Законите у нас все са тесни - там винаги има място за още една регулация. Последната идея е в нормативни рамки да се напъхат и изцяло пазарните отношения във веригата производител-дистрибутор-търговец - с държавен контрол на надценките, които могат да поставят големите вериги за търговия на дребно.

"Да сравняваш тенденциите на законотворчеството в ЕС и това в България е все едно да сравняваш последен модел смартфон с телефон от 1973 г.", казва Тони Димов. Той е адвокат и председател на Центъра за оценка на въздействие на законодателството (ria.bg) в България. Центърът вече е извършил оценки на въздействието на промени в над 10 различни нормативни акта само за последната половин година. Английският акроним RIA е широко разпространено съкращение на Regulatory Impact Assessment. На български се използва директната му транскрипция РИА и се превежда различно, но по смисъл най-адаптирано звучи "Оценка на въздействието на законодателството".

Макар че България е в ЕС от 2007 г., правенето на законодателство у нас изостава с цяла епоха. Една от многото причини, далеч не най-важната, е Законът за нормативните актове - обнародван на 3 април през далечната социалистическа 1973 г. Основният подзаконов нормативен акт за прилагането му е Указ № 883, издаден от председателя на Държавния съвет на Народна Република България през 1974 г.

В него например е записано, че всяко предложение трябва да мине през обществено обсъждане минимум 14 дни, но те рядко се спазват. Най-често при обществено значими промени, за които е ясно, че ще доведат до социално напрежение, не се и прави такова обсъждане. Пример: пенсионната реформа от края на 2011 г. Няма предвидена санкция, ако изискването не е спазено. В същото време от началото на 2012 г. ЕК удължи от 8 на 12 седмици срока за обществени консултации. Те са задължителна част от оценката на въздействието. Тя пък е в основата на смарт регулирането, което е изключително популярна тенденция за правото и законодателството в ЕС още от 2010 г. насам. Основният принцип, който стои в основата му, е:



"Колкото по-малко, толкова повече"



"В съвременните общества на създаването и приемането на правни норми от държавата се гледа като вид нейна намеса в личния живот, съдбата и перспективите на хората, фирмите, организациите. Колкото държавата си позволява повече да регулира, толкова тя повече навлиза и ограничава личната сфера и свободата на бизнеса. В последните 50 г. толкова нови режими за регулиране са въведени от ЕС или в националните законодателства, че се счита, че днес е постигнат ефектът на препълнената чаша, в която няма място дори за една капка ново регулиране. Повече означава негативни ефекти. Затова базисният вариант при всяка оценка на законодателството е подходът "Не прави нищо", т.е. да се провери дали може да се стигне до разрешаване на идентифицираните проблеми без регулиране", обяснява Тони Димов. И докато родните законотворци се хвалят, че само през 2011 г. са приети 156 нови закони и поправки в такива, във Великобритания се гордеят с минус 14 акта за регулиране.

В държави като Великобритания във всеки отдел на министерство, агенция или друго централно ведомство има служител по оценка на въздействието или самостоятелно звено, което трябва да се свърже с всички заинтересовани и да събере необходимите данни и доказателства при извършването на оценката. Разглеждат се минимум 2-3 предложения, като едното задължително е: "Не прави нищо!" Целта е да се анализират действащите норми, законодателството назад, да се види какъв е проблемът в отношенията, които ще се регулират. Дали има нужда от въвеждането на нови регламенти или трябва да се помисли за опростяване на законодателството, да се търси решение, свързано само с по-добро правоприлагане.

"В България при това изобилие от законодателство "Не прави нищо" трябва да е базисен принцип. Освен това много често при следващи промени се оказва, че



проблемът е бил не в закона, а в неговото прилагане.



У нас редовно някой излиза пред публиката и казва: "Ние трябва да променим законодателството, защото сега действащото не се прилага правилно", което звучи абсурдно. А защо не се прилага? Как трябва да се прилага правилно и т.н. никой не изследва. Иначе действащият закон може да е перфектен", обяснява адвокат Димов.

В момента най-запознати с новите тенденции в законодателството у нас са три институции - Министерството на икономиката и енергетиката, Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите. Преди дни беше представена оценката на въздействието, изследваща необходимостта от промени в закона за защита на конкуренцията, разработена от експертите на центъра, които са юристи, икономисти, университетски преподаватели.

В основата на тази оценка беше изследването на проблемите именно в споменатата вече верига производител на суровини-преработвател-дистрибутор-търговец и по-специално в сектора на търговията на дребно с бързооборотни стоки в България и на необходимостта от промяна в регулирането на тези отношения. Анализът показва, че правилото "да не се прави нищо" в този случай няма да има ефект, тъй като икономически силните оператори по веригата, каквито са големите търговци на дребно, използвайки своята "значителна пазарна сила",



могат да налагат каквито си искат цени и условия



на производителите. Например стъпилите отдавна на пазара вериги, които вече държат голяма част от доставчиците и потребителите, могат да си позволят в продължителен период от време да работят на загуба, прилагайки т.нар. хищническо ценообразуване, за да "изядат" някой нов играч. При изследването на световните и европейските практики се оказало, че в много законодателства злоупотребата със значителна пазарна сила се счита за забранено антиконкурентно поведение.

"Трябваше да видим, ако се въведат малко като обем и интензитет правила и се ограничат нелоялните търговски практики, породени от придобитата значителна пазарна сила, какви негативи и позитиви би имало това, и най-вече дали няма да се стигне до вдигане на цената за крайния потребител. Нашият извод е, че няма причини при такива промени да се стигне до повишаване на цените. От друга страна, държавата иска да въведе много детайлни и сериозни законови правила, едва ли не по казуистичен начин да се забранят определени конкретни модели на поведение или договорни отношения, което би било недопустимо", допълва той. Според резултата от оценката на въздействието евентуалните законодателни промени трябва да осигурят нормални пазарни цени и за производителите, и за потребителите. Какви са те, все още трябва само да гадаем, тъй като по проекта още се работи. Засега е ясно, че държавата обмисля да сложи таван на надценките за големите вериги. Според експертите обаче такъв законодателен акт няма да доведе до решаване на проблема с притискането на производителите, тъй като той идва от другаде - от нерегламентираните "отстъпки", които им налагат веригите: например такса "рожден ден", включване в каталог, в рекламна кампания и пр.

Дали и този закон ще последва съдбата на много други творения на ГЕРБ, предстои да се види. За това управление стана традиция много закони да се променят още преди да са влезли в сила. "Сега всеки, който реши, че трябва да се променя дадена правна уредба и който разполага с инструментариума да внесе и "избута" в парламента един нормативен текст, може да го направи без проблем с половин страничка мотиви", казва адвокатът. И се чуди: как може да има стандарт за хляба, за сиренето и кашкавала, за салама, но не и за закона?