:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 441,025,721
Активни 142
Страници 9,890
За един ден 1,302,066
Анализ

Колкото по-малко регулации, толкова повече бизнес

Как може да има стандарт за хляба, за сиренето и кашкавала, за салама, но не и за закона?
Снимка Европейски съюз
Проблемите на родното законодателство често са резултат и от емоционалните обещания на премиера Бойко Борисов – пред Европа да не се бърка на бизнеса, пред българите - да намали цените. После следва тежката задача да се измисли решение, с което да се изпълнят и двете обещания.
Законите у нас все са тесни - там винаги има място за още една регулация. Последната идея е в нормативни рамки да се напъхат и изцяло пазарните отношения във веригата производител-дистрибутор-търговец - с държавен контрол на надценките, които могат да поставят големите вериги за търговия на дребно.

"Да сравняваш тенденциите на законотворчеството в ЕС и това в България е все едно да сравняваш последен модел смартфон с телефон от 1973 г.", казва Тони Димов. Той е адвокат и председател на Центъра за оценка на въздействие на законодателството (ria.bg) в България. Центърът вече е извършил оценки на въздействието на промени в над 10 различни нормативни акта само за последната половин година. Английският акроним RIA е широко разпространено съкращение на Regulatory Impact Assessment. На български се използва директната му транскрипция РИА и се превежда различно, но по смисъл най-адаптирано звучи "Оценка на въздействието на законодателството".

Макар че България е в ЕС от 2007 г., правенето на законодателство у нас изостава с цяла епоха. Една от многото причини, далеч не най-важната, е Законът за нормативните актове - обнародван на 3 април през далечната социалистическа 1973 г. Основният подзаконов нормативен акт за прилагането му е Указ № 883, издаден от председателя на Държавния съвет на Народна Република България през 1974 г.

В него например е записано, че всяко предложение трябва да мине през обществено обсъждане минимум 14 дни, но те рядко се спазват. Най-често при обществено значими промени, за които е ясно, че ще доведат до социално напрежение, не се и прави такова обсъждане. Пример: пенсионната реформа от края на 2011 г. Няма предвидена санкция, ако изискването не е спазено. В същото време от началото на 2012 г. ЕК удължи от 8 на 12 седмици срока за обществени консултации. Те са задължителна част от оценката на въздействието. Тя пък е в основата на смарт регулирането, което е изключително популярна тенденция за правото и законодателството в ЕС още от 2010 г. насам. Основният принцип, който стои в основата му, е:



"Колкото по-малко, толкова повече"



"В съвременните общества на създаването и приемането на правни норми от държавата се гледа като вид нейна намеса в личния живот, съдбата и перспективите на хората, фирмите, организациите. Колкото държавата си позволява повече да регулира, толкова тя повече навлиза и ограничава личната сфера и свободата на бизнеса. В последните 50 г. толкова нови режими за регулиране са въведени от ЕС или в националните законодателства, че се счита, че днес е постигнат ефектът на препълнената чаша, в която няма място дори за една капка ново регулиране. Повече означава негативни ефекти. Затова базисният вариант при всяка оценка на законодателството е подходът "Не прави нищо", т.е. да се провери дали може да се стигне до разрешаване на идентифицираните проблеми без регулиране", обяснява Тони Димов. И докато родните законотворци се хвалят, че само през 2011 г. са приети 156 нови закони и поправки в такива, във Великобритания се гордеят с минус 14 акта за регулиране.

В държави като Великобритания във всеки отдел на министерство, агенция или друго централно ведомство има служител по оценка на въздействието или самостоятелно звено, което трябва да се свърже с всички заинтересовани и да събере необходимите данни и доказателства при извършването на оценката. Разглеждат се минимум 2-3 предложения, като едното задължително е: "Не прави нищо!" Целта е да се анализират действащите норми, законодателството назад, да се види какъв е проблемът в отношенията, които ще се регулират. Дали има нужда от въвеждането на нови регламенти или трябва да се помисли за опростяване на законодателството, да се търси решение, свързано само с по-добро правоприлагане.

"В България при това изобилие от законодателство "Не прави нищо" трябва да е базисен принцип. Освен това много често при следващи промени се оказва, че



проблемът е бил не в закона, а в неговото прилагане.



У нас редовно някой излиза пред публиката и казва: "Ние трябва да променим законодателството, защото сега действащото не се прилага правилно", което звучи абсурдно. А защо не се прилага? Как трябва да се прилага правилно и т.н. никой не изследва. Иначе действащият закон може да е перфектен", обяснява адвокат Димов.

В момента най-запознати с новите тенденции в законодателството у нас са три институции - Министерството на икономиката и енергетиката, Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите. Преди дни беше представена оценката на въздействието, изследваща необходимостта от промени в закона за защита на конкуренцията, разработена от експертите на центъра, които са юристи, икономисти, университетски преподаватели.

В основата на тази оценка беше изследването на проблемите именно в споменатата вече верига производител на суровини-преработвател-дистрибутор-търговец и по-специално в сектора на търговията на дребно с бързооборотни стоки в България и на необходимостта от промяна в регулирането на тези отношения. Анализът показва, че правилото "да не се прави нищо" в този случай няма да има ефект, тъй като икономически силните оператори по веригата, каквито са големите търговци на дребно, използвайки своята "значителна пазарна сила",



могат да налагат каквито си искат цени и условия



на производителите. Например стъпилите отдавна на пазара вериги, които вече държат голяма част от доставчиците и потребителите, могат да си позволят в продължителен период от време да работят на загуба, прилагайки т.нар. хищническо ценообразуване, за да "изядат" някой нов играч. При изследването на световните и европейските практики се оказало, че в много законодателства злоупотребата със значителна пазарна сила се счита за забранено антиконкурентно поведение.

"Трябваше да видим, ако се въведат малко като обем и интензитет правила и се ограничат нелоялните търговски практики, породени от придобитата значителна пазарна сила, какви негативи и позитиви би имало това, и най-вече дали няма да се стигне до вдигане на цената за крайния потребител. Нашият извод е, че няма причини при такива промени да се стигне до повишаване на цените. От друга страна, държавата иска да въведе много детайлни и сериозни законови правила, едва ли не по казуистичен начин да се забранят определени конкретни модели на поведение или договорни отношения, което би било недопустимо", допълва той. Според резултата от оценката на въздействието евентуалните законодателни промени трябва да осигурят нормални пазарни цени и за производителите, и за потребителите. Какви са те, все още трябва само да гадаем, тъй като по проекта още се работи. Засега е ясно, че държавата обмисля да сложи таван на надценките за големите вериги. Според експертите обаче такъв законодателен акт няма да доведе до решаване на проблема с притискането на производителите, тъй като той идва от другаде - от нерегламентираните "отстъпки", които им налагат веригите: например такса "рожден ден", включване в каталог, в рекламна кампания и пр.

Дали и този закон ще последва съдбата на много други творения на ГЕРБ, предстои да се види. За това управление стана традиция много закони да се променят още преди да са влезли в сила. "Сега всеки, който реши, че трябва да се променя дадена правна уредба и който разполага с инструментариума да внесе и "избута" в парламента един нормативен текст, може да го направи без проблем с половин страничка мотиви", казва адвокатът. И се чуди: как може да има стандарт за хляба, за сиренето и кашкавала, за салама, но не и за закона?
 Адвокат Тони Димов (вляво) с експерти от Центъра за оценка на въздействието на законодателството РИА.БГ по време на работна среща. Амбицията на хората от центъра е тази оценка да бъде задължителна при приемането на всеки законов акт у нас.
Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Държавата обмисля да сложи таван на надценките за големите вериги, но според експертите това няма да реши проблема с притискането на производителите.
17
3287
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
17
 Видими 
26 Март 2012 20:58
Законите у нас все са тесни - там винаги има място за още една регулация.

То това е достатъчно да се види, по-нататък може и да не се чете

Само да припомним на госпожицата, че злите езици твърдят, че една от причините (даже някои крайни я набеждават за основна) за финансовата криза, започнала през 2008 е системната дерегулация във финансовият сектор, започната от Роналд Рейгън

btw да не би и тя да е от института за пазарна икономика?
26 Март 2012 21:38
Тезата на адвокат Тони Димов не е валидна за собствено Системата на общ живот , който практикуваме . Но тя има и силното си достойнство , че достъпно илюстрира тупиковото безсилие на Правото , то самО и със свои средства , да преодолява необратимата несъстоятелност , в която сме паднали . Песът препоръчва , експерти от типа на г-н Димов да влязат в кръга около Президент Плевнелиев , за участие в по-радикален анализ на Системата . Тук , толкоз ...
26 Март 2012 22:02
Пълна боза. Подзаглавието е достойно за гения на Цв. Цв. По-нататък пък изведнъж от закони преминаваме към нормативни актове. Позоваваме се на закон, който бил направен още през 1970-те, но удобно забравяме, че има изменения от 95-а, 2003-а и 2007-а.

И въобще ....боза. Има тук -там по някое вярно и смислено изречение, колкото за цвят.
26 Март 2012 23:32
Вярното и същественото в статията е, че действително законотворчеството у нас стана "ширпотреба", никаква мисъл, да не говорим за задължителната преценка какви ще са последиците от прилагането на конкретни изменения,при това във връзка с останалите действащи норми.
Истина е и това, че току що приети норми се променят след 2-3 месеца (понякога и по-рано), без дори да е възможно да се преценява ефектът им, очевидно са били недомислени още при приемането. С внасянето на законопроекти се гони престиж пред избирателите по места, важното е да се внесе, да се покаже съпричастност. Така се внасят безумни законопроекти, писани на коляно, някои от които отпадат още на комисии (и слава богу), но част от тях оцеляват и стават закони. За подзаконовата уредба дори не ми се говори.
Истина е и това, че ЗНА е стар нормативен акт, но това не е причина да не се спазва.
Може да изглежда парадоксално, че в него няма санкции за висшия законодателен орган, който най-често го нарушава, но когато е създаван, това е било немислима хипотеза. Няма случай например, в който закон да е внесен в НС без мотиви, а сега е масова практика, при това, прикривана зад преходни и заключителни разпоредби от друг законопроект, които направо си минават незабелязано.
Истината е, че че колкото по-стари са нормите, толкова са по-прецизни и ясни за приложение, толкова по-малко са противоречията в отделните нормативни актове и между тях.
Правото (писаното) е (поне беше) система от норми, а не сбор. Разликата е съществена. Второто не е в състояние да регулира ефективно обществените отношения. Това именно имаме в момента - не система, а сбор от норми. Резултатите са видими с просто око. Същото се отнася и за правото на ЕС. Повечето норми са абсолютно неразбираеми и несвързани, дори и за специалисти, а същевременно звучат като писани за олигофрени.

И малко извън темата за нормите и регулациите (само на пръв поглед извън) - според публикация в "Стандарт" в Украйна се канят да забранят мисионерската поза, която не била подходяща за зачеване, а да препоръчат (наложат?) кучешката...(демографски проблеми)
Остава да уточнят кой и как ще контролира спазването на забраната...деликатен и трудно разрешим въпрос, но не и невъзможен за решаване.
Съвременната държава е стигнала наистина дотам, че се домогва да регулира всички отношения, в невероятно голям мащаб и по все по-безумен начин.
Такова предложение очаквах да се роди скоро в ЕС, като имам предвид непрекъснато появяващите се нови регулации във всички сфери на живота ни, коя от коя по-абсурдни, но украинците са ги изпреварили. Може пък и да са ги дублирали, кой знае?
27 Март 2012 04:30
Колкото и на някои да не им харесва,нормата на печалбата трябва да се постави!Не може млякото,което вчера гледах в репортажа снощи по тв да струва стотинки,а сиренето да гони 10 лв, и да ни пробутват вероятно сухо мляко в кутии над 1,50!През лятото доматите да се изкупуват по 30 стотинки,а на пазара да се продават по лев и 20!Време е да се разбере,че свободата на едни свършва там,където започва свободата на останалите.Писна ми от долнопробни мошеници!То за тях си е повече бизнес наистина,защото печелят от шашми,но съвсем му изтърваха края!И трябва да се върне нормата на надценка от максимум 20%,както беше 90-та година.Регулацията е опасна в други измерения.Най-вече,когато се поставят невъзможни условия изобщо да се прави бизнес в интерес на малцина.Хиляда такси,разрешителни,подкупи..Притискане на малкия,за да има пространство за едрите риби.По-точно акули,които и без това се чудят как да го изядат!Държавата трябва да облекчи прохождащите фирми и да не им налага правила,които не могат да спазят.Да разбие картелите.Да притиска монополите.Сетете се,ако има таван на печалбата може ли брашното да струва толкова при условие,че житото е изкупено евтино от производителя?!Тогава ще ни баламосват ли с т.нар. борсови цени,че се били вдигнали,обаче като паднат-цената му не пада?!
27 Март 2012 05:24
ах
закона тесен
за мойта душа е
дайте му стандарт
за притискане
на закононарушителите
въх
27 Март 2012 06:54
Пак някакъв център, който не е ясно кой го субсидира.Има тук един такъв, пак трибуквен, който широко се занимава с икономика, та чак гелосаните му представители със задължителни цайси влязоха и в политиката.Май стана по-лесно да извадиш пост на който да сложиш гаргата, вместо да и даваш пари в брой.
Накратко - не е ясно само защо статията не се казва "мнението на адвокат Тони за икономиката, науката, финансовите процеси, финансовите регулации, бизнеса, работната сила, и всякакви други неща от които адвокат Тони разбира ама разбира"
А авторката, изглежда до вчера е писала "новини" за последното чудо против бръчки или отслабване.Точно така звучи - като мазна реклама усукана около проблемите,
27 Март 2012 07:27
Авторката явно съвсем се е объркала в темата. Освен ако не е получила поръчка за такова заглавие. Защото то напълно противоречи на представениет резултати. По принцип през 1990-те години се видя, че по-малко регулации не означава повече пазар. Но означава повече бизнес за големите корпорации, които действуват деформиращо върху пазарните структури и елиминират пазарната конкуренция. Това става чрез неформални мрежи на участие на представители на ръководствата на големите корпорации при определяне на държана политика и на прехвърляне на държавни експерти в управлението на тези фирми и обратно. Примери бол: в САЩ от времето на Рейгън и двамата Буш, в Англия - големия проект на Тони Блеър и т.н.. У нас - клиентелистките структури с които са обрасли партиите и държавата чрез социално-иконономически неефективните и много често вредни корпоративни структури на нашенските олигарси. Те впрочем бяха замислени в началото на прехода като пазарни строители (market makers), но се изродиха по подобие на ужким опазващите ги мутренски структури. Между другото именно тази философия на "по-малко регулации" доведоха до явлението Захариев, който не е единствен в таксономията. Затова авторката, ако не разбира за какво пише, поне е хубаво да се замисли дали заглавието й може да се потвърди от реалността. Проблемът е, че от 1990-те години се обособяват три сфери на социално-икономическо взаимодействие, а от тук и източник на икономическа и последваща политическа власт. Пазарът в смисъл на конкуретна среда за равнопоставени икономически субекти, които предлагат стоки и/или услуги на потребителите, е силно ограничен от коалициите между държава и гигантски корпорации. Защото последните (в България конгломератите на нашенските олигарси) са именно отрицание на конкуренцияата, а от тук и на пазара. Тези процеси почнаха още по времето на Рейгън, когато антитръстовото законодателство бе деликатно изменено в съдебната практика и почна да обслужва именно големите корпорации задушавайки развитието на конкуретни пазарни отношения. Подробности могат да се прочетат в книгата на Амато "Antitrust and the bounds of power" - да, става дума на известния нам Джулиано Амато. Развитието на тези процеси във фазата на постдемокрацияата и сега при тангиращата роля на неолибералната идеология въпреки контрапродуктивността й - настоящата статия е именно израз на такъв неолиберален напън, могат да се прочетат в двете книги на Колин Крауч Post-democracy и The strange non-death of neoliberalism , части от които са преведени на https://sites.google.com/site/cuttingedgebg/politologia/postdemokracia .
27 Март 2012 09:14
В момента имаме - 1. Всичко, което не е забранено е разрешено. 2. Законите не могат да влизат в сила със задна дата. - Това води до големи дупки в законодателството и заобикаляне на законите, защото законите се създават и поправят много по-бавно от измислянето на начини за заобикалянето им. А пропуски законите имат колкото си искате. Така всъщност беше разграбена България последните 20 години. Преди 90та година, презумпцията беше - което не е разрешено е забранено и законите бяха създадени следвайки тази логика.
27 Март 2012 09:17
Колкото по-малко регулации, толкова повече бизнес
Да, в условията на чист и неманипулиран пазар, какъвто на практика никъде не същуствува. Видяхме дерегулацията на пазарите от последните 30 години до какво доведе. Истината е някъде по средата, макар да е най-трудно да се каже, къде точно е тя.
27 Март 2012 09:28
Може да изглежда парадоксално, че в него няма санкции за висшия законодателен орган...

Хм. А кой може да налага санкции на НС ? КС може евентуално да отмени някой и друг текст, след което депутатите най-много да си направят секуру.
27 Март 2012 09:48
Калки, на автора на статията изглежда парадоксално, иначе е така - няма кой, освен КС, и то не за нарушение на ЗНА.

Според личното ми мнение процедурата по създаване на закона и основните изисквания към него е редно да бъдат уредени в Конституцията, за да се гарантира в някаква степен качеството на законодателството и спазването на основните правни принципи при писането на нормите.
Иначе нищо не пречи на законодателя да нарушава закона, че дори и да го отмени - негова воля.
Докато това се случва, ситуацията, която описах (наистина бегло), ще се задълбочава, докато накрая доведе до пълен правен нихилизъм (тенденцията е ясно видима).
Нека тогава не се чудим защо в България законът не е на почит. Самият той е компрометиран като акт от собствените си създатели.

27 Март 2012 10:16
Правото в България все още не се разбира даже от юристите, защото болшинството от тях нямат на идея дори какво значи "легитимност на закона" !
27 Март 2012 10:32
***


Бел. на модератора: Моля, не помествайте еднакви постинги в различни теми, това е спам!

27 Март 2012 11:02
Според личното ми мнение процедурата по създаване на закона и основните изисквания към него е редно да бъдат уредени в Конституцията,

Да, няма как иначе, но дали няма да се появят неприсъщи на Конституцията елементи ?

Нека тогава не се чудим защо в България законът не е на почит. Самият той е компрометиран като акт от собствените си създатели.

И цялата вина е прехвърлена на Съда. Не че там са всички в бяло, но все пак....
27 Март 2012 11:43
Така е: по-малко регулации предварително-повече бейлаути впоследствие! Йе-йе-йе...
27 Март 2012 17:52
Всъщност не мисля, че проблемът е в регулациите. Проблемът е по-скоро в контрола. Винаги съм казвала, че са необходими сравнително малко, сведени до най-необходимото, регулации и строг контрол върху спазването им. Пазарът, колкото и да е свободен, не може да бъде оставен без регулация и контрол. В България каквито и колкото и нормативни регулации да се приемат, липсата на контрол ги обезмисля напълно. Проверяващите минават, прибират на джоб едни пари и регулациите са спазени перфектно. Корупцията, прояла държавната администрация на всичките й нива, прави законите и подзаконовите нормативни актове просто начин за увеличение на доходите на държавните и общински служители. Усещането за липсата на държава е толкова деградиращо, че никой нормален човек не вижда смисъл изобщо да спазва който и да било закон. В този ред на мисли всякакви спорове необходими ли са повече или по-малко регулации, се явят напълно безпредметни.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД