Разследването на убийството на Яна Кръстева от юли м.г. в Борисовата градина тече като лошо криминале, единственият резултат от което е непрекъснатото поругаване на паметта на жертвата. Неадекватните действия на полицаите предизвикаха много репортери да се правят на детективи, да съпоставят улики и показания и да търсят истината. След като родното МВР се оказа неспособно да го направи, а и като помним всички противоречия и несъответствия при разследването на убийството на сестрите Белнейски, все някой трябваше да се опита. Само че фактите, които ни се подаваха публично, бяха обикновено така манипулирани, че упражнението се превръщаше в безсмислено.
В края на април шумно бе оповестен пробив в разследването и бе арестуван и обвинен човекът, в когото всички следящи случая се съмняваха още миналото лято - 35-годишния Николай Русинов. Това стана, след като 9 месеца се чакаше някакъв тест на митохондриална ДНК на косми, намерени по жертвата, за цели 15 хиляди евро. А същият можеше да се направи и у нас за три-четири седмици в няколко местни лаборатории и струва около 1000 лв.
Но да оставим настрани разхищението на публични средства -
все пак МВР е най-богатото министерство у нас и, да речем, може да си го позволи. По-лошото е, че след бавенето на разследването, запращането му в погрешни посоки не без помощта на услужлив журналист, може накрая да излезе, че истинският виновник е успял да си изгради алиби за всички налични факти против него и да се спаси без присъда. И така шумно рекламираният пробив в разследването чрез митохондриалната ДНК да се окаже недостатъчен, за да бъде закован. Освен това има и два косъма, които не са негови.
Русинов и Пламен Трифонов бяха обявени за национално издирване, след като общественото мнение миналото лято принуди МВР да действа и да спре да потулва грозното престъпление срещу Яна Кръстева с мотивите, че била клошарка, наркоманка и промискуитетна. (Манипулации, както се оказа по-късно.) Трифонов бе вкаран в ареста почти веднага, но още при определянето на мярката му за неотклонение съдът предупреди, че с тези доказателства срещу него присъда не може да има. А Русинов се заплете в доста противоречиви твърдения, държа се твърде неадекватно след убийството, но това не впечатли никак полицаите. И фактите около него ни бяха внимателно дозирани и подавани по целесъобразност. Веднага след като бе намерен трупът на младата жена в Борисовата градина, Русинов се озова първо в Румъния, оттам замина за Турция.
Обясненията му непрекъснато се разминаваха
Първо бил по служебни дела в северната ни съседка и там разбрал, че го търсят у нас. Какви са тези служебни дела - никой не благоволи да разясни. После пък се появи друга негова версия, че не бил бягал, бил на почивка, тръгнал да се прибира от Турция и там разбрал, че е издирван. Защо невинен човек ще се притеснява да се прибере в страната си, когато го издирват - пълна загадка... И отново никакви обяснения нито от защитата му, нито от обвинението, нито от полицията.
На прибиране в България миналото лято полицията го арестува и след няколко часа го пусна, като оповести, че няма доказателства да е съпричастен към престъплението. Оневини го, преди да го разследва, и някои значими факти се изгубиха по трасето. Тогава напълно неважни и ненужни за съобщаване бяха улики, които в края на април тази година пък се оказаха съвсем достатъчни на съдия Мими Петрова да постанови постоянното му задържане под стража и съвършено годни за прокуратурата, за да му повдигне обвинение в съучастие в убийство. Става въпрос за нараняванията по тялото му, появили се след убийството, неспособността му да ги обясни достоверно, моралния му интегритет, психологическата му експертиза, поведението му след намирането на трупа и обявяването му за издирване.
Отново абсолютно бе пропуснат и фактът, че Русинов де факто почти си призна в прочутото си интервю с журналиста Мартин Карбовски по скайп от Турция миналото лято, че е извършител. Защото в него постави едно условие, за да се върне в страната - поиска гаранция, че ще бъде обвинен в непредумишлено убийство. Дословно каза: "Имам условия, в смисъл психически анализ, такива неща. Второ - непредумишлено. Как така ще убия човек, аз не съм човек, който може ей така да убие човек. Освен това - нищо не си спомням. Това ме притеснява, защото, като кажа, че не си спомням, и те ще кажат: е, ти може да си направил еди какво си."
Не е нужно да си Шерлок Холмс, за да се сетиш, че когато някой издирван за убийство поиска гаранции
да го съдят по по-лекия състав, вероятно не е напълно невинен
Това, разбира се, се оказа незначителен факт за разследващите, които се запънаха да търсят доказателства срещу някакъв клетник, когото бяха успели да арестуват и който не разполагаше с особени средства за защита - Пламен Трифонов. В крайна сметка съдът го пусна - и с абсолютно основание! - и само два дни след освобождаването му Карбовски пусна в предаването си версия, която трябваше да измие лицето на полицията. Откри мистериозен свидетел, който се кълнеше, че е видял Трифонов и някакъв циганин в нощта на убийството край Борисовата градина. Тъкмо навреме! И това след като дори прокуратурата се извини публично на Трифонов за объркването в обвинението.
Карбовски се вживя в говорител на МВР по разследването на убийството на Яна. След априлския арест на Русинов пак той имаше честта да чуе в предаването си всичко по случая от дознателя Петър Василев. От него научихме, че Николай Русинов бил гузен при повторното си задържане. Той беше гузен и при първия арест, и докато даваше интервю по скайп от Турция на Карбовски. Защо изведнъж това придоби значение, а миналото лято беше неважно? На всичкото отгоре в същото предаване накараха и опечаленото семейство на Яна да благодари на полицията за всеотдайността й, вместо да я наругае, че наричаше убитата им дъщеря с какви ли не епитети и не си мръдна пръста девет месеца по разследването.
Русинов може и да не бъде осъден за убийство. Той още миналата година си призна, че е правил секс с Яна в нощта на престъплението.
Дали полицията е открила други данни за Русинов и кога по целесъобразност ще настъпи времето да ги чуем по телевизията? И дали този път МВР ще си позволи да каже "ние го хващаме, а съдът го пуска", след като случаят е точно обратният - девет месеца не искат да го арестуват, а магистратите са били готови още от самото начало да не го пускат.
Тук нещо се прибързва.
Нека съдът да си каже думата, още повече, че престъплението не е от категорията "ние ги хващаме, те ги пускат".