Когато в рамките на четири месеца се състоят две посещения на висши български държавници в Москва, сравнението помежду им е неизбежно. И не може да не направи впечатление разликата в подхода при подготовката на визитите.

През юни премиерът Симеон Сакскобургготски предпочете да направи чисто протоколно посещение. Той отиде с малка делегацийка, подписа няколко отдавна готови споразумения, направи традиционните си общи и нищо незначещи изявления за "нормалните работи". Той бе най-заинтересуван от срещата си с патриарха на Москва и цяла Русия Алексий II и посещението си в Светата Троице-Сергиева лавра. Които може би са важни за човешката му душевност, но не и за битието му на премиер, който би трябвало да използва всяка възможност да придвижи напред затлачени от години проблеми между България и Русия.

За разлика от него президентът тръгва с внушителна делегация, в която са включени представители на изпълнителната власт с ресор Русия, бизнесмени и интелектуалци. Затова Първанов има всички шансове да постигне много по-реални и значителни резултати от премиера. Въпреки че по принцип правомощията му са силно ограничени и де факто ролите трябваше да бъдат разменени - Симеон, в чиито ръце са юздите на оперативната власт, да свърши истинската работа в Москва, а Първанов просто да затвърди политически новата линия на затопляне на отношенията с Русия.

За да се разбере разликата в подходите, трябва да се имат предвид и



особеностите на руската политическа действителност



И най-вече на стила "Путин". Владимир Путин е абсолютен прагматик, той е винаги осведомен за същността на конфликтите и е готов да обсъжда дори и най-нестандартните решения. В Русия почти цялата власт в държавата е съсредоточена в ръцете на президента. Постигнатите от Путин договорености - независимо дали са на срещи без вратовръзки или в официален Кремъл - просто се спускат за изпълнение на руското правителство. Не е имало случай досега, в който руският премиер или някой от министрите да откаже или да забави изпълнението на поет ангажимент. Затова и всички чуждестранни политици се стремят именно към среща с Путин, за да придвижат напред забуксували или заплетени въпроси.

И затова неподготвеността на Симеон при посещението му и лекотата, с която той проигра шанса да реши проблемите между двете страни, удивиха дори виделите какво ли не кремълски чиновници. Според осведомени Путин е имал готовност да преговаря за всякакви варианти за изход от задънени ситуации. За това свидетелства и фактът, че на срещата в Кремъл руският президент бе придружен от вицепремиера Алексей Кудрин, който е председател на българо-руската икономическа комисия, от външния министър Игор Иванов и още няколко висши чиновници. Срещу него Симеон Сакскобургготски застана с шефа на кабинета си Ради Найденов, с председателя на ПГ на НДСВ Пламен Панайотов и един зам.-министър на културата. Путин не пропусна да подчертае, че нивото на руската страна говори за важността, която тя отдава на преговорите. Симеон учтиво премълча. След срещата бяха спестени дори традиционните кратки изявления за журналистите, тъй като премиерът ни бързаше за балет.

Всъщност всичко това се вписва напълно в стила на работа на премиера. Досега той не е показал нито желание, нито способност да решава спорни въпроси. Напротив,



той всячески избягва категорични решения



Предпочита да зарови глава в пясъка и разчита проблемът да изчезне някак от само себе си. Типичен пример в това отношение е спорът около "Булгартабак". Една година вече българското правителство избягва да се срещне очи в очи с руснаците и да изясни доколко основателни са претенциите им. А едно просто сравняване на документите, с които разполагат двете страни, би туширало много от скандалите. Вместо това българското правителство като Кашпировски повтаря, че проблемът няма никакво отношение към "Булгартабак", макар че руснаците многократно заявяваха точно обратното. Не е ясно защо родните власти смятат, че руснаците ще станат по-отстъпчиви след приватизацията на тютюневия холдинг, но откровеното им пренебрежение сега само втвърдява руската позиция.

На този фон Георги Първанов лесно може да постигне много по-значителни резултати от премиера. Според осведомени източници държавният глава е поръчал да има ясна позиция и проекторешения по всички спорни въпроси, включително и по "Булгартабак". Извършената предварителна подготовка е на доста високо ниво и затова надеждите, че много от проблемите ще бъдат придвижени напред, са големи. Разбира се, не може да се очаква подписване на конкретни документи, но дори само сближаването на позициите по отделните въпроси ще даде сериозен тласък на двустранните отношения. Още повече че кулминацията тепърва предстои - посещението на руския президент Владимир Путин в България за тържествата по случай 3 март догодина.



Руснаците вече дадоха знак, че



са готови да преговарят и да търсят решения. Фактът, че Първанов ще се срещне два пъти за три дни с Путин, е ясен сигнал за това. По принцип в лятната резиденция "Бочаров ручей" в Сочи руският президент кани представители на държави, към които има специално отношение. Тук гости са били френският президент Жак Ширак, украинският президент Леонид Кучма, италианският премиер Силвио Берлускони и др. И затова подобни рандевута без вратовръзки задължително попадат не само в руските, но и в западните медии. Което ще осигури интерес към разговорите на Първанов в Москва не само от страна на българските медии. За сравнение - посещението на Симеон Сакскобургготски в руските СМИ бе отразено доста постно, като бе наблегнато на екзотиката цар-премиер. Един от авторитетните вестници дори си позволи да пусне интервю със Симеон, направено няколко месеца преди той да се върне в България.

За разлика от премиера, който обясни, че не е на нивото му да се среща с руски бизнесмени, колкото и богати да са те,



Първанов е планирал среща с топмениджърите на Русия



Обнадеждаващ е фактът, че освен традиционните инвеститори в България като "Газпром" и "ЛУКойл", които влагат пари независимо от трудностите, създавани им от отделни правителства и министри, интерес към срещата са заявили и други компании от Топ 10 като "Транснефт", "Юкос", Обединените енергийни системи и др.

Разбира се, специалното отношение на руснаците към Първанов неминуемо ще предизвика и коментари и опасения за връщането на България в руската орбита, апокалиптични картини за това колко лош знак е това преди срещата за НАТО и т. н. Това, което трябва да се разбере обаче, е, че НАТО отдавна не е препъникамъкът в двустранните отношения. Не защото Русия се е примирила с разширяването на алианса, а защото условията в света след 11 септември я правят равноправен партньор на страните от пакта, които винаги се съобразяват с нейното мнение. Днешна Москва залага на прагматизма в двустранните отношения. Добре е и България най-сетне да го направи.