:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,381,224
Активни 57
Страници 16,964
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

Образованието на майката е определящо за знанията, а на бащата - за доходите

Половината висшисти заемат длъжности за средно образование, казва програмният директор на Институт "Отворено общество" - София, Боян Захариев
СНИМКА: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Боян Захариев е програмен директор на институт "Отворено общество" - София. Работи в областта на публичните и образователните политики и социалната интеграция на групи в неравностойно положение. Захариев е сред авторите на първото и второто издание на рейтинговата система на висшите училища в страната.
- Г-н Захариев, каква информация ни дава рейтингът на вузовете отвъд класацията по специалностите и данните за заплатите на висшистите?

- Аз се опитах да направя един преглед на факторите, които определят успеха на един завършил висше образование на пазара на труда. Правят впечатления няколко неща. Първото се отнася до географията на квалифицирания пазар на труда, т.е. къде се търсят висшисти. Ясно е, че да има хора с диплома за висше образование, е едно, а в икономиката да има достатъчно работни места за тях, е съвършено друго. Като цяло съвкупното търсене на хора с висше образование е по-малко от съвкупното предлагане. Затова повече от половината висшисти заемат позиции, които изискват максимум средно образование. По сектори се оказва - което не е много учудващо - че публичният сектор е един от основните работодатели на хора с висше образование. Онези сектори, в които или има държавни служители, или има финансиране от държавата - например здравния сектор, тези, които завършват висше образование, с огромна вероятност си намират работа по специалността. Започваме от военните, минаваме през медицината, включително и стоматологията и фармацията, обществено здраве и здравни грижи - вече с по-малко проценти, но все пак над 70% от хората, завършили такива специалности, упражняват професия, която изисква висше образование. При завършилите педагогика също над 60% се реализират по специалността. А на дъното са сектори от българската икономика, които работят на чисто пазарен принцип. Типичен пример е туризмът. Това е сектор от икономиката, който по принцип не изисква хора с висше образование, в туризма те са относително малко в сравнение с барманите, сервитьорите, хората, които чистят и поддържат хотелите, и т.н. Следват някои индустриални сектори - химични производства, металургия, селско стопанство, машинно инженерство. За съжаление само 1/3 от тези, които завършват машинно инженерство, упражняват професия, за която се изисква висше образование. Тук е важно да се подчертае, че просто да работиш някаква нискоквалифицирана работа, свързана с използването или поддръжката на машини, не означава, че използваш придобитото висше образование.

- Няма ли противоречие - големите работодателски организации обясняват, че има глад за инженери, в същото време 2/3 от завършващите не могат да си намерят работа.

- Никой не може да каже каква е пълната картина за даден сектор, но има няколко възможни обяснения. Първото е, че това търсене може да е малко преувеличено. Второ, работодателите в България наемат хора с висше образование (това личи от много по-ниската безработица сред висшистите), но след това им дават да вършат работа, която реално въобще не изисква висше образование. Просто такова е технологичното състояние на икономиката ни. Така че от това, че някой е обявил, че търси инженери, съвсем не означава, че предлага работа, за която действително се изисква инженерно образование. Но да кажем, че на определено място има известен брой незапълнени позиции за инженери. Това не означава, че на друго място няма инженери, които работят по-ниско квалифицирана работа. Работната сила в България не е толкова мобилна и затова има различни причини. Но като погледнем местата, където новозавършилият висшист отива да работи, виждаме, че всеки втори отива или остава да работи в София. Общо още около 17 до 20% отиват в Пловдив и Варна. Останалите малко над 30% от завършилите висше образование се разпределят в цялата останала част в България. Това ясно показва небалансираното развитие на страната и особено на по-развитите сектори от икономиката, които изискват висококвалифициран труд. Възможно е, разбира се, част от специалистите, които завършват, да се разминава с търсеното в икономиката или подготовката им да не е с нужното качество. Има конкретни примери за градове, където се "произвеждат" специалисти, от които местната икономика няма нужда, иначе това са престижни специалности като физика, химия, индустриална химия. Когато няма търсене на конкретното място, студентите няма къде да ходят на практика или на стаж и това автоматично се отразява на шансовете за намиране на работа по специалността, а и върху качеството на самото образование.

- Какви са шансовете на един висшист да си намери работа в София и в град като Търговище например?

- Допускам, че шансовете са приблизително равни. В София има най-много работни места, но и човек ще се конкурира с най-много други висшисти, които са решили да си опитат късмета на същото място. Шансът един висшист да остане без работа е малък навсякъде, но в по-големите градове той ще взима по-голяма заплата и ще бъде в среда, където ще е заобиколен от хора, които упражняват по-висококвалифициран труд, тоест ще попадне в много по-високотехнологична среда с повече предизвикателства. Ако човек успее да си намери работа в някой малък град, почти сигурно е, че заплатата ще е значително по-ниска, но това се компенсира донякъде и с по-ниските разходи. Това е въпрос на компромис. В голям процент от случаите обаче работата, която намери извън големите градове, няма да изисква висше образование, освен ако не е зает в публичния сектор.

Аз се опитах да пофантазирам какво в един български малък град може да прави един висшист. Например за всички комунални услуги и поддържането на инфраструктурата се изисква по някой инженер или специалист, но той е един на много други работници с по-ниска квалификация. Другата възможност е, ако има местно производство с ръчно управляеми машини, на много, много работници се изисква един специалист с висше образование. Единствено здравеопазването и образованието плюс общинската администрация са сферите, където работните места за специалисти с висше образование ще преобладават.

В развитите страни има немалко примери за подобни градчета, дори отдалечени от икономическите центрове, в които работят много хора с висше образование, но те със сигурност произвеждат не за местния пазар. Обикновено става дума за високотехнологичен бизнес - произвеждащ например предмети на интелектуалната собственост, които лесно се пренасят по интернет. В Щатите и в Европа има немалко градчета, в които някоя голяма фирма си е направила изследователски или софтуерен център и там в селска среда живеят програмисти, математици, инженери или други висококвалифицирани специалисти. Университетски кампуси и научни центрове, разположени извън големите населени места, са също възможност за реализация на най-високо образованите. Примерите са различни, но общото е, че винаги става дума за дейности, които изискват много експертиза, трудни са за копиране и продуктът им не е за местния пазар, а е глобално или поне национално конкурентен. Това държи такива малки населени места живи. В България аз поне не се сетих да има малък град с такава структура на икономиката. Убеден съм обаче, че ако искаме да имаме икономика, която се нуждае от висшисти, това изисква специална политика. В противен случай голямата част от хората, които завършват висше образование, след това ще работят каквото и да е.

- Какво е влиянието на семейната среда?

- Оказа се, че е доста голямо. Нашите иконометрични анализи, базирани на анкетирането на 15 000 студенти, показват, че в България образованието на майката и на бащата е обичайно много сходно. Това означава, че хора с по-високо образование си намират партньори с по-високо образование. Майката и бащата оказват почти еднакво и много значимо влияние върху шансовете за бъдеща реализация. Казано просто, ако ми кажеш какъв е баща ти, ще рискувам да предположа какви бъдещи социални и бизнес контакти ще имаш и в каква среда ще попаднеш. Майката, от друга страна, е по-определяща за знанията и уменията на децата. Затова образованието на майката предсказва добре не само дали човек ще завърши висше образование, но и дали, след като го завърши, ще се реализира като специалист. Образованието на бащата пък предсказва по-добре каква заплата ще получава.

- В последния рейтинг имаше индикатор за регионалната значимост на университетите. Кои университети подготвят кадри за местната икономика? Да вземем например Шуменския университет...

- Шуменският университет подготвя педагогически кадри, които обичайно намират работа в цялата страна. Има специалности и висши училища, които подготвят кадри с висока вероятност да заминат в чужбина. Такива са Американският университет и медицинските университети. Немалка част от студентите в тези висши училища са чужденци, така че това е нормално. Има случаи, в които обучението не е свързано с местния пазар. Например обучението по химия и физика в Югозападния университет в Благоевград. Там няма сериозни химични производства и хората на теория трябва да отидат например на другия край на България, за да си намерят подходяща работа. На практика не е сигурно, че дори да го направят, ще имат успех, защото там има местни специалисти.

Подобен индикатор се опитват да въведат в европейските рейтинги, да дадат малко преднина на местните университети, на които им липсва глобалния размах на американските и произвеждат специалисти не само за същата страна, но често и за същата област. Идеята е тази немаловажна роля да бъде припозната и възнаградена. Очевидно българските университети като цяло изглеждат много по-"местни", отколкото повечето европейски университети. Въпреки миграцията нашите университети трудно могат да бъдат наречени глобални, голяма част от техните възпитаници се реализират на местния, регионалния и националния пазар на труда. И това не е непременно лошо.

15
4347
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
15 Май 2012 00:55
Вижте - нека не се правим на разсеяни. И на редакцията вече е ясно, че никой не чете подобни статии - а само заглавието и източника. И след това направо във форума да обяснят що за недоразумения са ОО, ИПИ, МИПИ, СИПИ, Индърсти Коч, ЦИД-МИД и тем подобни. Просто тези объркани човечета няма как да си вярват, че имат какъвто и да е авторитет. Сега, аз разбирам, че те авторитет не търсят, защото заплащането им се определя по съвсем други критерии (по скоро количество, а не качество на излиянията). Но все пак,...
*
Предлагам сборен колектив от соросовските фондации да гостува на форума на вестника (старши икономист, гуру, хончо или каквото и да е там) - любопитен съм как ли ще извъртят нещата, при конкретни питания.
15 Май 2012 02:02
Първото е, че това търсене може да е малко преувеличено. Второ, работодателите в България наемат хора с висше образование (това личи от много по-ниската безработица сред висшистите), но след това им дават да вършат работа, която реално въобще не изисква висше образование. Просто такова е технологичното състояние на икономиката ни. Така че от това, че някой е обявил, че търси инженери, съвсем не означава, че предлага работа, за която действително се изисква инженерно образование. Но да кажем, че на определено място има известен брой незапълнени позиции за инженери. Това не означава, че на друго място няма инженери, които работят по-ниско квалифицирана работа.


Абсолютно вярно. Тук следва да посочим , че има и редица специалисти, които стоят на "изчаквателна позиция" с надежда да намерят по-добре заплатена позиция и междувременно запълват празнината с по-ниско квалифицирана работа.
15 Май 2012 05:06
Абе я...
------------
Блогът на Генек
15 Май 2012 06:51
А дали е така?...
Вестникът проявява завидно внимание към празно-преливащи словоредци. Може да са слабост на редакцията, да има за форумците евтина дъвка. И за народа да си чеше езиците - майка му така, пък баща му съвсем, пък на той/тя...
15 Май 2012 08:19
Те такива статии покачват адреналина и потенцията на форума!
Ама, братя и сестри журналисти, дайте да не прекаляваме, а?!
15 Май 2012 09:28
Статията наистина е безсмислена, особено с констатацията, че вишисти заемали места за хора със средно образование. Ами то много по-често хора със средно образование заемат места на вишисти, а и бая бакалаври заемат места за магистри. А това е по-големия проблем - нямаме регистър на професиите (както е в ЕС) и затова не е опиано образователното ниво за всяко от местата. Затова и всеки коже да го заеме. Я как за местата с ясни изисквания Калинка си измисли диплома.
15 Май 2012 09:35
Статията наистина е безсмислена, особено с констатацията, че вишисти заемали места за хора със средно образование. Ами то много по-често хора със средно образование заемат места на вишисти, а и бая бакалаври заемат места за магистри. А това е по-големия проблем - нямаме регистър на професиите...

Идеята е доста ясна - че за множество длъжности, за които се иска висше образование, то не е необходимо. Масово се иска магистратура за нещо, което може да се прави от всеки средноинтелигентен човек, завършил осми клас, който се оправя с компютър и назнайва малко английски.
15 Май 2012 11:29
нещо за заплатата?
15 Май 2012 12:48
За какво ли пък трябва да се учи?Заплатата на една чистачка е по-голяма!(Нали това е крайната цел?)
15 Май 2012 14:50
нещо за заплатата?
е Кайли - ти пък, заплатата-според производителноста на труда. А от години ни убеждават, че в България тя е ниска???
15 Май 2012 15:47
Не ни убеждават, държат я ниска, защото така печелят повече.
15 Май 2012 21:45
Има и по-важна причина за ниските заплати и тя е контрол върху стадото, запазването на властта е най-важно.
15 Май 2012 21:52
Не ни убеждават, държат я ниска, защото така печелят повече.

Аз имам един много прост въпрос към вас: колко от вас пишат в този форум в работно време, от компютър на работното място?
21 Май 2012 20:50
Не ни убеждават, държат я ниска, защото така печелят повече.


На баба ми хурката!
Като как пък един работодател ще печели повече с ниска производителност и като държи гладни специалистите си?
Това за некои ора понятието "конкуренция" ич биля го липсва.

Държиш на ниска заплата хора, които са лесно заменяеми.
Щот, не искат да се учат.
21 Май 2012 21:00
Има и по-важна причина за ниските заплати и тя е контрол върху стадото, запазването на властта е най-важно.


***
За първи пат чувам дека в това стадо, щом некоа офца/с више/ реши да се самонаеме, овчара вика касапина и он ѝ клъцва гръцмуля!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД