Малко от всички 51 висши училища у нас правят качествена наука и това се потвърждава и от новия рейтинг на университетите, представен преди дни. Освен данни за заплатите, нивото на безработица, процента намерили си работа по специалността и т.н. рейтингът оформя и картина на силните в науката и затвърждава позицията на вече утвърдени лидери. Класацията е направена за всички 51 акредитирани висши училища в страната по 52 професионални направления. Рейтингът включва общо 49 индикатора, групирани в 6 раздела - учебен процес, научни изследвания, учебна среда, социално-битови и административни услуги, престиж и реализация и връзка с пазара на труда.

Софийският университет, медицинските в София и Варна, Химикотехнологическият и металургичен университет, Техническият в София и Университет "Проф. А.Златаров" в Бургас оглавяват класацията по индекса на цитируемост по международната база данни Scopus, която се смята за една от най-големите в света и обхваща научните публикации в над 19 000 периодични издания. В същото време този показател е достатъчно обективен и може да се провери в самата база данни. Цитируемостта на научните публикации е един от най-широко използваните методи за оценка на научната дейност във висшите училища и научните организации по света. Допуска се, че колкото по-често се цитират публикации на автори от дадено висше училище в научната литература, толкова по-добре е развита научната дейност в него. С най-висок коефициент - 100, са Софийският и Медицинският университет в София. Друг показател, който дава картина за развитието на научната дейност, е съотношението между докторанти и студенти. Индикаторът показва възможностите на висшето училище да мотивира студентите да се развиват в научната дейност. Изненадващо



с най-добро съотношение между докторанти и студенти е Академията на МВР,



следвана от Медицинския университет в София. По брой докторски програми обаче лидер отново е Софийският заедно с Техническия университет в София. ХТМУ и Пловдивският също могат да се похвалят с висок брой докторски програми, но разликата с първите два е съответно 20 и 22 пункта.

Класацията на висшите училища очертава картина и в кои научни области са силни българските университети. Например добра научна продукция се реализира в областта на физичните и химичните науки. Веднага се налага уточнението, че природните науки като цяло предполагат по-добра научна продукция и повече публикации в научна периодика, докато направления като изкуствата например по правило не могат да се похвалят със силна научна продукция.

В областта на физиката СУ е с най-добър индекс на цитируемост - 25, и 918 статии в научни списания. С много голяма разлика изостава вторият по тези два показателя - Пловдивският университет. Индексът на цитируемост е 7, а броят на публикациите е почти 10 пъти по-малък - едва 98. СУ обаче изостава по дела на студентите, които участват в научната дейност - едва 29 на сто, докато в това отношение с най-добри резултати е Шуменският университет, който включва почти половината от студентите по физика в научната дейност. В областта на математиката СУ има индекс на цитируемост 12. Публикациите на най-големия университет в научни списания са 293, като и тук има голяма разлика с втория по този индекс. Техническият университет в София има 122 статии, но е по-добре по показателя за участие на студентите в научната работа - близо 41 на сто от възпитаниците на ТУ-София се включват в научните разработки, докато делът на колегите им от СУ е малко над 30%.

Българските университети имат добри научни показатели в областта на медицината. Лидер по цитируемост (21) и брой на публикациите (690) е Медицинският в София. И тук ножицата по брой на статиите между първия и втория е осезаема - Варненският има 111 публикации, но пък включва 60 на сто от студентите си в научната дейност, докато в МУ-София в научната продукция участват 46%.

В направление електротехника, електроника и автоматика лидери са Техническият университет в София и ХТМУ. ТУ има 198 статии в научни списания, докато ХТМУ - 98. ТУ-София обаче включва в научната си дейност по-малък дял студенти - 27.17 на сто, докато в ХТМУ в този процес е ангажиран всеки втори. Интересни са данните за Югозападния университет. Вузът има само 5 статии в научни списания, но за сметка на това е ангажирал в научната си продукция 60 на сто от възпитаниците си в тези специалности. В областта на биотехнологиите делът на студентите, които се включват в научните разработки при най-добрите университети, е около 40 на сто. Най-добра наука в това направление се прави в СУ и ХТМУ.



Интересни са данните за направление история и археология



Противно на очакванията индексът на цитируемост на българските висши училища е нисък, а броят на статиите - неголям. Софийският например има 148 статии в научни списания, като и тук разликата с втория в класацията е в пъти - Пловдивският университет има едва 27 публикации. В това направление обаче се наблюдават едни от най-високите стойности на показателя участие на студенти в научноизследователската дейност. 95% от студентите по история и археология в Шуменския университет участват в научни проекти, а в Нов български университет делът на студентите, ангажирани с научноизследователска дейност, са 85 на сто, а в същото време индексът на цитируемост на НБУ е 6.

Слаби показатели в областта на научната дейност се наблюдава в професионални направления като теория и управление на образованието и информатиката. В областта на теорията и управлението на образованието например няма докторски програми, а участието на студентите в научната дейност е нулева. Информатиката, макар да е областта, в която висшистите получават най-високи заплати, е слабо развита в областта на научната продукция. Прави впечатление, че тук лидер по включване на студентите в научната дейност е Американският университет в България - 66% от неговите възпитаници участват в научни разработки в областта на информатиката. Студентите от АУБ имат силно участие в научната дейност и в областта на икономиката, но като цяло и тази област е с нисък коефициент на цитируемост и не голям брой статии.



ТЕЖЕСТ

Тежестта на научните изследвания е 20% от общата оценка на висшето училище в съответното професионално направление. В групата по този показател влизат индикатори като индекс на цитируемост на висшето училище като цяло и по съответната научна област, среден брой цитирания на документ, както и документи, цитирани поне веднъж. Освен статиите в научни списания в оценката на научната дейност се включват и средствата, привлечени за научноизследователска дейност на студент, колко са докторските програми във висшето училище и конкретно за съответната група специалности и не на последно място съотношението между докторантите и студентите.