Представете си следните няколко неща.

Представете си, че през лятото на 1945 година партията на Хитлер се преименува от Националсоциалистическа просто в Национална (може и в Социалистическа) партия. Самият Адолф е свален от лидер и отива да си гледа старините във вилата, откъдето излъчва интервюта, за да напомня колко хубаво е било по негово време.

Представете си, че преименуваната нацистка партия печели два пъти избори в нова Германия - през 1946 и 1950 година. През 1953 година Адолф Хитлер прави триумфално посещение в родния си град, където му целуват ръка, плачат, молят го да се върне и му издигат паметник. А демократичните медии му викат "бащица", "Тато" и други умилителни именца.

Представете си, че 12 години след падането на нацисткия режим - през 1957 година - в центъра на столицата Бон започва излъчването на най-популярния хитлеристки киносериал. За приключенията на младия Хорст Весел например, увековечен в известната хитлеристка песничка. В заставката на всяка серия пише "Посвещава се на НСДАП" и се пуска песничката.

Демократичните германски медии приветстват този изблик на свобода и плурализъм. Отделни публицисти, попаднали под американско влияние, изпищяват на умряло - че не може един режим със свински нрави, убиващ хора и като цяло отвратителен, да бъде по този начин наново прославян. Видни интелектуалци, останали от Хитлерово време, ги обявяват за луди. Млади журналистки от умерени свободни вестници ги обявяват за по-лоши от нацистите.

Следва всенародно германско честване на видния хитлеристки празник - Кристалната нощ. Поставят се букети от червени рози в подножието на паметници, прославящи воинските подвизи на СС дивизията "Мъртвешка глава".

И сега си представете, че тази измислена от мен следвоенна Германия става водещата икономика в Европа 20 години след падането на нацизма. Може ли да стане това?

Не може. Няма начин да си искаш Хитлер - да плачеш, че по негово време са работили заводите и е имало карти за море за арийските трудещи се, и едновременно с това да станеш развита икономика. Или правиш едното, или другото.

Германия стана това, което стана само защото германците наистина почувстваха - и продължават да чувстват - вина за хитлеристкия си период. И не си го искат обратно. И своя Тато с мустачките и перчема не си искат.

А още в края на първата година от своя преход отвъд нацизма западногерманците се съгласиха да пратят всичките си учители на преквалификация. Образованието на младите западногерманчета беше поверено на американци, французи и англичани. Тези именно учители успяха да обяснят на германчетата, че е по-добре да си свободен, богат и щастлив, отколкото несвободен, беден и нещастен.

Всеки е това, което избира да бъде. Всеки живее така, както избира да живее. И никой не може да му бъде виновен за това, че е избрал да обича някакъв тоталитарен Тато и следователно - да живее бедно, злобно и нещастно.

Прочее приятно ви гледане на "На всеки километър", другарки и другари.