Борислав Сандов е роден в Мадан, живял и учил в Смолян, после в София. Завършва магистратура по география в СУ "Св. Климент Охридски" по специалността "Управление на водни и климатични ресурси". Съпредседател е на партия "Зелените", организационен секретар на Българска асоциация "Биопродукти" и координатор кампании във Фондация за околна среда и земеделие. Той е сред организаторите на всички значими протести през последните години, включително срещу отглеждането на ГМО и добива на шистов газ.







- Г-н Сандов, какво показва анализът ви на последните местни избори, в които "Зелените" участваха? Изборният кодекс улесни ли с нещо изборния процес или по-скоро се явява спънка пред малките, но активни партии?

- Последните избори затвърдиха впечатлението, че плурализмът, за който толкова се говори, е по-скоро фасаден. И винаги се намират начини да се попречи на малките партии да представят програмите си, да участват наравно с другите кандидати в дебати. Битката на политики отсъства и няма пазар на идеи в предизборния процес. Това е генералният проблем, който не беше решен с промените в Изборния кодекс. Другият важен проблем бе протичането на самия изборен ден, който разкри старите пороци - контролиран вот, купуване на гласове. Разполагаме с достатъчно факти за това. Нарушенията на изборния процес винаги отливат гласове от малките към големите партии и до манипулиране на резултата. Малките партии нямат възможност да присъстват във всички секции. Ако не са парламентарно представени, нямат квота в изборните комисии. Могат да бъдат само наблюдатели. И това допълнително спъва възможността за контрол. Ние имаме доказателства за много драстични случаи. Един от нашите съпредседатели отиде да гласува заедно със семейството си на последните местни избори и след преброяването се оказа, че са отчетени гласовете само на половината от членовете на семейството.

- Имате ли конкретни идеи какво в изборното законодателство трябва да се промени, за да се изчистят поне част от тези проблеми?

- Да. Трябва да се започне от процедурата, която също е направена така, че да обслужва само големите партии, които имат широка мрежа. Това е опит за запазване на статуквото, който си проличава на всички поредни избори. Изборният кодекс не промени нищо. Напротив. Едно от основните послания, с които ГЕРБ дойде на власт, беше, че ще направи общ, променен и демократичен изборен кодекс. Накрая стана само "общ". Не стана различен, а само обедини съществуващите до момента изборни закони. В сегашния си вид не е добър. Нашите предложения за промени са свързани предимно с процедурите, по които се извършват изборите. Сегашната нормативна уредба създава най-малко една сигурна бюрократична процедура - т.нар. двойна регистрация за местните избори. Регистрацията в общините първо на партиите, а после и на кандидатите ми се струва напълно излишна и порочна. Особено като се има предвид, че между първата и втората регистрация нямаш право да водиш предизборна кампания. Тази процедура цели да спъне малките политическите партии. Другият проблем, който установихме и може би най-силно ни засегна на последните избори, е свързан с номера в бюлетината. Оказа се, че единствено участниците, които имат кандидат за президент, получават един и същи номер на бюлетината в цялата страна. И понеже "Зелените" имаме противоречиво отношение към президентската институция и я намираме за ненужна в сегашния й вид, нямахме кандидат и във всяко населено място имахме различен номер на бюлетината. Как да си построиш кампанията при това положение? Голям проблем е и това, че няма реални наказания за купуване на гласове, и брокери и продавачи се чувстват безнаказани.

- Има ли изобщо средство срещу изборната търговия?

- Ако се смени начинът на гласуване, една голяма част от тези престъпления не биха могли да се случат. Говоря за електронното гласуване. Защо да не се въведе повсеместно чрез електронни терминали в изборните секции, след като три милиона души успяха да се преброят в интернет, а два милиона са във "Фейсбук". В момента за ромите е много лесно да си продадат гласа, защото им дават готови пликове и те отиват и ги пускат. При електронното гласуване това ще е невъзможно. То е ефикасна мярка срещу контролирания вот. Убеден съм, че разходите за подобна техника не са много по-големи от тези за хартиени бюлетини. А предвид това, че тези терминали ще могат да се ползват и в бъдеще, това е разумна инвестиция. Експерименталното електронно гласуване на миналите избори беше успешно и мисля, че сме дорасли за въвеждането му.

- Вече минаха три месеца, откакто бе публикуван критичният доклад на ОССЕ за изборите с конкретни препоръки за промени в изборния кодекс. ГЕРБ обаче се ослушва по въпроса. Защо?

- Защото не са от полза за статуквото. Аз лично не вярвам да се случи съществена промяна в Изборния кодекс преди следващите парламентарни избори. Или ако се случи, това ще е в последния момент, под напрежение и в кратки срокове, за да не остане време за реален дебат в обществото. У нас най-важните въпроси не се решават от обществото, а от силните на деня. Хората в други държави решават тези въпроси чрез референдуми, у нас те се решават от управляващите.

- Ваши симпатизанти са предимно млади хора с активна гражданска позиция. Само че този електорат е променлива величина заради масовата емиграция през последните години. Къде виждате ресурс за разширяване на влиянието ви преди парламентарния вот?

- Сега ние, "Зелените", започваме да работим по една кампания да се снижи възрастовият праг за участие в избори на 16 години. Живеем във време, в което младежите на 16 са много по-адекватни в политическите си възгледи, отколкото най-възрастните, и за тях е много по-важно да гласуват и да избират бъдещето си, защото чувстват, че глобалните промени влияят пряко на живота им. Когато си на 16 и осъзнаваш какво се случва в страната ти, но нямаш право да гласуваш, това те демотивира да останеш в тази държава, в която нещата се решават от хора с ретроградно мислене. Правото на 16-годишните да гласуват ще стимулира тяхната политическа активност и желанието им да останат в България. Младежите и в момента са политически активни, но тяхната активност се излива по площадите, защото нямат друга реална възможност да влияят на политическите решения. 16-годишните бяха и на протестите срещу ГМО, и на тези срещу шистовия газ. Съвсем скоро в цялата страна ще тръгне кампанията ни "16+".

- Как смятате, възможно ли е гражданското общество да роди своя автентична политическа формация или ще продължим да наблюдаваме роенето на лабораторни ментета? Защо партиите изглеждат нещо толкова отблъскващо за младите?

- Има две пропагандни тези от началото на прехода. Едната е, че гражданите са нещо различно от политиците. Това изкуствено разделение създава първия проблем. Защото всъщност политиците би трябвало да са тъкмо активни граждани, на които хората гласуват доверие да ги представляват. Така е в представителната демокрация. Втората пропагандна теза е, че политиката е мръсна дума. Това не е така. Политиката е висша форма за решаване на обществени проблеми. Но когато ни се внушава, че това е долно занятие, започваме да възприемаме за нормално в политиката да се случват мръсни неща. Това отблъсква активните граждани да се включат в политическия процес. "Зелените" дълго се колебахме дали да нагазим в политиката. Но си сложихме високите ботуши, за да не се изцапаме, и го направихме. Колкото до първата част на въпроса - да, възможно е да се роди автентична политическа формация от граждански активни хора, но тя няма да е на цялото гражданско общество. Това може да стане около конкретни каузи. Зеленото движение например роди "Зелените". Проблемът обаче е системен. Сегашната политическа система е проблемна, демокрацията е фасадна, пряка демокрация въобще липсва, в България референдуми не се провеждат или ако ги има, не се зачитат заради високия праг за участие. Има абсурдни примери. Преди няколко месеца в едно бургаско село се проведе референдум, в който участваха 82% от местните жители, но поради факта, че на изборите бяха гласували 84%, този референдум не бе зачетен, защото в закона е записано, че за да се признае резултатът, в допитването трябва да са участвали толкова хора, колкото на последните избори. Затова все по-често се чуват искания за промяна на системата. Включително и чрез революция. Разбира се, ние живеем във времена, в които това няма как да се случи.