Разтърсващите изборни резултати във Франция и най-вече в Гърция отново не дават покой на повечето жители на Европа, защото пак върнаха призрака от всеобщ страх за крах на Стария континент. Пъстрият гръцки парламент, където се появиха нови радикални играчи отляво и отдясно, заплашва скоро в южната ни съседка да има нови парламентарни избори, като едва ли краят им може да се предвиди, а това значи перманентна политическа криза. Това естествено веднага удари по закрепилото се напоследък евро и пазарите полудяха. Френският избор на социалиста Франсоа Оланд за президент също допълнително разклати Евросъюза заради призивите му да се ревизира фискалният пакт в Европа. Всичко това накуп удари най-очаквано по германската канцлерка Ангела Меркел, която е основният архитект за мерките срещу последствията от глобалната финансова криза и последвалата я дългова криза в ЕС.





В момента тя е принудена да брани с всички сили



постигнатото през последните три години, като атаките срещу нея идват от всички страни. Дори доскорошните й съюзници в Гърция в лицето на лявата ПАСОК и дясната "Нова демокрация", които всъщност бяха принудени да станат такива, за да получат парите и да спасят държавата си, вече също открито заговориха за ревизия на договорените условия с ЕС, МВФ и ЕЦБ. Това естествено се обяснява с лошите изборни резултати на двете сили, които вече не контролират политическата обстановка в Гърция, както беше през последните няколко десетилетия. Канцлерката все пак получи подкрепа от Брюксел, ЕЦБ и МВФ, които вкупом заявиха, че ако бъдещото гръцко правителство дори намекне, че няма да изпълняват поетите ангажименти, то парите за Атина веднага ще спрат. На 10 май те преведоха все пак поредния транш от 4.2 млрд. евро, като задържаха още един от договорените милиарди, за да покажат, че това не са празни приказки. Ден преди това германски политици от различни политически партии в парламента, включително от опозицията, в един хор заявиха, че ако Гърция не изпълнява ангажиментите си, то веднага трябва да й се спрат парите. Германският външен министър Гидо Вестервеле припомни, че блокиране на плащанията по заема за Гърция най-вероятно би означавало банкрут за страната и излизане от еврозоната като последица. "Германия стои зад обещанието си да помогне и се надява Гърция да остане в еврозоната. Ако обаче Атина прекрати курса си на бюджетни икономии, аз не виждам как могат да бъдат изплатени съответните траншове от спасителния заем", заяви Вестервеле. "Ние искаме тази страна да остане в еврозоната, договорените реформи обаче трябва да бъдат приложени. Бъдещето на Гърция лежи изцяло в ръцете на гърците", припомни за пореден път той.



При случая с избора на Франсоа Оланд на Меркел



също й предстоят тежки срещи и разговори, като двамата трябва да се срещнат веднага след клетвата му днес сутринта. Преди това тя с всички сили подкрепяше президента Никола Саркози да бъде преизбран, защото именно двамата изковаха фискалния пакт, заради което бяха известни като тандема "Меркози". Бившият френски премиер социалист Мишел Рокар вече заяви, че се опасява от сблъсък между Оланд и Меркел най-вече по темата насърчаване на растежа в Европа. "Съществува риск да се стигне до сблъсък с Ангела Меркел. Трудно е да се преразгледа пакт, който вече е договорен. А трябва да се постигне някакъв резултат и това ще стане в близките 10 дни", посочи Рокар, който беше премиер в периода 1988-1991 г. при президента Митеран. Бившият премиер има предвид пакта за бюджетна дисциплина, докато Франсоа Оланд поставя в центъра на икономическата политика необходимостта от растеж, защото според него "растежът в Германия се е провалил". Пиер Московиси, член на екипа на новоизбрания френски президент Франсоа Оланд, изрази все пак убеденост, че ще бъде намерен компромис с германците по въпроса за икономическия растеж. Меркел все пак вече заяви, че "приема Оланд с отворени обятия" и очаква двамата да намерят общ език. Вдъхва доверие и фактът, че за бъдещ френски премиер е спряган Жан-Марк Еро, който говори свободно немски и е лидер на френските социалисти в парламента. Добре познавайки германския език и култура, Еро трябва да се превърне в строителя на мостове между новата власт в Париж и Ангела Меркел. Германия все пак може да изпадне в по-голяма изолация, тъй като гледната точка на Оланд съвпада с мненията на премиерите на Италия и на Испания, които също призоваха за нова подкрепа за икономическия растеж в Европа. Италианският премиер Марио Монти се обяви за мост между Париж и Берлин, но общата тежест на три от четирите най-големи икономики в еврозоната вероятно е толкова голяма, че дори и на Меркел ще й е трудно да я пренебрегне.

Във вътрешнополитически план нещата за "желязната канцлерка" също не са никак розови. Тя продължава да търпи



поражение след поражение на местните избори



в различните провинции, а нейните коалиционни партньори - либералите, най-вероятно ще се борят догодина за политическото си съществуване по време на изборите за Буднестага (Долната камара на парламента). Точно когато дойдоха лошите новини от Франция и Гърция, Меркел получи още един шамар и загуби властта в германската провинция Шлезвиг- Холщайн. Гласуването в този селскостопански, сравнително беден и слабо населен район в северната част на Германия се приема като поредния тест за управлението на Меркел, година и четири месеца преди парламентарните избори. Малко след това тя загуби още по-важните провинциални избори в Северен Рейн-Вестфалия, който е най-гъсто населеният и най-индустриализираният район на Германия, включващ Рурския регион. Християндемократите на канцлерката получиха там най-лошия си резултат след края на Втората световна война. През 2005 г. именно заради загубата на тази важна провинция предшественикът на Ангела Меркел социалдемократът Герхард Шрьодер свика предсрочни избори, което осигури на неговата партия участие при последвалото управление с консерваторите на Меркел, известно като "голямата коалиция". Някои експерти предсказват повтаряне на този сценарий.

Сегашните проблеми на Меркел идват



независимо от икономическия бум в Германия,



която е една от малкото страни в Европа с ръст от 2.3%. Промишленият бум също е факт, износът поставя нови рекорди, безработицата е паднала под 3 милиона души, но канцлерката продължава да губи местния вот. Една от причините е, че германската държава става все по-малко ангажирана в социално отношение и повечето мерки, както и данъци удрят все повече обикновения германец. Това доведе до намаляване на средната класа и увеличаване на разликата между супербогатите и все по-бедните, което всъщност е глобална тенденция. Това обяснява и донякъде появата на новата протестна политическа сила в лицето на Пиратската партия, която има големи шансове да влезе в парламента догодина. Другата причина е, че възстановяването на германската икономика превърна страната в мотор на растежа в еврозоната и според някои експерти това кара много германци да са недоволни. Те смятат, че когато Шрьодер започна тежките си социални реформи в далечната 1998 г., на тях никой не им е помагал и когато десетилетие по-късно плодовете на техните лишения и труд са факт, трябва отново да плащат сметките на "мързеливите испанци, некоректните гърци, които не си плащат данъците, и на кого ли още не в Европа".