Разнообразният релеф, четирите сезона и пр. екстри, от които страната ни би трябвало да извлича полза, дават неочакван страничен ефект - правят пътищата ни златни. Точно с климатичните и теренни специфики регионалното министерство и Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) обясниха абсурдните разлики в цените за поддръжка на пътищата у нас. Но колко различни могат да бъдат съседните области Плевен и Ловеч, та в едната цените да са 20 пъти по-високи? И въобще колко разнообразие може да побере в себе си самата област Плевен, след като републиканската пътна мрежа там излиза до 100 пъти по-скъпо от общинската?



За лудия и баницата



Формално нарушения няма - търговете са проведени изрядно, условията са спазени, договорите са законни. И съвсем законно няколко фирми са се подиграли с държавата, защото дъщерните им компании работят на цени, които се различават до 20 пъти в различни области. 56% от пътищата у нас се поддържат от три фирми - "Трейс холдинг", "Холдинг пътища" и "Интегрирани пътни системи". Няма данни колко от пътната мрежа са поддържали тези фирми при предишните правителства, но дори и да е било повече, намерението на АПИ да разбие монопола в бизнеса не се е сбъднало съвсем. Напротив - с ред свои действия е подпомогнала за бетонирането на положението.

Първият проблем е в условията на търговете. Те са заложени така, че да няма конкуренция, твърдят от камарата на строителите. Т.е. са твърде високи - например оборот от 2 млн. лв. за последните три години, скъпа и рядко ползвана техника (за нея се заговори покрай снежното бедствие в началото на годината, когато се оказа, че "Автомагистрали" има роторен снегорин, но няма човек, който да го кара. Цената на машината е 250-300 хил. евро). Така в 11 области на новите търгове се явява само по една фирма. В 9 - по две. В 5 от търговете са се състезавали по трима кандидати. Единствено за Бургас и София има съответно 5 и 4 оферти.

Самите строителни фирми твърдят още, че АПИ е направила така, че да няма конкуренция, отстранявайки участници заради формалности - "липса на запетайки, подписи". Без отговор обаче остава въпросът защо през 2010 г. при търга за 4-годишните договори в Монтана се явява един кандидат ("Пътинженеринг-М"), а година по-рано - през декември 2009 г., се явяват 6 кандидати за същите пътища. В случая запетайките не могат да предложат обяснение.



Без таван



В сегашните договори има условие, че ако предложените цени са с 30% по-ниски от средните на останалите кандидати, фирмата ще трябва да докаже как ги е калкулирала. Но няма условие, ако са с 30% по-високи от средните за страната например, пак да бъдат доказани. Така можеше да се избегнат драстичните разлики в цените - един храст в Плевен да струва 350 лв., а в Ловеч - 12.

Държавата не е сложила лимит на цените за отделните дейности, нито референтна цена. Така на практика всяка фирма може да предложи каквито иска цени и логично, когато е единствена, да спечели. Интересно що за служители работят в пътното управление на Плевен и в управата на АПИ, та никой не се е впечатлил, че плаща за озеленяване така, сякаш шосето за Долни Дъбник е украсено с палми от тропиците. От АПИ се оправдават, че фирмите стоят с две различни оферти пред вратата и в последния момент, след като са се уверили, че са единствените кандидати, влизат с по-високите цени. Но уви, това пак не обяснява странната липса на реакция от страна на властите.

Другият порок в договорите, чрез който се източват средства, е за зимното чистене. Фирмите получават пари заради това, че държат техниката на "стендбай" и реално нищо не правят, а когато започнат да чистят, са на загуба. При това тези пари са им в кърпа вързани до края на март независимо има ли зима. Затова бизнесът признава, че умишлено не си е свършил съвсем качествено работата през зимата, защото му излиза по-евтино да го глобят за полусвършена работа, отколкото да работи на 100%. Това условие не може да се обясни нито с липса на конкуренция, нито с релеф.



Колкото - толкова



Договорите не са добри и за самите фирми, които все пак са играли пазарно. Проблем е невъзможността те да се индексират - все пак за 4 г. цените на битум, горива и труд най-вероятно ще се променят. Освен това няма никаква гаранция за една фирма извън зимното чистене, където все пак има обективни критерии, какви задачи ще получи. От БСП, по чието настояване станаха известни цените, заподозряха, че така любими и близки до властта фирми ще получават повече дейности, а на други няма да се възлагат или ще се възлага минимален обем. Пак според БСП това си е чиста корупция. Липсата на прогнозни бюджети също така опровергава и тезата, че договорите са 4-годишни, за да могат фирмите да инвестират в техника - как да инвестират, като не знаят какво ще получат?

Изходът от цялата каша, която за съжаление на премиера не е забъркана от тройната коалиция, а от бившия регионален министър и сегашен президент Росен Плевнелиев, е да се направят нови търгове. В случая положителният факт е, че държавата не дължи неустойки - няма на каква база да се изчислят неустойките, като договорите нямат стойност. Проблемът е, че и новото ръководство на регионалното министерство не смята да променя кардинално нещата. То го удари на молба към фирмите да намалят сами цените заради кризата. Логично почти никой не се отзова, макар че министър Лиляна Павлова твърди, че все пак някакви преговори до края на седмицата ще се водят. Но каквото и намаление да бъде постигнато, победата ще е пирова. Докато не се променят кардинално правилата на избор на фирми и не се създаде конкуренция, цените ще се определят на око, компаниите ще работят когато и както пожелаят и пак ще са на далавера. А кабинетът ще прахосва парите и ще обира недоволството на гражданите.