- Г-н Захариев, каква информация ни дава рейтингът на вузовете отвъд класацията по специалностите и данните за заплатите на висшистите?

- Аз се опитах да направя един преглед на факторите, които определят успеха на един завършил висше образование на пазара на труда. Правят впечатления няколко неща. Първото се отнася до географията на квалифицирания пазар на труда, т.е. къде се търсят висшисти. Ясно е, че да има хора с диплома за висше образование, е едно, а в икономиката да има достатъчно работни места за тях, е съвършено друго. Като цяло съвкупното търсене на хора с висше образование е по-малко от съвкупното предлагане. Затова повече от половината висшисти заемат позиции, които изискват максимум средно образование. По сектори се оказва - което не е много учудващо - че публичният сектор е един от основните работодатели на хора с висше образование. Онези сектори, в които или има държавни служители, или има финансиране от държавата - например здравния сектор, тези, които завършват висше образование, с огромна вероятност си намират работа по специалността. Започваме от военните, минаваме през медицината, включително и стоматологията и фармацията, обществено здраве и здравни грижи - вече с по-малко проценти, но все пак над 70% от хората, завършили такива специалности, упражняват професия, която изисква висше образование. При завършилите педагогика също над 60% се реализират по специалността. А на дъното са сектори от българската икономика, които работят на чисто пазарен принцип. Типичен пример е туризмът. Това е сектор от икономиката, който по принцип не изисква хора с висше образование, в туризма те са относително малко в сравнение с барманите, сервитьорите, хората, които чистят и поддържат хотелите, и т.н. Следват някои индустриални сектори - химични производства, металургия, селско стопанство, машинно инженерство. За съжаление само 1/3 от тези, които завършват машинно инженерство, упражняват професия, за която се изисква висше образование. Тук е важно да се подчертае, че просто да работиш някаква нискоквалифицирана работа, свързана с използването или поддръжката на машини, не означава, че използваш придобитото висше образование.

- Няма ли противоречие - големите работодателски организации обясняват, че има глад за инженери, в същото време 2/3 от завършващите не могат да си намерят работа.

- Никой не може да каже каква е пълната картина за даден сектор, но има няколко възможни обяснения. Първото е, че това търсене може да е малко преувеличено. Второ, работодателите в България наемат хора с висше образование (това личи от много по-ниската безработица сред висшистите), но след това им дават да вършат работа, която реално въобще не изисква висше образование. Просто такова е технологичното състояние на икономиката ни. Така че от това, че някой е обявил, че търси инженери, съвсем не означава, че предлага работа, за която действително се изисква инженерно образование. Но да кажем, че на определено място има известен брой незапълнени позиции за инженери. Това не означава, че на друго място няма инженери, които работят по-ниско квалифицирана работа. Работната сила в България не е толкова мобилна и затова има различни причини. Но като погледнем местата, където новозавършилият висшист отива да работи, виждаме, че всеки втори отива или остава да работи в София. Общо още около 17 до 20% отиват в Пловдив и Варна. Останалите малко над 30% от завършилите висше образование се разпределят в цялата останала част в България. Това ясно показва небалансираното развитие на страната и особено на по-развитите сектори от икономиката, които изискват висококвалифициран труд. Възможно е, разбира се, част от специалистите, които завършват, да се разминава с търсеното в икономиката или подготовката им да не е с нужното качество. Има конкретни примери за градове, където се "произвеждат" специалисти, от които местната икономика няма нужда, иначе това са престижни специалности като физика, химия, индустриална химия. Когато няма търсене на конкретното място, студентите няма къде да ходят на практика или на стаж и това автоматично се отразява на шансовете за намиране на работа по специалността, а и върху качеството на самото образование.

- Какви са шансовете на един висшист да си намери работа в София и в град като Търговище например?

- Допускам, че шансовете са приблизително равни. В София има най-много работни места, но и човек ще се конкурира с най-много други висшисти, които са решили да си опитат късмета на същото място. Шансът един висшист да остане без работа е малък навсякъде, но в по-големите градове той ще взима по-голяма заплата и ще бъде в среда, където ще е заобиколен от хора, които упражняват по-висококвалифициран труд, тоест ще попадне в много по-високотехнологична среда с повече предизвикателства. Ако човек успее да си намери работа в някой малък град, почти сигурно е, че заплатата ще е значително по-ниска, но това се компенсира донякъде и с по-ниските разходи. Това е въпрос на компромис. В голям процент от случаите обаче работата, която намери извън големите градове, няма да изисква висше образование, освен ако не е зает в публичния сектор.

Аз се опитах да пофантазирам какво в един български малък град може да прави един висшист. Например за всички комунални услуги и поддържането на инфраструктурата се изисква по някой инженер или специалист, но той е един на много други работници с по-ниска квалификация. Другата възможност е, ако има местно производство с ръчно управляеми машини, на много, много работници се изисква един специалист с висше образование. Единствено здравеопазването и образованието плюс общинската администрация са сферите, където работните места за специалисти с висше образование ще преобладават.

В развитите страни има немалко примери за подобни градчета, дори отдалечени от икономическите центрове, в които работят много хора с висше образование, но те със сигурност произвеждат не за местния пазар. Обикновено става дума за високотехнологичен бизнес - произвеждащ например предмети на интелектуалната собственост, които лесно се пренасят по интернет. В Щатите и в Европа има немалко градчета, в които някоя голяма фирма си е направила изследователски или софтуерен център и там в селска среда живеят програмисти, математици, инженери или други висококвалифицирани специалисти. Университетски кампуси и научни центрове, разположени извън големите населени места, са също възможност за реализация на най-високо образованите. Примерите са различни, но общото е, че винаги става дума за дейности, които изискват много експертиза, трудни са за копиране и продуктът им не е за местния пазар, а е глобално или поне национално конкурентен. Това държи такива малки населени места живи. В България аз поне не се сетих да има малък град с такава структура на икономиката. Убеден съм обаче, че ако искаме да имаме икономика, която се нуждае от висшисти, това изисква специална политика. В противен случай голямата част от хората, които завършват висше образование, след това ще работят каквото и да е.

- Какво е влиянието на семейната среда?

- Оказа се, че е доста голямо. Нашите иконометрични анализи, базирани на анкетирането на 15 000 студенти, показват, че в България образованието на майката и на бащата е обичайно много сходно. Това означава, че хора с по-високо образование си намират партньори с по-високо образование. Майката и бащата оказват почти еднакво и много значимо влияние върху шансовете за бъдеща реализация. Казано просто, ако ми кажеш какъв е баща ти, ще рискувам да предположа какви бъдещи социални и бизнес контакти ще имаш и в каква среда ще попаднеш. Майката, от друга страна, е по-определяща за знанията и уменията на децата. Затова образованието на майката предсказва добре не само дали човек ще завърши висше образование, но и дали, след като го завърши, ще се реализира като специалист. Образованието на бащата пък предсказва по-добре каква заплата ще получава.

- В последния рейтинг имаше индикатор за регионалната значимост на университетите. Кои университети подготвят кадри за местната икономика? Да вземем например Шуменския университет...

- Шуменският университет подготвя педагогически кадри, които обичайно намират работа в цялата страна. Има специалности и висши училища, които подготвят кадри с висока вероятност да заминат в чужбина. Такива са Американският университет и медицинските университети. Немалка част от студентите в тези висши училища са чужденци, така че това е нормално. Има случаи, в които обучението не е свързано с местния пазар. Например обучението по химия и физика в Югозападния университет в Благоевград. Там няма сериозни химични производства и хората на теория трябва да отидат например на другия край на България, за да си намерят подходяща работа. На практика не е сигурно, че дори да го направят, ще имат успех, защото там има местни специалисти.

Подобен индикатор се опитват да въведат в европейските рейтинги, да дадат малко преднина на местните университети, на които им липсва глобалния размах на американските и произвеждат специалисти не само за същата страна, но често и за същата област. Идеята е тази немаловажна роля да бъде припозната и възнаградена. Очевидно българските университети като цяло изглеждат много по-"местни", отколкото повечето европейски университети. Въпреки миграцията нашите университети трудно могат да бъдат наречени глобални, голяма част от техните възпитаници се реализират на местния, регионалния и националния пазар на труда. И това не е непременно лошо.