Тези шестима мъже и три жени държат в ръцете си съдбата на закона за здравната реформа в САЩ и бъдещето на политическото наследство на Барак Обама. |
Сега политическото наследство на Барак Обама е в ръцете на деветимата магистрати във Върховния съд на САЩ, които започват днес да обсъждат законността на неговата здравна реформа.
За Обама Законът за защита на пациентите и за достъпната грижа, наричан от критиците му Обамакеър, е същото, което бе падането на комунизма за Маргарет Тачър, Роналд Рейгън и папа Йоан-Павел Втори.
Този забележителен закон, който бе подписан преди 2 г. и целеше да подобри достъпа до здравеопазване и медицински грижи за всички американци, бе приветстван от демократите като най-значимия напредък в Америка за века.
Обама заложи всичко на прокарването на закона
през Конгреса въпреки твърдата опозиция. Когато го подписваше, президентът заяви, че законът увенчава реформите, за които поколения американци са се борили, протестирали и мечтали да видят.
Втората годишнина на закона обаче може и да му е последна, защото може и да бъде отменен.
В продължение на 3 дни от 26 март започва изслушването на аргументите за конституционността на Обамакеър във Върховния съд на САЩ. Четири основни проблема възникват от исковете срещу закона, внесени от 26 щата.
Може ли Конгресът да задължи гражданите да си купуват здравни осигуровки, особено под заплаха за финансова санкция, ако не го сторят? Може ли Конгресът да заплаши да задържи финансирането на безплатните основни здравни услуги за най-бедните и хората с увреждания чрез програмата Медикейд, за да бъдат наказани щатите, които отказват да прилагат Обамакеър?
Дали не е прибързано да се водят дела срещу Обамакеър,
след като законът няма да влезе задължително в сила преди 2014 г. и финансови наказания няма да се налагат още година след това? И ако задължаването на хората да купуват здравна застраховка е противоконституционно, ще може ли да се приложи само част от Обамакеър или трябва да бъде отхвърлен целият закон?
В сърцето на всички тези сложни правни аргументи е продължаващият дебат в Америка за това каква точно трябва да е ролята на правителството.
Опонентите питат - ако правителството може да задължи гражданите за тяхно добро да купуват здравна застраховка или да плащат глоба, какво следва? Може ли да бъдат задължени да купуват зеленчуци, екоавтомобили или дори зелен чай?
Ако Вашингтон може да наложи такива закони на възпротивяващите им се щати, какъв беше смисълът да се отхвърля управлението на крал Джордж III преди 236 г.?
Къде трябва да е границата между индивидуалната свобода и правителствения контрол, между властта на федералното правителство и властта на щатите - това не е лесно да се определи.
Нищо лесно и просто няма и в Обамакеър. Когато бе внесен за гласуване в Конгреса,
законът бе разписан върху 2400 страници
и много от законодателите признаха, че не са го прочели. Доста подробности все още предстои да бъдат уточнени.
Въпреки уверенията на тогавашния шеф на Камарата на представителите Нанси Пелоси, демократ от Калифорния, че народът ще разбере закона, щом той бъде приет, и законодателите, и обществото все още не са наясно какво съдържа той. Всеки седми американец погрешно е убеден, че законът вече е факт и действа. Така че няма нищо чудно, че цари пълно объркване.
Поредица от скорошни допитвания до общественото мнение установиха, че мнозинството от американците все още се противопоставят на Обамакеър и много от тях подкрепят отхвърлянето му, макар че успоредно с това казват, че той все още не им се отразява пряко.
Макар че избраните до живот съдии във Върховния съд трябва да бъдат слепи за обществените анкети и политиката зад правните аргументи, за 4-ма от магистратите се смята, че клонят към консерваторите, други 4-ма са либерали (сред тях са двете жени, назначени от Обама) и за един е трудно да се определи как би гласувал.
Тези шестима мъже и три жени ще решат не само дългосрочното наследство на Обама, но и краткосрочното му бъдеще с оглед на президентските избори през ноември.
Ако купуването на застраховка бъде определено като неконституционно, здравната реформа не може да остане в същия си вид. И това, което би могло да се смята като заслуга и от полза за предизборната му кампания, може да се окаже провал за президента.
Но ако съдът реши в полза на здравната реформа, Мит Ромни - най-вероятният засега кандидат на Републиканската партия, ще загуби арсенала си срещу президента и Обама ще получи едно рамо в кампанията.
Ако съдиите се разделят в решението си и дадат противоречиви отговори на четирите основни въпроса или пък отложат решението си, докато задълженията и наказанията реално влязат в сила, американците ще имат нужда от наистина силни лекарства за предстоящите главоболия.
-------------
Авторът е бивш стратег на Републиканската партия, работил за кампаниите на Джордж У. Буш и Джон Маккейн, вицепрезидент на Hill+Knowlton Strategies.