Макар кандидатите за президенти на Републиканската партия да се борят помежду си, очевидно е, че Републиканската партия вече е хвърлила ръкавицата по въпросите на външната политика. Републиканците ще се перчат най-вече с войнствените си позиции и ще ругаят администрацията на Обама заради мнимото "усмиряване" на иранския режим. По-неприятното обаче е, че ще трябва да водят дуел с Обама относно великия дракон - Китай.

Тази схватка вече е започнала. Наскоро в своя статия в "Уолстрийт джърнъл" Мит Ромни разтръби своите виждания срещу Белия дом и диалога му с Китай, окачествявайки Обама като



представител на американския упадък



и почти "молител" пред Пекин. Някои коментатори вече разясниха колко е погрешно подобно интерпретиране на китайската политика на Обама, която през последните месеци затвърди американските интереси в Азиатско-Тихоокеанския регион. Те също посочват множеството сходства в силовите изявления на Ромни и това, което администрацията на Обама вече е предприела на фона на надигащия се азиатски хегемон.

"Резултатът от моя подход ще гарантира, че (21-ви век) ще е век на Америка, а не на Китай", обобщава Ромни. Но грижата да се предотврати отслабването на американското превъзходство е сред основните приоритети и на действащия президент. А той е известен почитател на Робърт Кагън, капацитет по външната политика в екипа на Ромни, в чиято нова книга "Светът, създаден от Америка", се подчертава значимостта на американската мощ за запазването на световния ред.

По много признаци САЩ без съмнение остават икономически и военен колос на планетата. Но след данданията през тази изборна година американците от всички политически цветове ще трябва да се сблъскат с една реалност, която е очевидна за повечето хора по света - концепцията "Пакс Американа", съществуваща известно време след разпада на Съветския съюз и налагаща една самоуверена, доминираща и еднополюсна сила, не може дълго да просъществува през 21-ви век. Очаква се следващите няколко десетилетия Китай да засенчи САЩ като най-голямата икономика в света. Там, където военноморският флот на САЩ безпрепятствено е порил океаните на планетата, днес той



се изправя пред нарастващото възпиране



и засилени възможности на други надигащи се сили - както на Китай, така и на такива близки до орбитата на Вашингтон държави като Индия.

Администрацията на Обама направи малко, за да прикрие преместването на акцента в глобалната стратегия на САЩ от Близкия изток и Западна Азия към Тихия океан. Това преместване доведе до подписването на споразумение за разполагане на американски войски в Австралия и до по-активно участие на САЩ в решаването на проблемите в региона, включително до решително противопоставяне на Вашингтон срещу Пекин относно китайските претенции към всички острови в Южно-Китайско море. Гидиън Рахман, колумнист във "Файненшъл таймс", в интересен дуел на мнения с Кагън твърди, че това изместване на оста на американската стратегия в Азия е само опит да се отложи неизбежната смяна на караула: "Що се отнася до стратегията на САЩ в Азия, смятам, че тя представлява предсказуем и рационален отговор спрямо подема на китайската държава. Но аз не съм убеден, че тя ще проработи. Съюзниците на Америка в региона са изправени пред любопитна дилема. Япония, Индия, Австралия и Южна Корея имат най-тесни търговски отношения с Китай и най-важни стратегически отношения със САЩ. Ако Китай не се престарае и не наплаши съседите си, след време тези икономически връзки ще имат по-голямо значение от отношенията със САЩ във военната сфера. В резултат влиянието на Китай в Азия ще продължи да нараства за сметка на американските интереси."

Разбира се, отчитайки загадъчността на военната и политическата система на Китай, не бива да се изключва възможността, че Пекин в бъдеще може и да се престарае. Освен това възникването на нелиберална, недемократична световна сила поставя реални проблеми в международната политика, които не могат да бъдат замазвани с хвалебствените тиради за общите американско-китайски интереси. За да съхранят тежестта си в Азия, САЩ ще трябва



да провеждат деликатна и фина дипломатическа игра,



която да не предизвиква големи безпокойства, но все пак да придвижва напред някои точки от американски дневен ред. Збигнев Бжежински, съветник по външната политика в администрацията на президента Джими Картър, предлага своя прагматичен поглед за стратегията на Америка в Азия: "В крайна сметка геополитическата роля на САЩ в новия Изток ще трябва да се основана на посредничеството, помирението и баланса, а не върху военната намеса по проблемите на континентална Азия. Америка, участваща в многостранни структури за сътрудничество, внимателно поддържаща развитието на Индия, солидно свързана с Япония и Южна Корея и търпеливо развиваща както двустранното, така и международното сътрудничество с Китай, е най-добрият източник за балансирането, необходимо за поддържането на стабилност при глобалния възход на новия Изток."

Миналата година Обама стана първият американски президент, който посети източноазиатска среща на върха - многостранен форум, на който се срещат представители на Югоизточна Азия, Китай и Индия. Докато в изборната година Ромни и неговите републиканци се опитват да раздухат страховете от червената опасност, точно такива регионални (и отегчителни) форуми, а не властното, надуто и преувеличено усещане за американската значимост ще формират контурите на регионалната политика през следващите десетилетия.

Готови ли са американските законодатели (и президентът) да приемат, че вече не са властелини на положението, не е ясно. Други обаче напредват. Хю Уайт (Hugh White), водещ австралийски аналитик, пише за "века на Азия" като за предрешен въпрос: "Азиатските съседи на Австралия за пръв път ще станат по-богати и по-силни от нейните велики и влиятелни приятели. Възможно е Австралия повече да не се радва на обичайната увереност, породена от статута й на много близък съюзник на доминиращата в света сила. Но тя ще може да процъфтява в една стабилна и мирна Азия, ако новият "Пакс Пасифика" бъде изграден върху съчетанието на нова новата мощ на Азия и ангажираността на Америка. Как ще стане това? Как то може да се изгради? Това са въпроси, които трябва да се обсъждат сега.

Тези въпроси трябва да бъдат разисквани и в политическите кръгове на САЩ. Но не очаквайте това да стане до ноември 2012 година.





---ТЕНДЕНЦИЯ-------



Китай ще засили боеспособността на армията си, която трябва да печели локални войни в ерата на информационните технологии. Това заяви наскоро китайският премиер Вън Цзябао в реч пред парламента. Китайските има териториални спорове с Япония, Южна Корея, Филипините и Виетнам.

Отделно Пекин реши военният бюджет за тази година да се увеличи с 11.2% и да стигне 670.27 милиарда юана, което прави 110 млрд. долара. За първи път военните разходи на Китай надхвърлят прага от 100 млрд. долара. "Имаме голяма страна и дълга брегова линия. А разходите ни за отбрана са сравнително ниски спрямо останалите големи държави", изтъкна правителственият говорител Ли Чжаосин.

Китайският бюджет за отбраната ще се удвои до 2015 г. и ще превиши разходите в тази сфера на всички най-големи военни сили в Азиатско-Тихоокеанския регион, посочиха миналия месец американски анализатори. През 2015 г. бюджетът на китайската отбрана ще достигне 238.2 милиарда долара, което означава годишно увеличение със средно 18.75%. Армията на Китай наброява 2.5 милиона души, а населението е около 1.3 милиарда.