"Голямата рецесия" започна през 2008 г. и по своята същност предполагаше някакъв фундаментален дебат и интелектуален ренесанс на тема икономическо развитие на съвременното общество. Истински сблъсък на идеи обаче така и не се случи. Сякаш взе връх надеждата за някакво магическо възстановяване, което да върне нещата така, както си бяха преди кризата. В началото на 2012 г. вече бе видно, че това няма как да стане - Европа тръгна отново надолу и моментално дебатите се фокусираха повече върху принципи и идеи и по-малко върху техническите детайли как да се осъществят тези идеи.



Европа сега е опитното зайче



на едно от най-големите интелектуални противопоставяния в икономиката - повече или по-малко държава по време на криза?

Модерното звучене на това противопоставяне е политика на бюджетни съкращения (т. нар. austerity, по-долу използвано като "остерити") или политика за икономически растеж и работни места? Съвременни икономически шамани ще ви кажат, че политиката на бюджетни съкращения е самоубийствена, тъй като удължава депресията, не позволява на икономиката да се възстанови и дори води до повече дълг (поради липсата на растеж и съответно приходи в хазната). В серия статии, написани през последните 6 месеца, икономистът Пол Кругман например защитава една и съща позиция: бюджетните ограничения по време на криза са самоубийствени, няма проблем да се поема още дълг, държавните харчове са решение, инфлацията не е проблем и т.н. Кругман и съмишлениците му също така ще ви кажат, че алтернативата е държавата да се фокусира върху икономическия растеж и работните места, което, разбира се, включва експанзионистична монетарна и фискална политика. Звучи прекрасно - сякаш някой някъде има план ("Маршал"?), но какво всъщност означава това?

Всеки, който поне малко следи новините за дълговата криза в Европа, трябва да е забелязал, че постоянно се споменават т. нар. пазари и тяхното отношение към различни страни. Причината това да се случва е, че тези страни имат нужда от пари, т.е. някой трябва да им финансира дълговете. Тук не става дума за това кой какви политики иска да предприеме, а какви политики водят до по-голямо доверие (в платежоспособност) и съответно до по-евтино финансиране. Не пазарите са подчинили страните на своите правила. Страните в Европа сами са се докарали дотам, че социалната им стабилност да зависи от това дали някой ще им купи ценните книги или не. Гърция изгуби доверието на пазарите, те станаха недостъпни за нея и тя се срина. Италия опита да шикалкави, доверието на пазарите изчезна и Берлускони си замина. Испания за момент показа несигурност, отклони се от бюджетните си цели и сега пазарите се дръпнаха.



Пазарите не се занимават с интелектуални битки,



а просто инвестират пари - покажеш ли нестабилност, веднага те наказват!

Ако следваме логиката на държавни харчове за излизане от кризата, то решенията тук са две. В единия случай харчиш (финансираш харчовете си от пазарите или с програма на ЕС/МВФ - и в двата случая трябва да доказваш, че си разумен, а не популист), но говориш за "остерити" и се надяваш никой да не забележи (не работи, виж Гърция). В другия вариант посягаш на валутата си. Това с валутата (за страните в еврозоната) също може да стане по два начина: ЕЦБ започва да печата пари и да финансира директно закъсали държави (тоест обезценяваме еврото) или напускаш еврозоната и започваш сам да си печаташ своята валута. Това са нещата, които се предлагат и от радетелите на държавните харчове за излизане от кризата - просто тези харчове могат да се финансират само с печатане, но не и с доверие, тоест от пазарите. Разбира се, всички са наясно, че това с ЕЦБ трудно ще се случи (германците още не са полудели), така че фокусът сега е към напускането на еврозоната. Точно това казва и Кругман - да се разбива еврозоната, за да могат Гърция и Испания да си напечатат пари и да стимулират растежа с държавни разходи. За инфлацията ли се сетихте? Според Кругман и другите шамани тя е нещо хубаво и дори ни трябва още от нея, за да растем.

След всичките години на развитие на икономическата мисъл пак опряхме до



печатането на пари като решение на фискални проблеми.



Излизането от еврозоната и девалвацията на местната валута е възможно решение, но социалната му цена е по-голяма спрямо тази на "остеритито" - вместо икономии просто всички ще обеднеят. От "остерити" никоя страна не е станала бедна, но от (хипер)инфлация доста страни са обеднели (включително България). Всички помним думите на героя на Тодор Колев в комедията "Опасен чар" (1984): "Икономията е майка на мизерията". Интересно е, че много хора не усещат сарказма и смятат цитата за народна поговорка и забравят, че народната мъдрост казва друго - "бели пари за черни дни". А ето че и светила на световната икономическа наука се опитват да ни убеждават, че да се пести е лошо.



А възможен ли е растеж при бюджетни ограничения?



Очевидно да! Естония и Германия правят икономии, стягат бюджетите си и се справят добре. В Южна Европа, обратното, са я закъсали и с бюджетите, и с растежа. Испания гони почти 10% дефицит и няма следа от растеж. Преди седмица и Великобритания отново влезе в рецесия, а бюджетният й дефицит е като на Испания. Въобще противопоставянето на стабилните публични финанси и растежа е измислено упражнение - едното не може без другото.

Умишлено използваме "остерити" в цялата статия и едва накрая - "стабилни публични финанси", за да се види ясната разлика. Шаманите се опитват да наложат първото и казват: "Ето, в Европа има "остерити" и се задава нова рецесия. Ние бяхме прави, да живее Кейнс!" Не, в Европа няма "остерити". В Европа има провалени държави, които не могат да поддържат изкуствено създаден стандарт на живот (т. нар. европейски социален модел) и не могат да си платят сметките.

Стабилните публични финанси и мерките за икономически растеж и работни места не се противопоставят. Това е основното послание на Германия - стабилни финанси и структурни реформи. Цяла Източна Европа мина по този път през последните 20-ина години - едни го направиха бързо и спечелиха, други шикалкавеха и се опариха.