|
| Бойко Ламбовски |
Кой вика така ли? Очаквате да кажа - Волен Сидеров, Слави Бинев, Ахмед Доган, Миглена Кунева, Сергей Станишев, Иван Костов, Жорж Ганчев и т.н., и т.н. И мога да го кажа, но някак не ми изпълва картината, а ми я ограничава. Картината е по-всеобхватна.
И крайнолевите, и крайнодесните в Гърция викат така (десните, левите и центристите, впрочем, също), и Каспаров в Русия вика, и Оланд във Франция викаше, и всеки политик по цял свят, откак свят светува,
говори същото, преди да вземе властта
Като я вземе, продължава другояче: "Тези преди мен всичко са разтурили и разсипали, още им сърбам попарата и чистя оборите...Но пречат, гадовете, инак три пъти повече ленти да съм окръцкал."
Знаете ли какво са ми казвали не е един и не двама възрастни комунисти, когато ги питам защо рухна Системата, която са смятали за Най-справедлива и Най-прогресивна на Земята?
- Рухна, защото отгоре излязоха кариеристите и мошениците. Ако бяха сложили честните хора да управляват, нямаше да стане така.
Знаете ли десните и крайнодесните пък какво твърдят, Хитлеровите първенци, националсоциалистите и нашите Богданфиловци около краха на доктрината си през 1945-а?
- Кадрите ни, хората ни не се оказаха на висотата на момента. Проявиха слабост, колебливост, не схванаха еврейската опасност навреме - с две думи, човешкият фактор поддаде.
Знаете ли какво твърдят идеолозите на либералната демокрация, когато се засъкрушават, че политици и властници турят букаи на свободното предприемачество и спъват по тоя начин човешкия прогрес?
- Завистта на некадърните подкопава уменията и възможностите на тези, които могат. Слагат им вериги. (Айн Ранд в "Атлас изправи рамене" тъкмо това рисува - как Атласът на свободната конкуренция кине веригите на бюрокрацията и централното планиране. Бедата е само там, че нейните герои са досущ болшевики, само че - с фабрики. Не са алчни, не се опиват от властта си, не се поддават на пороци и не престъпват честта и законите. Тоест - не са живи. Като болшевиките от романите, получили Сталинска премия.)
Както и да е, обект на този текст няма да е неизтребимата способност на политическото
за все нови и нови мимикрии
с все същото съдържание и все същата еволюция. Обект е едно мое учудване, което не ми дава мира. След като политическите градежи на партийните образувания най-често се събарят поради липса на качествени тухли, тоест на идеални хора, не можем ли да си правим обществената архитектура от норми?
Не пипай чуждо, не насилвай човек, не влизай без покана у дома му... Дори ми се струва, че колкото по-малко са нормите, толкова по-лесно ще е. Със сигурност можем, ако самите норми и спазването им не зависеха от нас, както градина от градинаря си.
Познавах едного, образован и интелигентен юноша, вбесяваше се от тоталитарната система. Е, не затуляше амбразурата с гърди, но категорично отказваше да се включва в нейните масовки и идеологически хигиенизации. Можеше да направи кариера по комсомолска още линия, не го стори. Сетне бе политически активен, проповядваше демократичните ценности и свободния пазар, вълнуваше се като Йохан на барикадата по време на ранните 90... По-късно облетя две-три политически формации, бе за кратко понашумял активист... ожени се, почна работа в една агенция, дойде друга власт и го уволниха. Опита бизнес с храни, не потръгна, стана хотелиер, но хотела купи друг, с когото се скараха. Разведе се, взе да пие. Доста пие вече. Сега е злъчен към всички, най-вече към бившите си съратници, голям мизантроп стана. Разкарва с един бус текстил по разни сергии. Познавам случайно шефа му, каза ми, че онзи покрадвал... Но малко, та не го гони поради стара дружба и предвидимост в липсите...
Да... Познавам и едного с бизнес в отпадъците. По-точно каруцар, обикаля със сина си, на около 10, по кофите, с дръгливо конче и воняща каруца. Два пъти съм приказвал с него. Каза ми, че е на 40, изглежда на 70. Циганин, макар доста светъл като боя. Но няма значение. Един път му дадох стара мебел, тогава приказвахме за първи път. След това изхвърлях боклук, видях го, че пребърква кофата, стана ми неудобно да пущам плика в ръцете му, та изчаках. Той свърши и се поздравихме. В той момент синът му се появи, носеше железен стол без облегалка. Бащата нещо го попита, онзи отвърна, бащата го нахока. Детето
със съжаление остави стола при кофата
Попитах го защо се кара на момчето.
- Взел стола от тротоара.
- Ами счупен е, казах аз - сигурно са го изхвърлили.
- Ако е при кофата, вземам, ако не - не пипам - заяви с достойнство старият циганин. Така съм, откак съм се родил. И него така уча.
Помислих си какъв кинематографичен сюжет щеше да е, ако имах власт да дам власт на този - за известно време, да поуправлява нещо. Я бизнеса с отпадъци, я града, я съда, я полицията.
После си казах - а как хубаво щяхме да се оправяме и без управление, ако всички бяхме като него.
!?
