:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 441,025,181
Активни 259
Страници 9,350
За един ден 1,302,066
Репортаж

ЕС се оказа единствената надежда за българското село

Малките селища изнемогват, младите бягат. Не усещат антикризисни мерки от българската власт. Единственото хубаво, което е построено последните години, се дължи на европейски пари
Снимки: Андрей Русев
Счупена каруца в празна нива - обичайна гледка за българското земеделие.
За упадъка на малките български селища се говори много. Предимно с думи, а може и в картини. Например: порутена каруца насред празна нива; изтърбушена сграда на някогашно училище; фермер, който обработва хиляди декари земя, но вкъщи ползва стар руски телевизор; тълпи от роми без поминък или ангажирани на почасови програми, които цял ден прекарват на площада.

Може да обърнем внимание и на светлите тонове. Те също са част от пейзажа: ремонтирани с европейски средства улици и площад; чудна природа, която повлича туризъм; читалище, обновено с пари на местния богаташ, необичан от съгражданите си (не са ли дарявали същите хора през Възраждането?). Картината е пъстра, а огромните проблеми не са следствие само на лоша българска държавна политика - в Западна Европа селища също упадат, региони изостават, населението застарява. Променя се и човекът, който все повече се ориентира към удобства, развлечения и интелектуален труд. Младите нито ще станат овчари, нито ще садят картофи. Може да се върнат само в тези села, които са крайградски и заприличват на квартали.

За няколко месеца екип на Обществения център за околна среда и устойчиво развитие обиколи 15 села и малки градчета, разговаря с много младежи. Те са най-застрашената социална група, бъдещето на родните им региони зависи от тях. Младежите не схващат настоящата икономическа криза като конюнктурна, а като продължение на стари проблеми. Но тя - най-лошото - засилва чувството за безперспективност.



"Шляенето" - стар национален спорт



Битува мнението, че упадъкът на "провинцията" стартира с демократичните промени. Образните свидетелства - разрушени земеделски стопанства, сринати заводи, занемарени пътища и т.н., потвърждават тезата. Но кризата започва в средата на миналия век, науката още тогава вижда промени в човешкото поведение, които ще утроят последствията. В статията "Големите проблеми на малкия град" Анастас Илиев анализира младежта и критикува "вечерното "движение" по главната улица - едно немного красиво национално явление, което (...) е образец на лениво, колективно и методично прахосване на свободното време." Пак тогава излизат трудове, които се възторгват от нравствените добродетели на социалистическата младеж, но се публикуват и мнения, че младите се вълнуват най-вече от "пари, лека кола, момичета и модерни танци". През 1973 г. Минчо Семов пише за "потенциалните преселници". Социализмът вижда спасението в аграрно-промишлените комплекси и създаването на културни развлечения в малките селища, но миграцията към големия град стартира тогава.

През 2002 г. институтът "Иван Хаджийски" констатира, че 30% от младите в селата и 38% от малките градове са постоянно или трайно безработни. През 2007 г. процентите са съответно 22 и 15 - доста по-ниски. Днес всеки втори се оплаква или от липса на работа, или от недобре платена. Безработицата се схваща от младежите като най-голям бич и това не е чудно, предвид факта, че до старта на икономическата криза тя е била овладяна в поносими нива.



Кой остава



Като изключим пенсионерите, в малките български селища в момента живеят няколко групи хора. Най-напред това са едри бизнесмени, най-често фермери, които са овладели и местната власт посредством кметството и общинския съвет. В селата са един или двама, в градовете до 10 000 жители - най-много четирима. Те осигуряват и сезонна работа на част от съгражданите си.

Втората група, но само в някои региони с обширна земеделска земя, са фермери, които арендуват хиляди декари, гледат животни, но приходите трудно компенсират огромния труд, инвестициите, липсата на пазар, кредитите и постоянната борба с бюрокрацията. Именно в тази категория е фермерът от началото на текста, който на теория развива мащабно стопанство, но всеки компютърен специалист или адвокат може да си осигури несравнимо по-хубав бит.

Третата група е на служители в държавния или общински сектор - лесничей, счетоводител в кметството, работник към ВиК и т.н. Частният бизнес почти изцяло е представен от фирми, които извършват строителни дейности. Изключение са туристическите селища (Трявна, Белоградчик, морските градчета), където природните дадености повличат хотелска и търговска дейност.

Промишлените цехове са огромно изключение. В отсъствието на индустрия най-голям работодател са държавата, общината, селското стопанство и туризмът (не навсякъде). Но мащабите са плачевни. Ако в едно село общината назначи трима души на възраст до 40 години, или пък картофопроизводител наеме десетима, това означава, че е постигната 50% заетост в тази възраст. Представяте ли си колко хора са останали, колко от тях са активни? Вакуумът се запълва от безработни или временно ангажирани роми. Или от други роми, които идват и тръгват към Испания.

Не е пресилено да се каже, че всички активни хора от малките селища с единия крак са в областния център, столицата или чужбина. Един притежава апартамент в големия град, друг ще се пресели заради детето, трети се е върнал за малко от емиграция и пак ще отпътува. Тенденцията обхваща дори българомохамеданските райони, които са по-консервативни. Малцина свързват бъдещето с мястото, в което са в момента. Тези, които го свързват, са хора с тежка лична съдба - останали без образование, със семейни проблеми и т.н.



Държавата и чиновниците пречат



Въпросът "Кой е виновен?" среща еднозначен отговор - младите казват, че виновни са държавата и политиците, от тях чакат и липсващите властови мерки. Нищо, с което предишни и сегашни управляващи се хвалят, не среща одобрението им. Промените в образованието и здравеопазването се посрещат негативно. Дори местни управници, които в безпаричието са били принудени да затварят училища, не смятат, че селището им печели от тази стъпка. Наличието на школо, здравно заведение, транспорт се приемат като предпоставки за съществуването на самото селище. В регионите, отдалечени от голям град, "социалното изключване" не касае само малцинствата. "Социално изключен" от обществени услуги е всеки, който не разполага с пари, време и средства да пътува до големия град.

Безработицата е главният проблем за наемния труд във времето на криза. Предприемачите пък непрекъснато се оплакват от бюрокрация, особено при отпускането на европейските субсидии в земеделието. Държавата е обвинявана в липса на политика и разграбване на националните ресурси, местната власт - в некадърност и дребни шмекерии. През последните 3-4 години не са усетени специфични антикризисни управленски действия освен регулярните програми за заетост. Хората искат основно работа, а надеждата е общината или местен бизнесмен да спечели европейски проект, с който да се разкрият работни места.

Именно парите от Европейския съюз се оказаха единственото спасение и надежда за малкото българско селище. Ако някъде нещо е построено и ремонтирано след постсоциалистическата разруха, то е след европейско финансиране. На него разчитат и фермерите. Единствените селища, в които кипи живот, са туристическите и покрай границата с Гърция. Но и те свързват бъдещото развитие с европейските фондове. Ако големият град все пак предоставя възможности за разнообразна дейност, то за малките и селата европейските фондове са единствена алтернатива.

Изглежда логично. И не съвсем, тъй като не може цяла държава да разчита на външен донор.
 Пейзаж от Котел - тълпи от роми, които заместват все по-липсващите българи. Така е в повечето малки селища
 Михаил Михайлов, фермер от село Драчево (община Средец), заявява, че европейските субсидии са дали тласък на българското селско стопанство. Но колкото и да търси оптимизъм, не иска децата му да се занимават с гледане на животни.
9
4442
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
26 Март 2012 23:53
И в моето малко родно селище хората бягат...
Няма работа, ако я има е за минималното заплащане.
Не ми се иска да се връщам и да виждам как вечер все по-малко къщи светят...
Ужасно е! Но няма връщане назад.
27 Март 2012 07:46
Авторът какъвто е експерт по армията,такъв е и по селото Дияне,миграциите (не само у нас) започват с индустриализацията в съответната страна.У нас голямото преселение започва в началото на 50-те и е катализиран от окрупняването на земята (ТКЗС) и въвеждането на механизация.В епохата на социализма държавата задържаше процеса строейки цехчета по селата или подсибурявайки транспорт до големите заводи в близките градове.Още тогава поне половината хора по селата не бяха заети в сферата на селското стопанство.
И да се говори за " напразното шляене по главната улица" като продукт на социализма е смешно ,едновремешните седенки какво са били ? Интересно след 8-10 часа теък и изнурителен труд какъвто е селскостопанският ,дали въпросният Атанас Илиев ще има желание да чете Кант например.
Да преминем на настоящето - естествено е ,че ще бъдат обвинявани политиците.Кой разби модерното земеделие,разруши системите за напояване,разпарчоса земята,лиши обикновенният селянин от достъпа до механизация,кой допусна безконтролният внос на боклуци от чужбина,кой допусна мафиоти да контролират изкупуването на продукция,къде са ракетите против градушка,къде са пазарите ? Кой преби пенсионерите от Цалапица,когато не си даваха ТКЗС-то ,кой раздаде животните посряд зима и те станаха на буркани и луканки.
Това за ЕС е егати и гаврата ! Кой договори мижави субсидии и реално направи цели отрасли неконкуренттноспособни.А че някой хвърлил няколко стотинки на опредилени села ... би било смешно,ако не е толкова тъжно.Както и това за местният чорбаджия,как мислете Деяне,хора по селата не знаят кой какви далавери върши ?
И още нещо - България със загубите на пазари губи всякакви шансове да е конкурентно способно в леката промишленост. Влизал съм в поне 50 хипермаркета в Русия,някои от които огромни.Там има земеделски стоки от цял свят.Само български няма,ако не броим най-евтиното вино(ако и то е българско),което никой не купува. За пример полша-когато руснаците им спряха вносът на месо ориваха целият ЕС,даже правиха опити да бойкотират дсейността му.Но у нас политицита гонят интереса на Туция,а не на България.
Също авторът можеше и да е заинерисува с какви материали се правят "бългърското " вино и лютеница предлагани на пазара.Или каква е изкупната цена на млякото.
27 Март 2012 08:25
Шшшт, Насо, недей така за българското вино и лютеница. Прочети Динчето от съседната статия. Всеки опит за стандартизация води до проблеми на "бизнеса".
ПП. От първа ръка опит ви казвам: българското вино под 5 лева бутилката има 0 (нула) процента съсдържание на грозде. За 2-3 лева отгоре на бутилка може да се надявате на до към 10-15% плодово съдържание.
27 Март 2012 08:55
Насо отговарям ти веднага-Желю Желев и Филип Димитров бастрадисаха българското земеделие!
27 Март 2012 09:06
Насо отговарям ти веднага-Желю Желев и Филип Димитров бастрадисаха българското земеделие!
А защо Жан Виденов, Царот и Станишев не го оправиха?
Абе думам аз от известно време, че се връщаме към Брежневия застой отпреди 30 години, ама никой не вярва. Приликата е, че и тогава нямаше пазар, няма и сега. Разликите са, че ако тогава нямаше стоки, сега няма пари и че сега хората свободно могат да щъкат насам-натам из страната и чужбина. Е, явно е дошло време за нова Перестройка...
27 Март 2012 12:30
селото- тежък мръсен труд, липса на достъп до достиженията на цивилизацията, лоша комуникация, изключително трудно препитание, опасно и неохранявано място за живеене, замърсена и погубена природа = отчаяни и обезверени хора около пенсионна възраст.
27 Март 2012 13:51
селото- тежък мръсен труд, липса на достъп до достиженията на цивилизацията, лоша комуникация, изключително трудно препитание, опасно и неохранявано място за живеене, замърсена и погубена природа = отчаяни и обезверени хора около пенсионна възраст.
Да, за съжаление в по-голяма част от селата картината е такава. А българското село можеше да поеме голяма част от удара на настоящата финансова икономическа криза, при достатъчно умела политика на държавата. Но не би - нямаме политици или са прекалено късогледи и продажни.
27 Март 2012 13:53
Вече съобщих за провала на "селското интегриране" у нас . То се оттече и се явиха странните ГМО на "виладжиите" , все още неясни за селото , но вече и тревожен белег за състоянието на процеса на "градското интегриране"...
27 Март 2012 14:37
Насо 27 Март 2012 07:46
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД