:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,655,243
Активни 405
Страници 25,653
За един ден 1,302,066
ФОРУМ

Звезди на архитектурата си дадоха среща в София

Исторически музей, Казахстан, арх. Берик Молжигит. Сградата получи една от наградите на Съюза на архитектите в България. Музеят, който се намира в Астана, впечатлява с размерите си от 42 000 кв.м. Проектиран като лабиринт, музеят със сигурност е привлякъл хиляди туристи от миналата година, когато е завършен. Ако решите да отидете в Казахстан и да го посетите, ще може да разгледате и огромната ледена арена (по идея на същия архитект).
На 16 май завърши XIII триенале за архитектура в София. То беше организирано от Международната академия на архитектурата, Съюза на архитектите в България, Университета за архитектура, строителство и геодезия и ЮНЕСКО. В изложбата участваха 165 архитектурни проекта и реализации. От тях 50 бяха български, а 120 на чужди автори от Франция, Италия, Мексико, Грузия, Беларус, Русия, Украйна, Турция, Казахстан, Сърбия.

Идеите си представиха някои от най-великите архитектурни умове, като Даниел Либескинд (CАЩ), Фумихико Маки (Япония), Масимилиано Фуксас (Италия), Юхани Паласма (Финландия), Андрей Боков (Русия), Ричард Инглънд (Малта) и други членове на Международната академия на архитектурата.

Проектите бяха на различни теми - от оригинални бизнес сгради до иновативни идеи за енергоспестяващи къщи и чиста градска среда. Лауреатите на изложбата получиха почетни дипломи и медали, а на авторите на най-хубавите проекти бяха връчени и предметни награди и плакети. Освен да се съберат на едно велики архитекти, цел на изложбата беше и да провокира интереса на младите - студенти и завършили архитекти.

Големите награди си поделиха предимно културни проекти. Grand Prix на министъра на културата и комуникациите на Франция, златен медал на Интерарх и почетна диплома получи проектът за културен център "Онасис" в Атина, изготвен от AS ARCHITECTURE STUDIO-Франция. Grand Prix на нашия министър на културата пък отиде при проект за църква в Грузия на арх. Николоз Абашидзе. Академията даде своя Grand Prix на посетителския център за праисторически забележителности в градчето Лез-Ейзи-де-Таяк, с автори W-ARCHITECTURES, Франция. Кметът на София резонно даде своята първа награда на сградата на новото кметство в Паратико, Италия.
 Бентът на Мон Сен Мишел e сред съоръженията, направени с мисъл за природата. Проектът е на арх. Люк Вайсман. Като всяка сграда от XXI в., има и място за забавления, стаи за отдих и заведения. Целта на бента обаче е да приобщи обратно легендарния остров към морето, като контролира пясъчните наноси около него.
 Академия на публичната администрация в Минск. Проектът на арх. Москалевич няма замисъл за по-чиста природа или компактност, но залага на по-хубавата визия на градската среда. И това се хареса на журито, защото той е сред лауреатите на триеналето.
 Един от най-интересните проекти за бизнес сграда на изложението беше на български автор - арх. Десислава Атанасова, и с арменски адрес. Концепцията е да се приютят много офиси, но основата да заема малка площ.
 Библиотечният и културен център "Панделката", проектиран за университетското градче Витербо, Италия, прави впечатление с пешеходния мост, който включва различните помещения в него.
 Близо до Рим вече има малки класни стаи, които ще се поддържат само от слънцето. Те са построени от 20 студенти в рамките само на 20 работни дни през 2010 г. Главната идея на проекта е да накара младите хора да мислят за околната среда. Малките постройки са направени така, че през зимата да пропускат повече светлина, а през лятото обратното, за да може да са енергоспестяващи. Технологията, направена с точни изчисления, осигурява 17 градуса през зимата и 22 през лятото. Архитекти са Франческо Фабрович и Ирен Аусиело.
 Този културен и духовен руски център е дело на архитекта Фредерик Борел и е проектиран за Париж. Борел влезе в листата на лауреатите заради "сполучливата комбинация от традиционно и модерно", както той нарича творението си.
 Музеят на световния океан, дело на арх. Андрей Боков. Той се намира в Калининград и е сред най-големите атракции в града. Състои се от 4 кораба, подводници и аквариуми.
 Екип български архитекти представи проект за музей на латиноимиграцията в Маями.
5
3374
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
17 Май 2012 22:32
Откровено грозните и загубили човешкия мащаб скулптори, непонятно защо наречени сгради, затворили ненужни никому и лишени от функционалност пространства, само доказват упадъка на една отмираща цивилизация. Май единствено малките класни стаи в Италия носят хуманност, смисъл и мисъл. Другото е шизофренично формотворство на ниско наведен "творец", извисил празната грандоманщина, парвенющината и комплексарщината на някой си елитарий към небесата. Да бяхте посадили едно дърво...
17 Май 2012 23:29
Разгледах снимките - самоцелно и грозно. Някой проекти бих могъл да ги сбъркам с археологически възстановки на сгради от микенски Крит или Севтополис. Май архитектурата наистина е в криза, защото видно й липсва нова концепция за начин на живот.
-
И да дам една безплатна идея на архитектите - аз например бих заложил на класическата антична архитектура, но изпълнена изчистено с модерни материали, като поцинкован метал и стъкло. Например, фронталните колони да са и външни асансьори.
17 Май 2012 23:39
Това триенале е сборище на мегаломаните от бантустаните.
18 Май 2012 01:04
Billy-Joe Winchester 17 Май 2012 23:39 Квадратни глави, квадратни проекти...
18 Май 2012 14:17
От пирамидите в древността, та до днес стремежът на хората е един - да оставят забележителен градеж за спомен от своето пребиваване.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД