В Украйна от край време има ясно разделение - западната част на страната е традиционно настроена проевропейски, а в източната повечето хората се самоопределят като руснаци. Това неизбежно рефлектира върху политиката. С годините противостоянието между двете общности се изостря заради задълбочаващите се икономически проблеми. Сегашното украинско правителство всъщност е рожба на настоящия проруски президент Виктор Янукович, който е един от най-верните съюзници на Кремъл в бившата съветска република.

Той претърпя загуба на президентските избори през зимата на 2004 г., но първоначално не искаше да признае загубата си и предизвика гнева на прозападната опозиция, ръководена тогава от Юлия Тимошенко и кандидата за държавен глава Виктор Юшченко. Те организираха серия от политически протести и палаткови лагери, най-вече в центъра на столицата Киев, които станаха известни като "оранжевата революция" (по цвета на знамената на тогавашната опозиция). След няколкоседмични демонстрации, сблъсъци с полицията и остра критика от ЕС и САЩ проруските сили отстъпиха и Янукович призна своето поражение. През цялото време той беше подкрепян активно от руския президент Владимир Путин, който тогава дори пристигна на митинг в Киев.

Малко след това се стигна до първата газовата криза през януари 2006 г. Украйна спря транзита за Западна Европа, защото "Газпром" спря доставките за страната, тъй като Киев отказваше да започне да плаща по пазарни цени. След няколко седмици напрежение и взаимни обвинения новоизбраният украински президент Виктор Юшченко и премиерът Юлия Тимошенко отстъпиха. Малко след това отношенията между двамата започнаха да охлаждат и към 2009 г. оранжевите лидери се изпокараха окончателно. Тимошенко усети, че ще изгуби премиерския си пост, и кардинално промени позицията си спрямо Русия. Кремъл пък, от своя страна, реши да привлече още един стратегически съюзник на своя страна.



След тайни преговори с представители на руските власти



"газовата принцеса", както още я наричат, пристигна в Москва, даде показания в главната прокуратура в дело за подкупи и получи милост от Кремъл. Русия свали обвиненията срещу нея, че като шеф на частната украинска компания "Единни енергийни ресурси на Украйна" е подкупвала руски военни и чиновници, за да си осигури по-изгодни сделки, с което е ощетила Русия с над $100 млн. Тимошенко беше извадена и от черния списък на Интерпол и вече можеше спокойно да пътува по света. Малко след това Юлия Владимировна загуби премиерското кресло и бе обвинена от Виктор Юшченко, че е участвала в незаконни сделки и намекна, че срещу нея могат да започнат съдебни дела. В тази ситуация Тимошенко реши да рискува - всичко или нищо. Преди това тя за последно се опита да се разбере с бившия си съюзник и му протегна ръка. Тимошенко предложи на Юшченко да забравят обидите от миналото и взаимните обвинения. Но той не обърна внимание на бившата си съюзничка, с което смъртоносно я обиди. "Моята ръка увисна във въздуха, те я поляха със сярна киселина и поставиха върху нея клеймо", заяви тя в едно от интервютата си. Съюзът й с Кремъл обаче й донесе негативи и тя загуби президентските избори през 2010 г. и отново поведе опозицията.

Пикът на сегашното противопоставяне започна още м.г., когато украински съд осъди на 7 години затвор Тимошенко за превишаване на правомощията си при подписване на газовите споразумения с Русия през 2009 г. Според съда със своите действия тя е причинила щети на държавната компания "Нафтогаз Украйна" в размер на 1.5 млрд. гривни (137 млн. евро). Тимошенко беше всъщност осъдена и с помощта на показанията на бившия й съюзник и вече заклет враг - Виктор Юшченко. Той потвърди с документи, че Тимошенко наистина е ощетила украинската държава при сключването на газовите спогодби. Така започна нов етап на войната между политическите сили в Западна и Източна Украйна, в което буквално бяха засмукани Евросъюзът и Русия. В деня на присъдата върховният представител на ЕС по външната политика Катрин Аштън заяви, че Брюксел е "дълбоко разочарован" от делото, "което не спази международните норми за справедливи и прозрачни съдебни процедури". Тя предупреди Киев със сериозни последици, ако не осигури на Тимошенко справедливо обжалване на присъдата. Малко след това дойде и реакцията на Москва, в лицето на руското външно министерство, което заяви, че присъдата носи "очевиден антируски подтекст". Преди дни украинският премиер Микола Азаров се опита да тушира напрежението, като заяви в Брюксел, че страната му се опитва да ограничи руското влияние, но също така е много недоволна от критиките на Евросъюза заради Тимошенко. Според него Брюксел просто използва случая, за да спре интеграцията на Киев заради икономическите проблеми вътре в съюза.

Ситуацията се нажежи още повече, след като адвокатите на Тимошенко заявиха, че тя е била малтретирана от надзирателите в затвора и публикуваха нейни снимки със синини по корема и ръката. В отговор по украинските телевизии бе показан запис от килията й, където "немощната затворничка" доста бодро се разхожда, докато не влязат хора, и тя отново придобива мъченически вид. Тя дори започна гладна стачка, което предизвика още по-остра реакция на ЕС и САЩ, към което отново се присъедини и Русия. Редица държави настояха тя да бъде настанена в болница извън затвора, независимо от факта, че има осъдителна присъда. След няколкоседмична съпротива властите в Киев разрешиха тя да бъде преместена в болница в Харков под охрана.



Последваха нови маневри



от страна на осъдената премиерка, като една от тях беше, че тя спира лекарствата, защото й били объркали рецептата, но после все пак склони да поднови тяхното приемане. Нейната дъщеря Юлия и съпругът й в изгнание Олександър започнаха активна кампания в Европа за нейното освобождаване. Западните лидери, от своя страна, веднага грабнаха възможността да нападнат ръководството в Украйна, което разглеждат като прекалено обвързано с Русия. Най-острото изявление дойде от германския канцлер Ангела Меркел, която сравни Киев с "диктатурата в Беларус". Други европейски политици заявиха, че няма да отидат на мачовете на предстоящото Европейско първенство по футбол, което ще се проведе през юни в Украйна и Полша, като някои от тях дори се престараха и поискаха отлагане на спортното събитие.

Засега е ясно, че много европейски лидери няма да стъпят на украинските стадиони, включително шефът на Еврокомисията Жозе Барозу, но с това бойкотът като че ли ще се изчерпи. Москва пък ,от своя страна, запазва един вид неутрална позиция, защото хем критикува присъдата и отношението към Тимошенко, но заедно с това не забравя своя дългогодишен съюзник Виктор Янукович. Той продължава да се ползва с личното доверие на Путин и преди дни дори беше в Москва на среща на регионалните лидери от няколко бивши съветски републики. Изходът от това историческо противостояние между проруските и прозападните сили в Украйна явно ще утихне за кратко по време на футболно първенство, но след лятото със сигурност ще избухне с нова сила от някоя икономическа или политическа искра, свързана с "газовата принцеса". Тя в момента е лекувана от германски лекар в Харков и сигурно обмисля бъдещата си стратегия.