Съюз СИЛА- организатор на протестите срещу високите цени на бензина - успя да се утвърди като най-голямото гражданско движение в България напоследък след масовата протестна ековълна от края на миналото десетилетие. Възниква спонтанно в интернет в началото на 2011 г. Страниците му в социалните мрежи събират десетки хиляди почитатели. Непосредствено преди последните местни и президентски избори от есента на миналата година е бурно ухажван от абсолютно всички политически сили - на места подразделенията му поддават. Но, общо взето, движението успява да запази гражданската си същност и независимост. Обаче плъзват слухове, тиражирани и от медиите, че лидерите му са педофили и мафиоти, че са финансирани от Алексей Петров. Сайтът и страниците на "СИЛА" в социалните мрежи са превзети от отцепници, които отказват да покажат истинската си самоличност, затварят достъпа до себе си и проповядват недоволство срещу системата "по принцип", "от името на целия народ". Твърдят, че нямат лидери и не искат да имат, всички са равни и "едни от нас". В тяхна подкрепа се обявяват самопровъзгласили се за местни "държатели" на най-актуалните напоследък протестни "марки" Occupy и Anonymous, които също настояват за секретност около самоличността си. Кулминацията на това обединение трябваше да бъде протестът на 17 март, заявен в десетина градове, сред които София, Пловдив, Варна, Бургас, Пазарджик, Русе. Той бе под наслов "Избухваме!". Въпреки потвърденото присъствие на десетки хиляди недоволни в крайна сметка през уикенда по централните площади на страната се появиха по няколко десетки души. Най-много бяха в София - към 200 човека. Шествията минаха вяло, без оратори и ясна представа кой стои зад тях. Което затвърди съмненията, че става въпрос за манипулация на скрити сили и удобно пакетиране на гражданското общество с цел продажба при следващите парламентарни избори.



Как започва всичко?



"Ние се познаваме от автомобилните форуми", разказва настоящият председател на граждански съюз СИЛА Чавдар Здравков. Той е човекът, обявен от някои медии за "наследник на Косьо Самоковеца". "Вероятно защото съм от Самоков и на Косьо къщата е на две преки от моята", предполага Чавдар. Твърди, че няма какво да крие, и охотно разказва за произхода, семейството, бизнеса си. На 32 години, женен с едно дете. Баща му е икономист, майка му е работила в туристическия бранш. Има фирма, която е посредник на софийски компании за родния му град в областта на застрахователното дело, охранителната дейност и "каквото още се сетиш". Страстен почитател на немска марка коли. Именно хобито му го отвежда при протеста срещу високите цени на бензина, започнал в началото на миналата година в един автомобилен форум.

По същия начин в СИЛА се озовава и заместникът на Чавдар - Борислав Райчев от София. Той е на 24 години, от "обикновено работническо семейство", труди се в семейна фирма в областта на климатизацията и вентилацията, която заради срива в строителството напоследък не е в цветущо състояние. Колите също са негова страст, както и на повечето членове на съюза. Обсъждането на цената на бензина в един автофорум в началото на 2011 г. скоро се пренася в социалните мрежи и се превръща в група, която моментално събира хиляди почитатели. В дъното на всичко стоят двама души - Иван Янушев от Пазарджик и Янко Янков, който е от Монтана, но живее в Атина, Гърция. Така се стига до първия протест на улицата - на 13 март 2011 г., след който популярността на движението започва да расте лавинообразно. Към него се присъединява нов особено активен член - Атанас Калев от Бургас - и бързо се превръща в лидер. В началото на април спонтанно събралите се в интернет протестиращи учредяват съюз СИЛА - абревиатура на Съюз на интернет любителите на автомобили. Регистрират го официално през май. За почетен председател е избран Янко Янков (с уговорката да оглави движението, като се върне в България), а за действащ - Кирил Димитров. Чавдар Здравков става негов заместник.

Междувременно тръгват и първите слухове - че всичко е готвено много отдавна, още от средата на 2010 г., от определена партия, че Иван Янушев е подставено лице на "крайна формация, оцветена в червено", че Кирил Димитров е член на младежките структури на БСП.

Започват съмнения и към митичния Янко Янков, който така и не се появява в България. "Пращали сме му пари да си плати интернета, купували сме му кабел, че кучето му го изяло, но така и не му видяхме очите", казва Чавдар. Постепенно Янков, Калев и Янушев се отдръпват от реалната дейност на съюза, отказва се и председателят Кирил Димитров. Мястото му е заето от Чавдар Здравков, а Борислав Райчев става негов заместник.

Появява се и първата финансова подкрепа. Бизнесмен, пожелал анонимност, помага на съюза с отпечатването на флаери, тениски и шапки с логото на организацията. Пламен Балев, един от приватизаторите на шивашкото предприятие "Лиляна Димитрова", им предоставя безплатно офис и по 500 лв. на месец за издръжката му, които обаче спират след вота през есента.

Към началото на лятото с наближаването на изборите започва и активното ухажване от страна на всички политически сили. "Предлагаха ни основно подкрепа - експерти и адвокати. Стигало се е и до 5 милиона лева финансова помощ, но това е ставало само през човек на човек на човек на партията. И няма как да сме сигурни дали някой не си го измисля и колко са били парите в началото, преди да стигне офертата до нас, след като всички посредници са си отчислили своето. Искали са от нас и да се влеем в някоя партия, да станем нейно младежко движение", разказва Чавдар и твърди, че всички тези предложения са отказани на централно ниво.

Срещат се и с управляващите. Бойко Борисов ги кани в кабинета си. Поощрява ги с: "Браво, лъвчета!" Нарежда на Дянков да им помага с каквото може. Комуникират си с министър-председателя не през пресцентрове и сътрудници, а директно по мобилните си телефони. По време на кризата с отнетия лиценз на "ЛУКойл" на среща ги кани и шефът на рафинерията Валентин Златев. Виждат се в централата на петролната компания в София. "Обясни ни, че едва ли не нашите протести за намаляване на цените на бензина ще направят така, че държавата ще фалира. И ние се притеснихме и тръгнахме да звъним на Дянков да върне лиценза на "ЛУКойл". Решихме, че нещо сме объркали, а те просто са ни манипулирали", разказват Чавдар и Борислав. Дянков обаче, за разлика от Борисов, изобщо не пожелава да разговаря с тях.



Началото на края



"През лятото на 2011 г. с нас се свърза Душана Здравкова, за която тогава се говореше, че ще бъде вице на Алексей Петров, ако той се кандидатира за президент. Искаше да ни запознае с хората, протестиращи против проучванията за шистов газ в Нови пазар", спомнят си Чавдар и Боби. После ръководството на СИЛА е поканено в София на среща с Алексей Петров в хотел в кв. "Лозенец". "Той ни плати хотела", признава Чавдар Здравков. Първия ден си говорят общи приказки, никакви конкретни предложения няма. Присъства и Михаил Михайлов, бившият говорител на правителството на Иван Костов. Вечерта групата се весели в известно чалга заведение наблизо, а на сутринта, докато още се разбужда, разбира, че част от хората вече са на нова среща с Алексей Петров, за която ръководството не е уведомено. "Появиха се слухове, че някои там са искали пари от него, а дали е било така - не мога да кажа. Факт е обаче, че 5-6 души скриха от останалите 30, че са на такъв обяд", казва Чавдар Здравков.

Оттогава се заговаря, че СИЛА е под опеката на Алексей Петров. Малко след това излизат и публикациите, че Чавдар е наследник на Косьо Самоковеца, а двама от ръководителите на структурите в провинцията са педофили. В съюза настава сериозно разцепление. Обявена е нова среща, на която да се реши какво да се прави. Два дни преди нея хората, които са били на въпросния таен обяд с Алексей Петров, пускат оставки по мейла и изобщо не се появяват на събирането. Част от тях после се връщат в съюза с обяснението, че са били подведени. Но останалите се появяват в инициативния комитет за издигането на Алексей Петров за кандидат-президент - Васил Цалта, Евгения Тодорова, Катя Иванова, Нели Чолакова. Подразделението на съюза в Кърджали преди изборите пък изцяло се влива в една от партиите там на битка срещу ДПС на местно ниво.

Междувременно е превзета и затворена за публично виждане страницата на СИЛА във "Фейсбук". Външен човек няма как да разбере кой я администрира. Достъпът до нея в момента е възможен само ако си проверен и препоръчан. (На мен ми бе отказан.) Друга група на съюза в социалната мрежа - "Не на високите цени на горивата!", която наброява близо 30 000 души - се администрира от Янко Янков и Иван Янушев. (Достъпът до нея също ми бе отказан.)

Превзет е и сайтът на СИЛА - gorivo.net, на който от началото на тази година започва да се рекламира ново, несвързано със съюза събитие, като се използва старата му аудитория - "Национален протест срещу безобразията в България", насрочен за 17 март 2012 г. под мотото "Избухваме!".



17 март



Освен на gorivo.net въпросният протест се рекламира и във "Фейсбук", където има към 25 000 почитатели. "Това е стара наша страница за събитие в Бургас, която те също превзеха", обяснява Боби Райчев. Администраторите й са скрити.

На молба за контакт получавам следния отговор: "Вие искате интервю или неформален разговор? Ако е първото - може би няма да стане, защото никой не иска да афишира себе си, а възможностите за спекулация са големи. Ако пък искате разговор на кафе и с романтичен привкус - тогава можем да ви потърсим."

На уговорената среща се появява Евгени Попов, млад учен физик. "Знам го, от приятелчетата на Калев е", сеща се Чавдар Здравков. Евгени е изключително потаен, обяснява, че няма никакво значение кой стои зад готвения протест на 17 март, и говори общи приказки, които нищо не казват: "Ти също си една от нас, ти също си наше лице, нима си доволна от случващото се в страната?"

Всички в СИЛА подозират, че зад събитието са Янков, Калев и Янушев. Евгени Попов отначало потвърждава, че и те са сред съмишлениците, но после започва неистово да отрича и да заплашва, че ако публикувам това, "ще ме съсипе заедно с вестника". Опит за директен контакт с Янушев във "Фейсбук" завършва без резултат, но с почти моментално обаждане от Евгени, който твърди, че интересът на вестника към случващото се е предизвикал "вътрешен скандал" в организацията им.

Сред подкрепящите протеста на 17 март са и хората от Occupy Bulgaria, чиято страница във "Фейсбук" има около 11 хиляди почитатели. Сайтът им - occupybulgaria.org - е регистриран на името на Росен Яворов от Смолян, чийто мобилен телефон дава заето, когато му се обажда номер, невключен в неговия указател. Опит за контакт през "Фейсбук" с "Окупираме България" завършва с характерната и за организаторите на "избухването" потайност:

"Аз лично не разбирам кой и защо е решил, че съм длъжен да се "легитимирам" пред който и да е журналист, просто защото той иска да напише статия, от която да прибере някой лев", отговаря ми единият администратор. "Аз лично ще се "легитимирам", но не за да задоволя претенциите на тайната полиция от в. "Сега". Това обещано легитимиране така и не се случва.

Опитвам се да му обясня, че се носят всякакви слухове за тях и ако не се появят с лицата и биографиите си, не ми оставят избор - освен да се осланям на това, което витае. "Заплахата, че ще напишете слухове за нас, говори много лошо за Вас, като журналист и по-лошото като човек. Не действаме като мишки, а като хора, които се пазят от гнусотията на медиите и нахални журналисти." И с това разговорът приключва.

Във "Фейсбук" има две страници на Anonymous Bulgaria, на които протестът на 17 март също се рекламира. И те нямат лица и явни администратори. Не се хвалят и с никаква хакерска дейност като световната група, чието име са си присвоили. Протестират "по принцип" , патриотизмът е много важна част от настроението в общността - нещо изключително нехарактерно за истинските "Анонимни". Почитателите им са малко - около 1000 души.

В деня на самия протест на "Фейсбук" страницата му се появява странен призив: "До всички футболни фенове, които бяха в Катуница. Там решихме да направим България различна, затова днес не позволявайте да ни наричат пак лумпени, изроди, наркомани и т.н." Евгени Попов пише малко след това през личния си профил на същото място: "На протеста събирайте координати на хората, които са там. Направете списък и всеки да оставя някаква информация за комуникация. Освен това призовавайте всеки участник да бъде активен и да събира такава информация от хората около себе си и когато има събитие, да се свързва и да уведомява."

В края на деня, след като става ясен провалът на "избухването", на същата страница заваляват обиди към всички "страхливци" и "мишки", които не са се появили на площада. Писани са обикновено от името на администраторите и от затворени профили с никове като "Анонимно човече", без снимки и информация. Играе се силно и с националистическата карта. На стената на протеста във "Фейсбук" се пуска снимка на Левски с надпис: "Той щеше да бъде с нас на 17 март!"

Тайнствените организатори на протеста през уикенда се заканват да провеждат редовно такива събития. Продължават да не желаят да разкрият самоличността си, която мнозина потребители в интернет настояват да узнаят, за да преценят дали да ги последват. Междувременно официалното ръководство на СИЛА организира шествие против високите цени на бензина на 25 март. Дали става въпрос за егоистична битка и сблъсък на лидери, дали някоя политическа сила е успяла да разцепи и разедини гражданското движение, или някой удобно го пакетира, за да го продаде на изборите следващата година - предстои да се разбере.