Станимир Илчев е журналист по професия, в момента е евродепутат. Бивш депутат два мандата от НДСВ, член на ръководството на партията.

-----

- Прeди седмица при представянето на доклада на "Прозрачност без граници" за изборите вицепремиерът Цветан Цветанов отпрати НДСВ в историята като партия еднодневка, но похвали електоралните заслуги на бившия еврокомисар Меглена Кунева. Как тълкувате това поведение?

- Часът беше ранен, вероятно министърът бореше неясен сън, от тези, в които преследваш няколко цели едновременно. Затова се и прояви като многоцелеви самолет: бомба върху НДСВ, дружеско поклащане на крилете към Меглена, залп от бордовото оръдие над редиците на ГЕРБ, за да им припомни кой е техният партиен първостроител. Едно от изреченията му е заемка направо от Краткия курс по история на ВКП (б): който не провежда партийни мероприятия, а разчита само на авторитети, не успява! Беше впечатляващо.

- Върви ли НДСВ към разцепление след напускането на Меглена Кунева, Владимир Каролев и Даниел Вълчев и след заявката на Соломон Паси, че ще прави нова партия? Възможно ли е част от партията воглаве с Кунева да се заяви като бъдещ коалиционен партньор на ГЕРБ?

- Приятно е да те наблюдават през оптика за големи партии, каквато претенция НДСВ няма. Затова "разцепление" звучи гръмко. Нормално е да се говори за неколцина разочаровани, за шепа дезертьори и за дузина приспособленци. Напоследък става ясно и че ще прошуми лека вълна от властогонци. Владо Каролев го поставям в най-безобидната първа група. Той обича изразителните бунтове. На мен ми е симпатичен. Владо напусна само политическия съвет, това е частична щета. Соломон играе на жълтия терен. Нарочват го за трансферен играч, но истината е по-различна. С Даниел Вълчев случаят е специфичен и си струва да се коментира едва когато изгради силна нова партия и стане неин генерален секретар. Напускането на Кунева се очакваше. Така ситуацията се избистря. Тя не говори зле за НДСВ, а говори по своему. Това засега е добре. И нейната партия, подобно на ГЕРБ, се очертава като генеричен продукт. За модерната фармацевтика генеричните лекове са полезно достижение. За боледуващите общества генеричните политически субекти са като сухата кашлица - съдържа временно страдание, но и намек за скорошно оздравяване. А взаимното ухажване с ГЕРБ е направо неизбежно. Не пропускам ли една група ендесевейци, които трета година партнират с ГЕРБ - съхраняват позиции от близкото минало, пращат ги посланици, печелят... Май сте права, НДСВ ще излезе по-голяма, отколкото за определен отрязък от време изглежда, че е. От жълтия асансьор излизат какви ли не персонажи.

- Наскоро председателят на НДСВ Христина Христова призна в интервю, че сте плакали, като сте влизали в тройната коалиция? Ако решението е било толкова болезнено за вас, защо го направихте и съжалявате ли за избора?

- Аз не плаках, взводният ми командир ни го забрани още през 1973 г. Разбира се, че решението за тройна коалиция беше болезнено. Никой не си го представяше като неизбежна част от реалността след изборите през 2005 г. Никой не беше вътрешно готов. Болката се подсилваше от тревога за средносрочното ни бъдеще като млада и особена партия. Когато през следващите месеци ни питаха ще оцелее ли коалицията, все по-често пояснявахме, че логичният въпрос е "ще оцелее ли НДСВ след пълен мандат в коалиция". Коалицията постигна добри цели, затвори кръга на дългото и сложно упражнение България да стане член на ЕС, увеличи макроикономическата стабилност на страната. И след януари 2007 г. наистина можеше да си изкомандва: "Свободно, разпръсни се!". НДСВ не намери кураж и форма да стане инициатор на подобно самосъхранително действие, което можеше да се окаже здравословно и за всички останали партии. Образите на НДСВ, БСП и ДПС бяха коварно смесени в масовото съзнание. ГЕРБ получиха прекрасната възможност да твърдят, че се борят с триглав змей, а не със собствения си нагон за огромна власт.

- Каква е оценката ви за сегашното управление и смятате ли, че то изпълни обещанието си да се пребори с корупцията и организираната престъпност?

- Щадящо ниска. Просто нямах кой знае какви очаквания. Не се радвам, че не ме опровергаха. Диспропорциите в икономическата среда се задълбочават, бедността обхвана нови слоеве, законодателният процес или буксува, или произвежда куриози. Вихри се безпределен лобизъм, в резултат на което отделни играчи набъбват като анаболни здравеняци, а останалите влачат крака в безизходица. Над обществото се стеле отровната мъглица на страха и принудителната безгласност. Съответният сектор в изпълнителната власт преследва отделни банди. Всички сме длъжни да подкрепяме това усилие. Но това са средноешелонните звена на престъпността, средните етажи на корупцията. А амбициозната заявка беше за удар по големите кръгове и мрежи, които управляваха прехода в свой интерес, и които днес, достатъчно богати и стабилни, повече от всички останали желаят да се освободят от опасното присъствие в живота ни на разни нагли килъри и факири. Дали не визира тях посланик Уорлик?

- Постижима цел ли е членството на България в Шенген в рамките на този управленски мандат? Друг приоритет на това правителство.

- Теоретично - да. Но тази тема вече е напълно изпразнена от актуалност. Тъй като членството в Шенген не носи бързи и преки материални ефективи, а обикновено поставя пред държавата член и нови задачи, едно положително решение трябваше да е своевременно. Така то можеше да се използва за илюстриране на развит статут и като аргумент в някои наши външнополитически акции. Ето това пропуснахме.

- Евроскептицизмът набира сила у нас. На какво според вас се дължи усещането на все повече българи, че членството в ЕС носи повече вреди, отколкото ползи, особено за потребителите?

- Това се наблюдава почти повсеместно. Има всевъзможни обяснения. Най-коректните представят ситуацията като наслагване на повече от две-три неблагоприятни тенденции: кризата и влошеното качество на живот, изоставането на Европа в иновативно и технологично отношение от други световни центрове на икономическа мощ, непрогнозираният ръст на имигрантите от прилежащия северно-африканско-близкоизточен район, прахосническата разточителност на някои прекалено социални програми в богатите западно-европейски държави. Това са реални фактори. След това идват евроскептиците националисти, които именно тази гъмжаща от проблеми среда прави щастливи и успешни. Трудно е да се обясни усещането, че членството в ЕС носи повече вреди, отколкото ползи. Така е с всяко усещане. Има право на живот, не можем да го игнорираме, но ни измъчва липсата на изчерпателно обяснение. Министър Дянков веднъж отговори с цифри на зададен в парламента въпрос от този род. Опонентите му не реагираха, когато министърът доказа, че страната ни вече не е нетен донор, а категоричен бенефициент на финансови средства по оста "годишна вноска - усвоени пари". Има и нещо друго - членството в ЕС следва да измерваме с гарантираната свобода на движение, обучение, работа, лечение, заселване, консумиране на всевъзможни права в 27 държави. Защо това не влиза в сметката, когато спорим за ползите и вредите? Да, гражданинът в качеството си на потребител се натъква на какви ли не проблеми и дори на пазарни издевателства. Но нали не ЕС поощрява монополизма в един или друг сектор, нали не европейските институции са заченали картелизацията у нас или спекулативните ценови атаки срещу социалните групи?

- Каква е прогнозата ви за поредния мониторингов доклад на ЕК през юли?

- Не е оптимистична. Можем само суеверно да се надяваме, че авторите му ще се направят на разсеяни за колоритни събития през периода веднага след февруарския доклад. Хора от бизнеса отново спорят помежду си чрез перфектни атентати, като този във Варна, от бонусното блато извират неприятни миризми, броят на стагнираните съдебни дела се увеличава. Казах дела и се сетих и аз да попитам. Ако съдия Мирослава Тодорова спечели срещу министър Цветанов, каква ще е поуката. А ако министърът спечели, каква ще е тогава поуката? Защо авторите на юлския доклад да се натоварват чак толкова с окаяните казуси на объркания ни вътрешен живот.

- Кое от случващото се в България ви е най-трудно да обясните на вашите колеги в Европарламента?

- Животът на ромите в нееднозначните му форми, увеличаващото се безсилие на общините в контекста на риториката за тяхната уж благотворна децентрализация, нарастващата тревога на информираните българи от агресията на македонизма и покушенията му върху националната ни история. Най-трудно се обяснява поднебесната шеметна кариера на хора от спедиторски канцеларии, пивоварни, маслобойни, фитнес центрове и общински здравни пунктове в реал-политиката.

- Как се възприемат от колегите ви в ЕП препоръките на премиера Борисов и другите страни да си намалят заплатите и пенсиите до нивото на българските, ако искат да се преборят с кризата?

- Като шега, като темпераментен изблик в духа на левантийската традиция. Те не познават ироничната мъдрост на д-р Николай Михайлов например и затова не разбират, че нашият премиер вече направи нещо оригинално, като "покани с намигане народът да съуправлява в рамките на един виц". В случая, за който ме питате, той кани в рамките на нов виц стара Европа ирационално и мазохистично да се самонакаже.