|
| Бойко Ламбовски |
Кандидатът на републиканците Мит Ромни пък е мормон, един от най-видните в САЩ. Бизнесмен с около 250 милиона. С петима сина и двайсетина внуци, да са му живи и здрави, и само една жена. (Мормоните в по-голямата си част се отказаха от многоженството преди около век.)
Мормонската църква, по-точно Църквата на Исус Христос и светиите от последния ден, е богата организация. Някъде мернах, че състоянието й се оценява на над 30 милиарда долара. Всеки мормон следва да жертва за църквата си десятък от своя доход. Мормоните са по-богати от средния американец, съответно бая пара влиза в църквата им.
Нека в тяхна чест кажем, че са по-богати, защото са извънредно трудолюбиви и карат децата си (обикновено много деца) да работят здраво от 12-годишна възраст. Освен това разбират от бизнес и инвестиции, влагат в образование. В Harvard Business School, в колежа Мериът към Brigham Young University и още в няколко десетки места, където става дума за качествено бизнес обучение, доминират мормони. Само два процента са в САЩ, но влиянието и парите им са много повече. А религията им е една от най-младите в света - на около 200 години.
Е - какво общо има
религията с бизнеса, с просперитета, с трудолюбието?
Ето въпроса, заради който пиша това. Има ли общо между Мохамед, Буда, дори Мао с брутния вътрешен продукт, с качеството на труда и живота и липсата на дупки по междуселските пътища?
Един път раздумвахме на тази тема с интелигентен потомък на учението на Лутер - поета немец Ханс Тил, който ме убеждаваше, че протестантството учи така: доближаваш се до Господа, ако работиш по-усърдно. А католичеството, твърдеше той, смята така: доближаваш се до Господа, ако се молиш по-усърдно.
Дощя ми се да допълня тази увлекателна, опростяваща и в крайна сметка невярна схема с православието. Чрез такъв подход православният би трябвало да каже гордо: доближавам се до Господа, ако страдам повече.
Разбира се, пътища към Господа много, повечето неасфалтирани. Това признава дори мормонското учение. То произхожда от Джоузеф Смит, комуто през 1820 г. се явил Исус Христос и му указал къде да намери мормонската библия. Смит и последователите му били преследвани по-сетне, самият Смит дори бил убит.
Би следвало тази секта (според много църкви) да се е затрила вече. За всеобщо удивление тя крепне. За десет години например - от 2000 до 2010-а, в САЩ най-много са се увеличили мормоните - с 50%. Расте влиянието им и по света - в Индия и други страни. За същото това време католиците в САЩ са намалели с 5%. Така поне твърди американската Association of Religion Data Archives.
Мормоните не употребяват алкохол, не посягат към възбуждащи напитки... Смятат се за поддръжници на науката и технологиите, твърдят, че вяра и наука са напълно съвместими. И откъм вяра подхващат децата на 3-годишна възраст. На 12 вече се трудят, а най-голямото изпитание е мисията. При момчетата тя е 2 години, при девойките 18 месеца. Пращат ги, след като навършат 19 г., надалеко, изборът не е техен. По време на мисия имат право само на 2 телефонни обаждания за година, и трябва да проповядват в полза на църквата по 10 часа дневно без неделята.
Но ето че дойде време и за Бат Рангил. В зората на прехода ни, в ранните 90, Бат Рангил, снажен българин, бил посетен в дома си от мормонски проповедници. Звъннали. Той отворил. Двама младежи, акуратни, възпитани, костюмирани. И американци! Бат Рангил, леко стреснат - продукт на ранния посткомунистически икономически колапс, поканил в хола си двамата - продукт на възходящата сплав между религия и предприемчивост, наречена Църквата на Исус Христос и светиите от последния ден, да поседнат, да се поразговорят. Все пак - гости. Хем - американци. Знае ли човек, може файда някаква да дойде.
Те подхванали за виденията на Джоузеф Смит.
Той им предложил кафе. Те отказали. Той предложил чай. Пак отказали. Той леко се докачил - вярно, че сме бедни, но пък таквоз пренебрежение...
Въздъхнал и им предложил по чашка от най-скъпото и най-ценното си - една умопомрачителна гроздова. (Аз съм я пробвал - тя е такава, че вселенските сфери зазвъняват като камбанки на елфи, смеещи се над пиперлия виц, щом я пийнеш). Вярно, че му била за най-скъпи гости, но няма да оставиш хората на празна маса, я. Те замахали укоризнено с ръце и взели да въртят глави - аа, не, ний таквоз, алкохол не кусваме, презираме даже...Поне така разказва любезният домакин. Тогаз той се разярил. Поне така разказва.
- Шавъиба - рекъл - в мамата. Кафе не щете, чай не щете, ракия не щете - фащайте пътя! - И им показал вратата.
Мисля си - а дали пък в тази несполучила среща символично не се скъса нишката между родния блян за цивилизационен възход, протегнал се като един асфалтиран път от щата Юта към нашия сиромашки край? Дали някой мисионерстващ син на евентуалния бъдещ USA-лидер не бе посетил тогаз Бат Рангил, пък той ей на - натирил го?
Мисля още, че - впрочем - хм...Ако трябва да избирам между ракията на Бат Рангил и многоженството, щях сигурно да се поколебая леко...Но между ракията - продукт на многовековна балканска скръб и ефимерна като сълзица тракийска радост, и между Исус като инвестиционен мениджър - аа, тук съм консерватор.
С всичките му икономически рискове.
