|
| Светослав Терзиев |
Стратегията на масираното възмездие се оказа толкова разубеждаваща, че Букурещ бързо премина от настъпление в отбрана. За да се отърси от калинките, се зае да обяснява, че е разбран неточно. Атаката дойде неочаквано от външния министър на Румъния Кристиан Дяконеску, който на 20 март заяви по телевизията, че Букурещ спори със София за 17 кв. км изключителна икономическа зона в Черно море. Ден по-късно се обади и държавният секретар в румънското външно министерство Богдан Ауреску, който в интервю за официалната агенция Аджерпрес увеличи претенцията на 350 кв. км. Последва и заплаха, че ако България не се вразуми, ще бъде пратена на съд я в Хага, я в Хамбург. Има ли българско сърце, което да не трепне от такава арогантност? Първите отмъстители излетяха от медиите с люто жужене, че Румъния заявява териториални претенции към България. Букурещ веднага получи напомняне, че не е забравено коварството му през балканските войни отпреди сто години. Външното министерство извика румънския посланик у нас Антон Пакурецу за обяснения. Той отрече Румъния да има териториални претенции в Черно море към България и определи случилото се като недоразумение.
Въпреки това София изкара на позиция най-едрите калинки - премиера Бойко Борисов и президента Росен Плевнелиев, за които нямаше съмнение, че е отправено
предизвикателство към териториалната цялост на страната
В четвъртък Плевнелиев припомни, че за да станат членки на ЕС през 2007 г., България и Румъния са подписали документи за липсата на каквито и да било териториални претенции помежду си, и по този начин викна за съюзници всички членове на Евросъюза. В петък Борисов додаде, че е абсурдно в ХХI век да се говори за териториални претенции на държави членки в Европейския съюз, и така отвърна на лидера на партия "Атака" Волен Сидеров, който го призова да излезе и да протестира с привържениците на партията пред румънското посолство срещу "претенциите на румънската страна". Борисов заяви още, че групата на ГЕРБ най-вероятно ще подкрепи декларацията на партия "Атака" срещу териториалните претенции на Румъния. Историците биха казали, че е възникнал класически casus belli (повод за война) между двете държави. В действителност не се появи нищо друго освен празнословие. Същото празнословие, което от 1994 г. се представя като преговори между България и Румъния за делимитация на 200-милните икономически зони в Черно море, но с тази разлика, че за първи път излиза публично - тук вината е румънска. Българската вина е, че го политизира.
Ако нашите висши калинки бяха помислили, преди да говорят, щяха да видят, че наистина не става дума за териториални претенции, защото границите между двете държави са очертани както по суша, така и по река и море. След толкова много двустранни и международни договори никоя от тях не би могла да ги преправи по своя воля. Впрочем смисълът на съществуването на Евросъюза е да се избегнат нови спорове за границите, заради които са водени безброй войни в Европа.
Изключителните икономически зони в морето
не са добавени национални територии и върху тях държавите нямат суверенитет. Те гарантират защита на икономическите им интереси, като в общи линии следват от разстояние 200 морски мили (370 км) контурите на континенталния шелф край вече признатите държавни граници. Правата върху тях произтичат от Конвенцията на ООН по морско право, сключена на 10 декември 1982 г.след 14-годишни преговори между 150 държави. И България, и Румъния я ратифицираха чак през 1996 г. Преди това обаче те започнаха преговори как да си поделят съседните прилежащи икономически зони. Оттогава се навъртяха 14 кръга преговори, а тази година предстои 15-и в Букурещ. Резултатът е като в началото, т.е. нулев, щом едната от двете държави вече настоява въпросът да се отнесе до международен арбитраж. Въпреки неразбирателството не може да се говори за конфликт, защото в света има десетки държави, включително и от ЕС, които спорят за подялбата на икономическите зони.
Трудностите идват първо от липсата на единен метод на изчисление, защото бреговите ивици са много разнообразни, някъде има острови, другаде - не, на някои места зоните се застъпват и пр. Така например, ако Гърция приложи принципа на 200-милната зона около обитаемите си острови, Егейско море ще се превърне в нейно вътрешно езеро почти до турския бряг, което пък е причина Анкара да заплашва с война, ако Атина се опита да наложи делимитация на икономическата зона. Що се отнася до Черно море, там няма нито един квадратен метър свободна от нечия претенция площ, защото турската зона опира до българската, украинската, руската и грузинската. Румънската се вклинява между българската и украинската и е по-малка от нашата, въпреки че територията на Румъния е по-голяма, защото бреговата ивица е по-къса (23 627 кв. км срещу 34 307 кв. км). Ако получи исканите 350 кв. км, ще опре с върха си о турската и ще се получи кръстопът точно на мястото, където се предполага, че ще мине газопроводът "Южен поток".
Появиха се коментари както от румънска, така и от българска страна, че по този начин Букурещ искал да има думата за "Южен поток", но Румъния ги отхвърли с обяснението, че точното трасе на газопровода още не е известно. Освен това съгласно морската конвенция икономическата зона не би трябвало да е пречка за прокарването на кабели и тръбопроводи по дъното но морето. "Съществува едно неотдавнашно събитие, което в определена степен обезпокои румънската страна. Научихме, че миналата година в официалния вестник на Европейския съюз е било публикувано известие за решение на българския Министерски съвет относно инициирането на процедури за концесиониране на един периметър в Черно море, чиито граници се припокриват със сектор от спорната зона", обясни Ауреску. Вярно е, че България обяви с решение на МС от 31 октомври 2011 г. търг за проучване за нефт и газ на "Блок 1-21 Хан Аспарух" с площ 14 220 кв. км, но Букурещ тогава не реагира.
Какво се случи, че се стигна до открит спор?
На 3 февруари 2009 г. Румъния спечели в Международния съд в Хага дело срещу Украйна за делимитация на икономическата зона и получи контрол над допълнителни 9700 кв. км. Украинците имаха по-слаба позиция, защото се надяваха да бъде призната 200-милна зона около техния Змийски остров, който е близо до румънския бряг. Само че съдът го определи като необитаема скала в морето въпреки заселването му през петте години, докато се точеше делото, а съгласно морската конвенция необитаемите острови нямат прилежаща икономическа зона. Букурещ тържествуваше, а големият герой бе споменатият вече Богдан Ауреску, който оглавяваше румънския екип пред съда. В края на 2011 г. американската компания "Ексън Мобил" и австрийската ОМВ започнаха проучване на 170 км от брега в присъдената на Румъния зона. На 4 февруари 2012 г. "Ексън Мобил" се похвали с откриването на природен газ и прогнозира залежи от 100 млрд. куб. м газ и 10 млн. т петрол.
Външният министър Кристиан Дяконеску, който дълги години беше главен преговарящ с България за делимитация на икономическата зона, веднага направи
връзка между находището и обявената българска концесия
в непосредствена близост, за която кандидатства пак "Ексън Мобил". Богдан Ауреску пък направи връзка с друго събитие от последните дни: на 14 март Международният трибунал по морско право в Хамбург издаде първа присъда за принудителна делимитация на икономически зони. Спорът бе между Мианма (Бирма) и Бангладеш за разделителната линия помежду им в Бенгалския залив. Бангладеш не искаше да ходи на съд, защото твърдеше, че спорът е уреден още през 1974 г., но Мианма бе на друго мнение. Съдът в Хамбург подкрепи Мианма и се произнесе в нейна полза.
Какво ни засяга това? Казусът създаде прецедент за принудително осъждане на държава, която не желае да ходи на арбитраж пред Международния съд на ООН в Хага. Ако България и Румъния не се разберат и някоя от тях не се съгласи на арбитраж, спорът им би могъл да се точи безкрайно. Украйна например нямаше да бъде осъдена, ако не бе дала такова съгласие. Тя се бе подсигурила с декларация при подписването на конвенцията по морско право, че не признава принудителния арбитраж на съда в Хамбург. България и Румъния обаче не са направили такива декларации и това означава, че всяка от тях може да заведе дело срещу другата и без нейно съгласие. Ако някоя от страните не се яви, делото се гледа в нейно отсъствие, а решението е задължително.
Това означава, че
България трябва да се готви много сериозно за съдебна битка,
а не да политизира спора. Вижда се, че Букурещ не си е губил времето и че застава срещу нея с най-големите си специалисти. Досега единственият, който каза нещо смислено по въпроса от българска страна, бе бившият заместник-министър на външните работи Любомир Кючуков, отзован неотдавна от посланически пост в Лондон, защото е работил за българското разузнаване (агент на ДС). В интервю за БНР в събота той предупреди, че сблъсъкът може да бъде само експертен, и отхвърли намесата на политиците. Неговият началник министърът на външните работи Николай Младенов, който продължава да прочиства министерството от носителите на ведомствена памет (агентите) не можа да предложи друго решение освен налагането на пълна тишина над спора. Така той отстъпи изцяло публичния терен на румънците, които явно не мислят да си мълчат. Те смело изкарват аргументите си в медиите (например да се приложи принципът на равната отдалеченост), докато Младенов смята, че България става по-силна в дипломацията, като крие от обществото своите аргументи. След 22 години преговори румънците вече знаят всичките й тайни ходове и единствените, които остават в неведение, са българските граждани - сякаш правителството внимава те да не проумеят неговата преговорна тактика.
Калинките не се плашат от по-опитните чужди дипломати, срещу които се борят чрез бездействие и протакане. Те внимават да не се изложат у дома и затова предпочитат гражданите да не стават свидетели на тяхната действителна компетентност. В същото време на предни позиции излизат националисти като Волен Сидеров, които не си дават труд да вникнат в тънкостите на спора. Остава отвъд Дунав да се обади и лидерът на Велика Румъния Корнелиу Вадим Тудор и балканската политическа чалга ще потече по стара традиция.
|
| Изключителните икономически зони в Черно море. С пунктир са границите, които още не са делимитирани. |
. Николй Младенов дори не знае към кой експерт по споменатите въпроси да се обърне, затова казва "шшшш-т", за да не му лъсне Каратският изпечен задник.
