Наскоро имах "честта" да присъствам на две проверки от Инспекцията по труда. И двата случая бяха лесни - нямаше работници без трудови договори и други подобни, които могат да се нарекат тежки нарушения. Подходът обаче бе съвсем различен. В единия случай проверяващите търсеха "под вола теле" - дали е нарушена запетаята в някоя алинея, и постоянно повтаряха, че от тях зависи дали ще дават първо предписания за отстраняване на пропуските, или направо ще глобяват. При втората инспекция видях професионалисти, които наистина искаха да се уверят, че са взети всички необходими мерки за безопасен труд, и коментираха спазването на конкретни технически параметри. В първия случай хората от Инспекцията по труда казаха много неща, които не се оказаха верни, т.е. или не бяха добри професионалисти, или имаха други цели, във втория нямаше нещо, което да е излишно или да звучи като заяждане. Различни хора, ще кажете.

Признавам, че ако бях присъствал само на първата, впечатленията ми за хората, които работят там, щяха да са различни. Каква трябва да е ролята на Инспекцията по труда? Да съблюдава за спазване на трудовото законодателство най-общо.

Но тук не искам да говоря за конкретните казуси, а по принцип. И първият сериозен въпрос е защо Инспекцията по труда е оставена безконтролна в определянето на сроковете и начина, по който се определят глобите? При едната проверка имахме срок от четири дни да представим всички изискани документи. При другата срокът беше експресен - 10.30 ч. на другия ден. При зададен въпрос по коя наредба определят сроковете за представяне на документи отговорът беше, че всеки трябва да представи документи веднага на инспекторите, т.е. може и изобщо да не дават срок. Тази безконтролност, в която работят служителите на Инспекцията по труда, и възможността да налагат огромни глоби по преценка създава идеални условия за корупция и за избирателен подход при прилагане на трудовото законодателство.

Следващ въпрос, който повдигат описаните проверки, е защо някои служители на Инспекцията по труда наистина се грижат за гарантиране живота и здравето на работниците, а за други основното е събиране на пари (отделен въпрос е защо пишат актове и глобяват с такава жар - заради държавата или за себе си)? Вече сме XXI век, а все още има държавни ведомства и наредби, които изискват от фирмите да водят регистри в прономеровани и прошнуровани тетрадки. При това много от изискванията в наредбите са с ясна фискална насоченост - те не защитават никакви права на работниците, а осигуряват една маса с пари, от която после се раздават бонуси.

Последният въпрос, който ще поставим, е защо просто не се създаде електронен регистър с всички документи, които се изискват по закон, и ако дадена фирма не ги е подала, да няма право да наема работници. Повечето от изискваните документи са стандартни и не е проблем да се подават по електронен път като файлове. Да не говорим, че вече подадени документи (в НАП например) се изискват отново от Инспекцията по труда. Това дублиране е нарушение на чл. 2 от Закона за електронно управление, за което има и административни санкции. Не знам обаче да има наказан чиновник за такова провинение.

Сравнена с НАП и с електронните услуги, които данъчната администрация предлага, Инспекцията по труда изглежда като организация от пещерната ера. И в същото време е безпардонна и безконтролна в действията си и действаща основно за своето благополучие, а не в полза на хората, чиито интереси е призвана да защитава. Ако някой иска да се запознае с много от "съмнителните" практики на инспекцията, е достатъчно да влезе в интернет форумите и може да прочете неща, от които да му настръхнат косите.

Е, на НАП не може да й се отрече, че е стъпила здраво във века на модерните технологии и комуникации. Вече всички фирми са свързани с държавата - и бензиностанциите, и митническите складове, и търговците. Няма да коментираме така ли трябваше да се случи и колко струваше на бизнеса. Сега от НАП твърдят, че мярката работи и пълни бюджета като през 2008 г. Дано да е така. Сега идва следващият въпрос - колко от служителите на НАП и Агенция "Митници" ще бъдат съкратени, защото е ясно, че при дистанционното ловене на нарушители няма нужда от големи армии за физически контрол.

Това са деликатни въпроси, на които държавата не обича да отговаря. Ако допълнителните средства, които е инвестирал бизнесът, донесат поне малко полза под формата на повече електронно обслужване, по-малко бюрокрация и повече избор на пазара на труда, може би усилията са си заслужавали.