Наистина драконовски закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, приготви МВР.

Той ще замени действащата в момента прастара и недействаща глава III от Закона за собствеността на гражданите.

Проекта представи вътрешният министър Георги Петканов пред пъстра аудитория от съдии, следователи, адвокати, бизнесмени, депутати, хора от специални служби и журналисти. МВР шефът даде ясно да се разбере, че самият той е притеснен от споровете и атаките, които неминуемо ще предизвикат част от разпоредбите на нормативния акт. Нещо повече. Самият Петканов нарече закона необичаен и предвиди, че той няма да бъде приет много радушно.

Още в началото той се застрахова, че българският проект е смес от сходни закони в Холандия, Ирландия, САЩ, Швейцария и Германия и със сигурност до приемането му ще повтаря, че "щом там го има, значи е необходим и у нас".

МВР добре се е подготвило за защита на своята законодателна рожба, включително и пред общественото мнение. Предвидено е, че ще се преследват само пари и имоти над 30 000 лева към деня на тяхното придобиване. Т.е. законът няма да засегне огромната част от българското население.

От МВР са се опитали предварително да се защитят и от бъдещите атаки, че се оставя на проверяваните лица и фирми да доказват, че имуществото им не е от престъпна дейност. Така се предвижда особено производство, което започва само при достатъчно данни. За да се стигне до отнемане, има извършване и на специални проверки от компетентни и държавни органи, икономически експертизи, събирането на данни от данъчни органи и т. н.

Проектозаконът ще предизвика жестоки спорове и неминуемо ще стигне до Конституционния съд.

Защо?

Той урежда условията и реда за блокиране, изземване и отнемане в полза на държавата на имущество на физически и юридически лица, придобито от престъпна дейност. Законът предвижда, че ако то липсва, се отнема неговата равностойност.

Засега е заложено, че на преследване и отнемане ще подлежи имуществото, придобитото след 1 януари 1990 г. На основателния въпрос защо е избрана именно тази година, а не например от 1984 г. насам, Петканов обясни, че тя му се струвала най-подходяща, но можело да се помисли за промяната й.

Според проекта на отнемане подлежи всяко имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, независимо в чие владение се намира. Единственото изключение се прави за третите добросъвестни лица. Ако един човек е купил имот, който се окаже, че е придобит от престъпна дейност, той ще го запази, но само ако е платил изцяло действителната стойност и не е знаел как е придобит първоначално. В този случай равностойността ще се отнема от облагодетелствалия се продавач.

Законът предвижда престъпно имущество да се отнема и от наследниците и заветниците (получилите го по завещание), както и от физическите и юридическите лица, които са го придобили безвъзмездно. Например апартамент е дарен на фондация. Оказва се, че е придобит престъпно, тогава се отнема в полза на държавата.

Законът стига и по-далеч. Ще бъде отнемано имущество, което е придобито от престъпна дейност и е прехвърлено на съпруг, нисходящи, възходящи по права линия без ограничение, по съребрена линия - до шеста степен включително, а по сватовство - до трета степен. Например свекърът или тъстът се водят сватовоство от втора степен.

Отнема се дори и имущество, когато е част от съпружеската имуществена общност, макар и единият от съпрузите да не е знаел за произхода на средствата, с които е придобито.

На конфискация подлежат и пари, акции или имоти и на юридически лица.

Законопроектът



предвижда образуването и провеждането на особено производство



по отнемането на имуществата, придобити от престъпна дейност. То може да трае най-много 6 месеца, но законът допуска апелативен прокурор да го продължи с още 6 месеца.

Този закон се задейства автоматично, ако има образувано наказателно производство за:

- тероризъм;

- незаконен трафик на наркотици;

- квалифицирана контрабанда;

- изпиране на пари и инвестиране на средства, придобити по престъпен начин;

- търговия с хора;

- подкуп;

- измама;

- изготвяне и прокарване на фалшиви пари или ценни книжа;

- придобиване или инвестиране на неправомерни облаги.

Ако не са налице тези случаи, разследване може да започне по инициатива на окръжния прокурор или въз основа на сигнал, подаден от компетентен орган на МВР или финансовото министерство. Трябва да са налице "достатъчно данни, от които да се предполага, че определено имущество е придобито от престъпна дейност".

Компетентен да образува производството е окръжният прокурор по последния постоянен адрес на физическото лице или по адреса на управление на юридическото лице, ако то е обект на проверка. Той има право да забрани на лицата, срещу които е образувано производството, да напускат страната.

При наличие на достатъчно данни прокурорът може да поиска от съда веднага да бъде блокирано, претърсено и иззето имущество или пък да му се наложат други обезпечителни мерки - например възбрана, запор. Ако "престъпното" имущество липсва, може да се наложи обезпечителна мярка върху друга собственост на проверяваното лице.

Едновременно с обезпеченията, когато става дума за фирма, прокурорът с постановление възлага извършването на финансов одит. По всяко време той може да поиска от съда спиране на определени действия или сделки с проверявано имущество на юридическото лице или едноличния търговец, както и разкриване на банковата и данъчната тайна.

Законът



задължава съда да се произнася още същия ден по всички искания



на прокурора за блокиране, претърсване, изземване.

Определението на съда подлежи на незабавно изпълнение.

Особеното производство се извършва от самия окръжен прокурор. Той може да възложи проверки и събиране на доказателства на органите на МВР за:

- действително придобитото имущество и правното основание за придобиването му;

- стойността на имуществото, когато има основателно съмнение, че стойността, посочена в акта за придобиването, е явно занижена;

- доходите на проверяваното лице;

- платените от лицето данъци, такси, мита и акцизи;

- обичайните и извънредните разходи, ако има такива.

Проверяващият орган има право да изиска от проверявания да представи в 14-дневен срок писмена декларация по специален образец. В нея трябва да декларира:

- притежаваните от него и членовете на семейството му недвижими имоти и друго имущество, парични влогове, ценни книжа, дялово участие в търговски дружества, вземания, патенти, търговски марки и промишлени образци, записи на заповеди, както и придобитото с негови средства имущество от членове на домакинството му или от други лица след 1 януари 1990 г.;

- списък на неговите и на членовете на семейството му банкови сметки в страната и чужбина;

- източниците на средствата и основанията за придобиването на имуществото и за издръжката на семейството;

- извършените след 1 януари 1990 г. сделки с недвижими имоти, движими вещи, дялове и акции в търговски дружества и друго имущество;

- задълженията към трети лица.

Ако лицето, което трябва да подаде декларация, е починало, тя се подава от наследниците му. От проверяваното юридическо лице този документ се изисква от представляващите го. Той се подава и от третите лица, които са придобили имущество от проверявания.

Ако декларацията не се подаде в срок без уважителни причини или тя е непълна, се предполага, че това действие е насочено "към укриване на престъпния характер на имуществото, което не е декларирано".

След края на проверката окръжният прокурор прави искане до окръжния съд за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност. От своя страна съдът публикува обявление в "Държавен вестник" за постъпилото искане. В него са трите имена на лицето или наименованието на фирмата, опис на имуществото и указание, в който заинтересованите могат да предявят своите претенции към имуществото. След изтичането на срока съдът в състав от един съдия заседава в открито заседание. Личното явяване на проверявания не е задължително. Съдът се произнася с решение, с което или отнема имуществото, или отказва да стори това. Той не връща преписката на прокурора. Решението подлежи на обжалване само пред Апелативен съд.

Интересно е да се отбележи, че законът предвижда лицата, на които са причинени вреди по изпълнение на този закон, да съдят органите по Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, а юридическите лица - по Закона за задълженията и договорите.

Веднага след това обаче е посочено, че физическите и юридически лица се освобождават от отговорност за вреди, причинени във връзка с действия или бездействия, извършени или допуснати в изпълнение на мерки, предвидени по закона. Изключение се прави само ако вредите са причинени от "нарушение на нормативни разпоредби или са в резултат на нарушаване или превишаване на служебни правомощия". Така излиза, че ако една фирма или гражданин са претърпели вреди от факта, че са били проверявани, а после се окаже, че всичко е било чисто, ще трябва да доказват, че те са от нарушаване или превишаване на служебни правомощия или на нормативни разпоредби.

Истинските спорове и скандали по законопроекта предстоят. Подобни текстове бяха внесени през 1998 г., но те се загубиха някъде, още преди дори да влязат в пленарна зала.

Безспорно такъв закон е необходим.

В същото време обаче е задължително преди приемането му да бъдат дадени ясни гаранции, че той няма да позволява да бъде използван за политическа разправа, пълнене на бюджета или пък за нечисти икономически интереси.





-----------------



Някои въпроси



- Защо се позволява особеното производство да продължава цяла година? Това е достатъчен срок за съсипването на всеки човек или фирма.

- Кой ще провери преди това окръжните прокурори и съдиите, които ще движат особеното производство?

- Могат ли хора с имунитет да бъдат обект на това производство - депутати, магистрати, президент, конституционни съдии?

- Хубаво се атакува имуществото, което се води на съпрузите и децата, сватовете, чичовците, лелите, но защо няма и дума за "сламените хора", на които обикновено се прехвърля имущество?

- Защо няма и дума за имуществата, които са изнесени зад граница - това е голяма част от придобитото от престъпна дейност?

- Откъде накъде проверяващите органи няма да отговарят на общо основание за действия и бездействия, ако се окаже, че не са имали достатъчно данни, за да почнат проверка?

- Защо няма легални определения на това що е отнемане, имотна облага и престъпна дейност?

- Какво значи изявлението на вътрешния министър Петканов: "Ако има текстове, които противоречат на конституцията, казвайте навреме да ги махаме."

- Защо производството по нещо толкова важно е двуинстанционно, след като имаме триинстанционно производство по конституция?







за каре



Примери



Вътрешният министър Георги Петканов даде примери за бъдещото използване на закона. Така той каза, че в момента срещу двамата гранични полицаи, пропуснали джипа на Кирил Добрев, се води дело за престъпление по служба. То не предвижда конфискация. Ако го няма този закон, нищо не може да се направи за отнемането на имуществото от по 200-300 хиляди лева, което имат тези хора при заплата от 200-300 лева, обясни Петканов. Според него по бъдещия закон ще може да отговаря и Траян Траянов от Горна Малина, в чийто двор бяха намерени огромни количества оръжие на бившите барети. Той е пример, че не е можел да не знае, че складираните в дома му "фабрични количества взривове и оръжия" са от престъпна дейност, добави вътрешният министър.