Все по-чудати и налудничави са издънките в Афганистан. Въздухът ли там е такъв, призраците от няколко десетилетия военни действия и терор ли така въздействат на мозъците, но това, на което му казват "секюр дъ кънтри" (to secure the country - да обезопасиш страната), изглежда все по-далечно. Преди два дни един US войник застреля 17 невъоръжени цивилни в провинция Кандахар, между които 9 деца, другото главно жени. Жестове, които зачертават с размах методичните усилия за "секюризация" на хиляди войници и политици. Включително наши. Един местен пък войник - на Карзай, преди месец откри огън по своите, и уби четирима от Френския чуждестранен легион (вкл. един българин). Ей така, отведнъж, с личното си оръжие, без предупреждение и повод. Да ви прилича на нещо?
На мен ми прилича на Брайвик. Вярно, че норвежкият психопат изтрещя в съвсем мирна обстановка, а тези в Афганистан - във военна. Но
да заджаркаш с автомата по скупчени
и неочакващи това хора си е акт от същия порядък. Изобщо - да си изпратен някъде, където трябва да играеш тънката пиеса "секюр да кънтри", пък да те ловнат как гориш Корана, е прекалено дебел гаф. Да си пратен в чужда страна под флага на просвещението, демокрацията и хуманизма, пък да те ловнат (със снимки) как си го размахваш и пикаеш над убитите от тебе, е внезапно обезсмисляне на всякакви флагове и дългогодишни преблагородни цели. Не е необходимо да си бог знае какъв анализатор, за да проумееш: достатъчни са няколко символики от този порядък, за да стане ясно, че и този Афганистан няма да влезе в пътя...
Когато не можеш да се справиш със задачата "секюр дъ кънтри", имаш два варианта. Или виетнамския - да се се изтеглиш, в угода на такива като Джон Ленън, или - да пробваш друга доктрина. Да я наречем "Секюр дъ уърлд". Възможно ли е да не успяваш в първото, а да успееш във второто?
Не знам. По парадоксален начин сигурно е възможно. Особено ако прибегнеш до средства като тези в Хирошима и Нагасаки. Само че тогава флагът ти няма да е точно на просвещението и хуманизма. Може би Веселият Роджър по-скоро... Ирак бе опит в тази насока. Либия бе опит в тази насока. Дори Косово е продукт на такъв милитъри инженеринг. Какъв е резултатът - Ирак си остава най-опасното място на планетата, бухат бомби по пазари и стъгди. Либия се цепи на Киренайки и неовладяеми банди. В Косово всичко изглежда наред, като изключим, че някой трябва
да го храни и обезопасява непрекъснато
Вчера агенциите съобщиха, че американският Конгрес е наченал консултации със съюзници за атака на Сирия. Целта на евентуалната операция е "защита на мирното население", но естествено, трябва да се свали режимът на президента Башар Асад, па ако го обесят или гръмнат, сигурно ще е най-добре. Разглеждали се и вариантите - "Забрана на полети в определена зона" и така нататък.
Както вече казах, не ми изглежда, че тази година ще се размине още една силна патардия в Близкия изток. Дали Иран, дали Сирия, дали и двете страни, но изглежда се подготвя екшън. Ако съдим по досега постигнатите резултати, очаквам от този ход на действие подтикване към тенденцията: "талибани и алкайдисти от всички страни, обединявайте се."
Наскоро едно момче студентче в Студентския град намушка фатално друго момче с нож. Доколкото помня, обвиняват първото в "превишаване на допустимата отбрана". Има право, един вид, да се защитава, защото другите били трима, били пияни, а първият лежал кротко в собственото легло и собствената стая. Но при боя си превишил правата, употребил хладно оръжие, убил човек.
В закона това "превишаване на допустимата отбрана" е различно за различните страни. Ако си си у дома, можеш да извадиш оръжие срещу натрапник, но не и да застреляш нахлулия. Освен ако не ти заплашва живота. Така е при нас. В някои щати на САЩ, доколкото знам, у дома си имаш още повече права - натрапникът като нищо може да иде зян, щом ти е нахлул неканен в жилището.
Този закон, валиден в много страни, изглежда естествено и само облечено в юридическа тога правило, което произтича от елементарен усет за справедливост. Какво ще търси
у дома ти неканен взломаджия,
освен плячка и разбойничество? Значи - съпротива. Значи - на оръжие.
Странно е, че толкова естествен закон не цари в международното право, това си мисля. Или май го има, но се правим, че го няма, политически по-правилно е. Превишава ли допустимата ти отбрана, ако за да няма Ирак оръжие за масово унищожение, нападнеш страната и докараш цивилните жертви в резултат на това на повече от 100 000 за десетина години? (Пък оръжие за масово унищожение така и не се намери. Освен ако тъкмо ти не си оръжието за масово унищожение.)
А дали пък на тези в Афганистан, таквоз, не им се струва, че някой им е дошъл със секира у дома? Той го вижда като "секюр", те - като секира. Той им обяснява, че бъркат, а те го гледат какво прави, и ръмжат - неее, лъжеш.
свен ако тъкмо ти не си оръжието за масово унищожение.