|
Всеки народ си има някакви национални митове и символи, които гордо разказва или показва пред света. За сърбите един от най-важните е плескавицата. Към нея те изпитват някакъв особен не просто гастрономически пиетет, тя е национално богатство, частица от националния идеал, един от знаците на гордия и свободолюбив дух. Сръбската плескавица няма нищо общо с митологизираното в годините на прехода у нас депутатско кюфте, около което витае символиката на малки, тесногръди и лакоми хора, натоварени с повече власт, отколкото могат да понесат интелектуално и морално. Депутатското кюфте беше забележително не с вкуса или размерите си, а с ниската си цена. При плескавицата нещата не стоят така. Тя е голяма, чувствена и така вкусна, че цената, която не е никак ниска (3-4 лв.), остава някак без значение.
Подобни размисли поражда
големият фестивал на скарата
(Лесковачка рощилияда), който тази година се проведе за тринадесети път от 10 до 15 септември в Лесковац, Южна Сърбия. Организаторите смело и гордо го наричат "светски фестивал рощилья", което за гости от по-далечни страни се превежда като Grill world festival. Стотина майстори от цяла Сърбия разпънаха скари на широката чаршия в центъра на 80 хилядния град и цяла седмица там се носеше упойващият аромат на дървени въглища и печено месо, а десетината професионални и любителски духови оркестри свиреха от кафана на кафана и зареждаха атмосферата с допълнителен темперамент и ентусиазъм. Повечето кебапчии са от самия Лесковац, който в Югославия се смята за "престолица рощилья" (столица на скарата).
"Всеки майстор си има някоя своя малка тайна, която не казва, но има и нещо във въздуха на Лесковац, заради което тук става най-хубавата скара", обяснява Сладжана Станкович, весела и приветлива жена около четиридесетте. Над нейния павилион са окачени големи цветни постери с млад мъж, който току що е омесил плескавица с размери на колело от трактор. Това е съпругът й Новица Станкович, една от легендите на фестивала. През 1992 г. той прави първата "велика плескавица за Гинеса" от 10 кг месо. През 1993 г. я прави от 15 килограма, на следващата година от 17 кг, през 1995 г. - от 18 кг, през 96-а - от 20 кг, а през 1997 - от 22 кг. На следващата година не е участвал, защото е бил на работа в Москва, а през 99-а година участва като доброволец във войната в Косово, където е убит. "Беше велик патриот и имаше велики планове, но не било писано", казва с горчива усмивка Сладжана.
Сега по пътя на бащата върви 19-годишният син Ненад Станкович - Буца, който току-що е завършил готварско училище. По време на фестивала той опита
да подобри бащиния си рекорд като омеси плескавица от 23,5 кг месо.
Всичко вървеше много добре, кюфтето с диаметър 147 см и дебелина около 4 см весело цвърчеше на огромната скара, но при последното обръщане малко парче се прегъна и въпреки че после много сръчно беше залепено, опитът се оказа компрометиран. "Нищо, Буца е млад, има време да се такмичи" (състезава)", казва майка му. Той все пак не си тръгна с празни ръце от скариадата, получи сребърен медал за иновация - "Пълнен стек а ла Три шишара" (трите шапки). Така се казва тяхната семейна гостилница в Лесковац.
Усилията да бъде вкарана лесковачката плескавица в аналите на Гинес продължиха през всичките вечери на фестивала. Опитите варираха между 23 и 24 кг и бяха все успешни. "Ще изпратиме касета със снимките в Лондон и ще чакаме да ни признаят за световни рекордьори", обясни Драгослав Бранкович, местен актьор и организатор на скариадата, когото всички в града знаят като Гиле. Тук повечето мъже си имат прякор (надимак), а който няма, се смята за социално нереализиран. Докато майсторите на скарата месеха кайма на площада пред многохилядна публика, на висока естрада зад тях течеше културна програма. Духови оркестри, попсъстави, фолкзвезди (всичките мега) подгряваха страстите, като най-често изпълняваната песен беше "Калашников". Изглежда каймата не може нито да втаса добре, нито да се изпече, както трябва, ако около нея не свирят трубачи и ако поне веднъж не се чуе популярната песен на Горан Брегович. Конферансие в строг черен костюм тичаше с микрофон в ръка между състезателите и сцената и поднасяше най-пълни подробности за техните професионални и житейски биографии, като през пет минути подканваше публиката да ги аплодира: "Аплауз за плескавицу!"
В програмата на фестивала имаше и
състезание между ученици от всички готварски училища,
както и републикански шампионат за професионалисти. Тежко жури от дългогодишни готвачи и улегнали гурмани оценяваше майсторлъка на състезателите. Голямата награда при професионалистите взе Мирослав Стефанович. Той я получава за четвърти път, а кръчмолюбивата софийска общественост го познава от ресторант "Златната скара" на "Патриарх Евтимий", където работеше допреди няколко месеца.
"Мечтата ми е да направим в София "Балканска скариада" и да поканим майстори от всички балкански държави. Ние сме центъра на света и той трябва това да го разбере", казва майстор Миро. От известно време той се опитва да спечели за идеята кмета Софиянски и много съжаляваше, че не е дошъл на Лесковачката рощилияда, въпреки че е бил специално поканен.
В Лесковац извън дните на фестивала работят над 200 кафани и кебапчийници, което прави средно по една на 400 души.
В местните кафани е роден и
един от символите на фестивала - Лесковачкият воз (влак),
своеобразен синоним на меню. Той е познат в две разновидности - мали воз и велики воз. Първият е съставен от четири части. Локомотив на композицията е една плескавица. Първи ганг (вагон) са пет чевапи (малки кебапчета), втори вагон - два ущипака (подобни на кюфтета) и трети вагон е една колбасица (наденица). При велики воз към композицията са прикачени джигерица (дроб) печен в було, мозък в було, пълнен кебап, ражнич (шишче), бяла вешалица (свинска рибица), димнена (пушена) вешалица и най накрая прочутата лесковачка мучкалица (каварма), която както и всичко останало се прави на скара. Така велики воз достига 11 вагона. Повече не може да вози. Оттам нататък наяждането свършва и почва полудяването.
Като гарнитура обикновено се поднася салата урнебес (бохемска) от извара с чесън или гурманска салата от печени чушки и домати.
За една седмица скариадата успя да извади Лесковац от предизборната президентска треска и да го потопи в едно разточително и сито раблезианско веселие. Димът от скарите замъгли многобройните графити "Шешель за председник" по стените на сградите и цветните плакати, от които с френетичен поглед наднича Вук Дражкович над слогана "Вук, па да видимо!"
"Плескавицата е нещо извънредно, тя е встрани, над и отвъд политиката. Политичарите идват и си отиват, плескавицата остава", казва Влада Митич, възрастен майстор от Крагуевац.
|
|