Наскоро юристът с диплома от УНСС и министър на здравеопазването Десислава Атанасова съвсем сериозно обяви, че хората без здравни вноски трябва да се наказват, като им се отнеме възможността да получат нова лична карта. Нелепата й идея е венецът на почти 3-годишните упражнения на бивши и все още настоящи управляващи от ГЕРБ в областта на борбата с гражданите, които не желаят или не могат да си плащат здравните осигуровки.

В същото време въпросните граждани от няколко години формират армия, която поставя под въпрос съществуването на здравноосигурителния модел в този му вид. Макар институциите, които отговарят за събираемостта на здравните вноски да дават доста постна и противоречаща си информация за броя на неосигурените, се смята, че те са близо 2 млн. души от общо 7.3 милиона граждани на България, които са длъжни да имат осигуровки. Държавата пък плаща вноските на над 4 млн. от осигурените, което значи, че малко над 1 милион души издържат здравната система и плащат лечението на всички останали.



Експерименти



Преди кризата и идването на власт на ГЕРБ през 2009 г. неосигурените бяха малко под 1 милион души. Това са хора, които остават извън системата за социално подпомагане и не се осигуряват от държавата, макар че далеч не са състоятелни; състоятелни граждани, които не смятат за нужно да си плащат вноските, защото ако им се наложи, могат да платят каквото си искат; българи в чужбина, които въпреки многото възможности да се отпишат от осигуряването, не са го направили. Основната санкция за всички тях е, че нямат право на лечение, платено от здравната каса.

Година по-късно неосигурените вече бяха над 1.9 милиона. Което се дължи на кризата и безработицата в комплект с несъобразените с точно този икономически контекст промени, приети от управляващите. През 2009 г. ГЕРБ, с цел по-висока събираемост, заложиха на промени, които да стреснат неосигурените. Право за лечение, поето от здравната каса, вече се губи при неплатени три вноски за цели три години назад. Преди това срокът беше 1 година. Това правило изхвърли от системата стотици хиляди, а малцина платиха дължимите вноски. Увеличиха се и глобите за хората, които не се осигуряват - за неизрядните работодатели вече са от 4000 до 8000 лв., а за самоосигуряващи се - от 500 до 1000 лв. Досега не се е чуло някой да е глобен от НАП, която е натоварена със събирането и санкционирането на неизрядните платци.

За самоосигуряващите се имаше и друг сюрприз - от 2010 г. те вече плащат 8% върху 420 лв., а не върху 260 лв., както беше преди това. Това доведе до ръст на събираните от тях суми, но и до спад на броя на самоосигуряващите се.

Управляващите все пак проявиха здрав разум и не приеха предложените от здравното министерство тогава допълнителни мерки тип "тояга". МЗ искаше за възстановяване на права да се плаща не само за пропуснатите месеци, но и наказателна глоба от три вноски, да се забрани на тези, които дължат пари на здравната каса за 6 и повече месеца, да напускат страната, както и самоосигуряващите се да декларират всеки месец, че са се разплатили за здраве. Ако бяха приети, тези промени щяха допълнително да увеличат броя на неосигурените.

Оттогава досега единственото, което ГЕРБ правят за стимулиране на събираемостта, е



да плашат неосигурените с все по-крути санкции.



Всички те обаче към момента си остават на фаза приказки. От 2009 г. из публичното пространство витае идеята работодателите, които не плащат социалните и здравните вноски на подчинените си в пълен размер, да бъдат наказвани със затвор. Същото следваше да чака и некоректните самоосигуряващи се. Идеята дори прерасна в законопроект на социалното министерство за промяна на Наказателния кодекс, предвиждащ между 1 и 10 години зад решетките за работодатели в зависимост от тежестта на престъплението. Промените обаче не са видели бял свят засега. Мотивът на социалното министерство е, че през 2000 г. е имало подобни текстове и за краткото си съществуване те са довели до ръст на събраните вноски. След това обаче са отменени от Конституционния съд, макар и не заради инкриминирането на неплащането на вноски.

Последва и серия от изяви на Десислава Атанасова в амплоато й на председател на здравната комисия в парламента. Още през 2010 г. тя предложи държавата да лишава от административни услуги неосигурените граждани, а наскоро доразви идеята си, че това трябва да се отнася и за личните карти. Мотивът - тъй като доста от неосигурените са роми, които разчитат на социални помощи, то липсата на документ за самоличност би им отрязала достъпа до тях. Атанасова явно не може да направи и следващата логическа връзка - че липсата на лична карта отрязва достъпа и до възможността да си платиш здравните вноски. Отделен е въпросът, че гражданите са точно толкова длъжни да се осигуряват, колкото и да имат лична карта и липсата й води до глоби. За капак подобно предложение противоречи на конституцията, защото неплащането на вноски може да се накаже с плащане на лечението, но не и с поредица други наказания.

Атанасова обяви и друга идея - хората, които не са платили нито една вноска, да бъдат глобени с между 100 лв. и 1000 лв. Което ще е изключително стимулиращо - освен че тези хора трябва да извадят пари за вноските за 36 месеца назад, за да влязат в системата, ще трябва да платят и глоба, с което вероятността да се издължат намалява.

Междувременно броят на неосигурените остава енигма. През миналата година, според отговори на финансовия министър Симеон Дянков на депутатски въпроси, те са били над 1.9 млн. души. За същия период НАП твърди, че са 900 000, а бюджетът на здравната каса е направен при разчет 1.1 млн. души без редовни вноски. Личните лекари направиха свои изчисления, тъй като получават ежемесечно справки за броя на неосигурените в листата си, и обявиха, че те са около 1.6 млн. Повече от абсурдно е да няма точна и ясна информация за това колко души не участват в задължителна система с публично финансиране и липсата й значи, че или данните се крият умишлено, или че милионите, похарчени за информационни системи, са отишли напразно.



Абсурдна е и упоритостта, с която ГЕРБ не прави нищо



Очевидно е, че със санкции броят на неосигурените няма да намалее, дори ще нарасне - практиката го показва. Но единственото, което хрумва на управляващите, са още и още санкции и никакви поощрения. Никой не дава и вид на обезпокоен, че при толкова много неосигурени и толкова хора с поети от държавата вноски, т.е. от данъците на малкото изрядни данъкоплатци и осигуряващи се, моделът е абсолютно компрометиран. Все пак идеята на солидарната система, каквато все още се води тази у нас, е - плащат всички, лекуват се тези, които имат нужда, а не - плащат някои, за да се лекуват тези, които не внасят.

Практиката у нас е показала и точно обратното - ако вноската намалее или поне връщането в системата не изисква разплащане за 3 години назад, броят на неосигурените също намалява. В момента съществуващата санкция за неосигурените - да си плащат сами лечението, е достатъчно добра. Проблемът с тях е, че обикновено на болниците е трудно да си върнат парите от хора без вноски, които са лекували. Нещата стигат до съд, което в България значи протакане. В този случай може да се помисли за по-бърз ред, по който болниците могат да си върнат парите.

И съвсем не на последно място - все повече хора не плащат осигуровки, защото не виждат смисъл и нямат доверие в здравната ни система; защото това, че са осигурени, не значи, че няма да се наложи да платят в болницата за това или онова; защото смятат лечението у нас за некачествено; защото болницата в техния малък град вече я няма или пък в селцето им няма личен лекар. Което си е доста по-плашещо от упражненията в размишление на глас на Десислава Атанасова.