Редовните парламентарни избори са на малко повече от година разстояние, но прогнозите за техните резултати и за бъдещите политически конфигурации в следващия мандат вече тръгнаха. Ако се вгледаме в социологическите прогнози, към днешна дата единствените партии, които имат шанс да прескочат бариерата, са ГЕРБ, БСП и ДПС. Но нито една от тях няма да има необходимото мнозинство, за да състави самостоятелно правителство. При най-благоприятно развитие на нещата управляващата в момента ГЕРБ ще успее да вкара не повече от 90-100 депутати. Последният сондаж на "Алфа рисърч" сочи, че Бойко-Борисовата партия губи доверие за разлика от лидера си, а разликата между нея и БСП се топи. Левицата има шансове да получи 40-50 кресла, а ДПС между 30 и 40.

Реалните изборни резултати на тези три партии



оставят една огромна празнина от 50-80 мандата



И големият въпрос е кой ще я запълни.

От партиите в настоящия парламент с най-големи изгледи да участва в разпределението на въпросните вакантни мандати е "Синята коалиция". Сините се представиха трагично на президентския вот, но на местния в общи линии затвърдиха резултатите от 2009 г. Много вероятно е те да пристъпят прага на парламента догодина, но едва ли ще надхвърлят 15 депутатски места, с колкото разполагат и сега. Погледите на всички политически наблюдатели са насочени към новата формация на Меглена Кунева. Съмнително е обаче дали персоналният вот, който тя получи на президентските избори, ще се трансформира във вот за хората от нейните листи, особено като се има предвид, че има доста време до вота. Дори и да прекрачи парламента, Кунева едва ли може да разчита на повече от 20-ина народни представители. Други партии с реални шансове за участие в следващото Народно събрание засега не се забелязват, което означава, че част от мандатите ще бъдат преразпределени служебно.

Ако ГЕРБ запази сегашните си проценти, тя ще трябва да търси коалиционни партньори за новия кабинет, тъй като 23.9% доверие, колкото й дават сега социолозите, са недостатъчни за собствено мнозинство. Резултатът на партията е с 15.8% под този от 2009 г., когато Борисов бе близо до собствено мнозинство, но не успя да го получи. Най-удобният вариант за Бойко Борисов е, ако сините и партията на Кунева успеят да влязат в парламента и да бъдат поддръжници в сянка, както това се случи в началото на 41-вия парламент с РЗС и "Синята коалиция". До вчера Борисов гръмко твърдеше, че не смята да се коалира с никого, но пред bTV в понеделник сутрин показа, че вече проумява реалността и ако се наложи, би се коалирал със СДС и бъдещата партия на Кунева.

И така не е изключено да се повтори ситуацията от 1991 г., когато в парламента имаше само три партии, но нито една от тях нямаше самостоятелно мнозинство. Тогава ДПС влезе в любимата си роля на балансьор и подкрепи правителството на СДС. Времената бяха други и това изглеждаше напълно логично. Ако сега ГЕРБ направи правителство с подкрепата на ДПС, това ще означава огромна загуба на доверие след толкова заричания никога да не влизат в колаборация с Доган.

В такава ситуация парламентарните партии



няма да имат много възможности за маневриране



БСП и ДПС с удоволствие биха управлявали отново заедно, но ако се съди от сегашното разпределение на силите, едва ли ще успеят да се докопат до мнозинство, за да си гласуват правителство. Възможностите ще са да се направи някаква безпринципна коалиция или пък да се търси експертно правителство, което да има по-широка политическа подкрепа. Идеалният вариант в такава ситуация е ГЕРБ, БСП и ДПС да се обединят около обща програма с конкретни приоритети, а министри да станат хора, равно отдалечени от трите партии. Подобен изход изглежда твърде нереалистичен. Той предполага доста високо ниво за правене на политика, което в България все още не съществува. Факт е, че страната ни няма особено добър спомен от подобни експертни правителства. Те влязоха в историята с това, че по-тяхно време и в техните мътни води на практика укрепна родната мафия. При подобна патова ситуация не е изключено държавата да тръгне в спиралата на предсрочните избори, ако парламентарните партии не успеят да намерят достатъчно добра формула за управление на страната.

Правителство без ясна политическа отговорност или предсрочни избори означава политическа нестабилност. Което не е добра новина във времена на икономическа криза. А е твърде вероятно у нас да се случи точно това.