Валентина е една от късметлийките, на които ГЕРБ не успя да съсипе живота с изненадващото увеличение на условията за пенсиониране. Тя навършва 60 г. в края на ноември 2011 г., има достатъчно осигурителен стаж и веднага започва да събира документите си за пенсиониране. Едва в началото на април обаче изчисляват пълната й пенсия. Дотогава, въпреки добрия си осигурителен доход, на Валентина й се налага да оцелява с минималната пенсия от 136 лв., която държавата "благородно" дава на хората, докато върви процедурата за изчисляване на реалния размер. При това всеки месец се реди на опашка в пощата, защото при подаването на заявлението за пенсиониране попада на служителка, която отказва да й вземе банковата сметка, понеже "било добре първите си пенсии да ги получи на ръка през пощата". Разликата между минималната пенсия и реалния размер, която се взема на куп до 10 дни след изчисляването на парите за старост, пък задължително се плащала с пощенски запис. Директорът на дирекция "Пенсионно осигуряване" в НОИ Елина Чалъкова обаче е категорична, че плащанията по банков път могат да се правят още от първата пенсия, както и на общата сума. И недоумява защо служителката й така обърква хората.

Валентина е сменила доста работодатели, в определени периоди е работила на повече от едно място и има доходи от различни източници - трудови и граждански договори. Това допълнително утежнява процедурата, тъй като документите, т.нар. УП 2 (за дохода) и УП 3 (за стажа), трябва да се проверят. За стажа след 1997 г. се правят засечки в персоналния регистър, за който обаче и от НОИ признават, че до 2000 г. не е много сигурен. А при разминаване процедурата започва отначало. "В тези случаи персоналният орган пише писмо, в което се казва, че има разминаване за този и този период. Осигурителят прави проверка и съответно потвърждава първоначалните данни или анулира документа и издава нов. Има тримесечен срок, в който тези нередности трябва да бъдат отстранени", обяснява Елина Чалъкова. Остава необяснимо защо осигурителят е длъжен да оформи документите за пенсиониране до месец след напускане на работника и до 14 дни от поискването им, но за да изправи нередностите му, т.е. да засече само част от целия период, се дават цели три месеца.

В случая на Валентина разминавания има във всичките й УП-та.



Тя обаче се препъва



в още един бюрократичен проблем - оказва се, че единият й работодател изобщо не получава писмото по пощата. А от НОИ разчитат единствено на тази връзка - практика да се звъни по телефони или да се пращат уведомителни електронни писма няма. Така на пенсионерите, които също задължително се уведомяват за разминаванията, се налага да проследят кореспонденцията между НОИ и работодателя си, макар че тя върви служебно - уж, за да не се ангажират хората. Ако грешката се окаже вярна и работодателят потвърди първоначалните данни, за по-верен документ се приема този на осигурителя. "Той все пак е издаден въз основа на разплащателни ведомости, подписан е от счетоводител, от ръководител", обяснява експертът на НОИ Елина Чалъкова. Но може да се стигне и до допълнителна проверка на място.

Валентина се сблъсква и със случай на ликвидиран без правоприемник работодател. За щастие при нея архивите му са предадени където трябва - в НОИ. Така срещу декларация, че е съгласна с данните от осигурителния архив, тя получава удостоверение за стажа и дохода си оттам. Често обаче документите са предавани в непълен вид или унищожени от неправилно съхранение. Така всеки рискува или изобщо да не са предадени, или да няма данни за част от стажа и осигурителния доход, което ще повлияе върху размера й, а може да доведе и до невъзможност за пенсиониране поради недостигащ стаж. Застраховката срещу подобен ужас е събирането на документите за пенсиониране още при напускането на дадена фирма, независимо дали човек е на 25 г. или на 55 г., или докато върви процедурата по ликвидиране. При наличието на УП-а от НОИ ги признават дори при загубени архиви.

Осигурителният архив на НОИ и персоналният регистър обаче



облекчават донякъде



само пенсионирането на работещите на трудови договори. От началото на т.г. бяха направени промени, с които данните от регистъра придобиват по-голяма сила, макар че и досега при невъзможност да се предостави УП 2, те можеха да се ползват. Сега всеки може да откаже да се разправя с работодателите си след 2000 г. и да ползва само регистъра, но срещу декларация, че е съгласен с данните в него. Така поема отговорност, ако има разминавания не в негова полза. Надеждите са, че в бъдеще регистърът и вкарването в електронен вид на всички предадени в НОИ архиви, което в момента върви, ще доведе до пълното отпадане на всякакви хартиени документи. Но засега без хартия не може, тъй като все още от пазара на труда излизат пенсионери със стаж преди създаването му през 1997 г.

За хората, които сами са се осигурявали или пък са имали доходи от извън трудови правоотношения, обаче светлина в тунела не се вижда. При тях бумагите остават, макар че през годините доста е стеснен кръгът на доказващите стаж и доход с осигурителни книжки. На практика от 2009 г. това са само внасящите лично вноските си и работещите при работодатели физически лица. За тези на граждански договор, на договор за управление и т.н. може да се разчита на персоналния регистър.

"За самоосигуряващите се лица няма как да се ползват данните от персоналния регистър, тъй като месечно те внасят само авансови вноски, които се подават в него. Накрая определят вноски спрямо окончателния размер на осигурителния си доход, но данни за това не се подават в регистъра. Затова в края на годината данните от данъчната декларация се съпоставят и се заверява осигурителната книжка от ревизори. Ако трябва накрая да се подадат данните в персоналния регистър, трябва да се коригират назад за всеки месец от периода. Т.е. да задължим хората всяка година да подават по две декларации, което би ги затруднило", смята Вержиния Заркова от НОИ.

Според нея процедурата със заверката не е сложна. Почти никакви документи не се изискват допълнително. Ползват се само подадените от НАП данни за авансовите вноски и от годишната декларация, както и от регистъра на НОИ за изплатени обезщетения. Но продължава да не е ясно защо



вместо да се заверяват хартиени книжки,



не се прави все пак автоматична корекция по електронен път на данните месец за месец. Така и самоосигуряващите се след време ще могат да разчитат на персоналния регистър. Иначе дали ще подават две декларации, или веднъж ще носят декларация и втори път ще заверяват книжки, за хората бюрокрацията е все една и съща.

За заверката на осигурителните книжки няма срок, но е добре да се правят година за година, тъй като проверките за по-дълъг период отнемат повече време. Могат и да се загубят документи. Осигурителите имат ангажимент да пазят само 3 години документите на наетите по извънтрудови правоотношения. Освен това данните задължително трябва да са месец по месец. Общите служебни бележки за окончателния доход през годината пред НОИ работа не вършат. За жалост има изключително много хора, работили по различни от трудовите договори, преди създаването на регистъра, и за тях без заверени книжки шанс за пенсия няма.



КАЗУСИ

В общественото осигуряване има няколко периода, които се броят за осигурителен доход, без да се плаща вноска върху тях, и така помагат за придобиване правото на пенсиониране. Например от 1996 г. гледането на болно дете, а от 2001 г. и на съпруг, се води за осигурителен стаж. Доказва се с ТЕЛК-ово решение за над 90% намалена работоспособност или степен на увреждане и се подава декларация със свободен текст. "Но ако една майка цял живот се е грижила за детето си, тя пак няма да може да се пенсионира, тъй като в общия случай за придобиване право на пенсия се изискват 15 години, но действително положен труд", обяснява Елина Чалъкова. Военната служба се доказва с военноотчетна книжка или с удостоверение от военен архив. Осигурителен стаж е и периодът на безработица, през който са получавани обезщетения. Той се заверява в трудовата книжка - до 2004 г. са го правили бюрата по труда, но вече е задължение на териториалните поделения на НОИ. "Важно е да се знае, че тези периоди не влияят на дохода, от който се изчислява пенсията, следователно и на размера й, а само помагат при придобиване на правото", уточнява Елина Чалъкова. За стаж се броят и 30 работни дни неплатен отпуск всяка година, който работодателят трябва да отчете в неговите документи за пенсиониране. Но вече може да се установи и по регистъра на осигурените лица. Към годините стаж се трупат и майчинството, като се взема предвид доходът, върху който е изчислено обезщетението, и отпускът за гледане на дете от 1 до 2 г. Ако лицата не са осигурени, и в двата случая не се взема предвид доход.