Докато международната общност продължава да води дебати за принципите на държавния суверенитет, Сирия се катурва надолу към абсолютния хаос. Горчивата истина е, че колкото по-дълго продължава тази ситуация, толкова по-дълбоки ще бъдат белезите, които ще останат върху страната, когато тя се освободи от Башар Асад. Все повече и повече престъпления против човечеството се извършват от двете страни, доколкото Свободната сирийска армия (ССА) се опитва да привлече повече хора и да удържи контрола над въоръжените бунтовнически бригади.

Но колкото и ужасна да е сегашната ситуация, основните принципи, които са поставени на карта, са твърде ясни. Всъщност САЩ и другите западни държави би трябвало да помислят колко силно сирийският конфликт напомня ситуацията в Югославия през 90-те години. Тази аналогия трябва да покаже, ако самите събития още не са го сторили, че



международната общност трябва да се намеси



Нещо повече, тази аналогия ще спомогне да се проумее, че отлагането на външната намеса ще се превърне в основния източник на съжаление на общността след години.

Най-очевидната и отрезвяваща аналогия, която идва на ум, е сходството между Башар Асад и бившия югославски президент Слободан Милошевич. Двамата са виновни за мащабни престъпления срещу човечеството. Военната стратегия на тези двама диктатори също има много сходни неща. Обсадата на Хомс от Асад напомня бомбардировката на Сараево от Милошевич.

Но тези двама мъже си приличат и по своята цинична политическа чувствителност - при тях всяка идеология е подчинена на жаждата за власт. Двамата подкрепяха националното единството, когато това бе в техен интерес, но веднага превключваха към подкрепата на опасен сектантски национализъм, щом обстоятелствата се променяха. Казано накратко, това са хора, които се стремят към влияние по най-неустойчивия начин - чрез постоянно манипулиране на собствените си хора.



Между двамата лидери има и по-персонални сходства



Държавните ръководители, срещали се с Милошевич, често са отбелязвали, че той има променлив характер, при който безкомпромисните обществени позиции се сменяли със спокойно поведение в личен план. Ако се съди по всичко, Башар Асад има сходен манталитет. Електронните съобщения от личната му поща, публикувани в "Гардиън", показват, че при консултациите с тесния кръг от съветници той често сменя позициите си.

Тези съобщения показват също колко си приличат предпочитанията им в сферата на културата: вместо съдържателна и висока култура двамата диктатори предпочитат популярното и често примитивно изкуство. Колеги на Милошевич си спомнят за предпочитанията му към комиксите на Дисни и песните на Франк Синатра, а от съобщенията на Башар Асад се вижда, че той е поклонник на Крис Браун, LMFAO и Хари Потър.

На свой ред Свободната сирийска армия поражда аналогия с Армията за освобождение на Косово (АОК). Асад се опитваше да представи ССА като терористична група, както правеше Милошевич с АОК. САЩ трябва да бъдат далновидни както на времето, за да не повярват на такава пропаганда.



Не искам да кажа, че тези формирования са напълно невинни



АОК извършваше позорни действия през 90-те, записвайки деца в своите редици. Неотдавна правозащитната организация "Хюмън райтс уотч" обвини ССА в извършване на престъпления. Но това само подчертава колко важна е международната подкрепа за ССА, за да се гарантира спазването на международните стандарти за правата на човека и за военните конвенции.

Ясно е, че съображенията в случая са не само хуманитарни, но и стратегически. Причината, заради която АОК действаше успешно във военно отношение през 90-те години, бе, че тя получаваше военна, разузнавателна и тактическа подкрепа от Германия и вероятно от разузнавателни организации в САЩ, Великобритания и Швейцария.

За щастие, известни конгресмени в САЩ започват да се занимават с въпроса за подкрепа на сирийската армия, както навремето бе направено с косовската армия. Тогава сенаторът Дана Рорабекър открито се противопоставяше срещу изпращането на американски сухопътни части в Косово, но пламенно ратуваше за въоръжаването на АОК. Сега сенаторът Джон Маккейн отиде по-далече в изказванията си за ССА - той заяви, че са необходими въоръжаването и подкрепата за опозиционната армия, които в момента не са достатъчни. По молба на Сирийския национален съвет, Свободната сирийска армия, местните координационни комитети вътре в страната Маккейн предложи "САЩ да предприемат международна кампания в защита на ключови населени центрове в Сирия, особено на север, чрез въздушни удари по силите на Асад".



Историята възнаграждава именно такъв тип лидерство



Има обаче един аналогичен на Косово фактор, който се надяваме да не се повтори - забавянето. Небезизвестното нежелание на Бил Клинтън да действа на Балканите струваше живота на много хора. За съжаление, същата сдържаност проявява и президентът Обама спрямо Сирия. Сега, както и тогава, потиснатият народ моли да се възложат на ООН всичките му надежди. Именно в такива времена тенденцията да се повтаря историята придобива ужасяващ ефект, който ни кара отново да преживеем кошмара.

-----

Радван Зиаде е говорител на Сирийския национален съвет и изпълнителен директор на Сирийския център за изследване на политиката във Вашингтон.