48-ият конгрес на столетницата започна с безплатен тест за простатите на конгресмените от д-р Станишев. Двучасовият доклад наподобяваше сеанс по масова хипноза и успа половината аудитория. Лидерът така плавно слаломираше край заложените в документа вицове и иронии към злосторника от Банкя, че аудиторията ги аплодираше със закъснение, а понякога ги проспиваше. Комай никой не се развълнува, че Станишев клейми плоския данък, който сам въведе. В края обаче делегатите взе да не ги свърта по местата, а финалът буквално ги катапултира от креслата им. Следващата ораторка говори пред пуста зала.

В кулоарите всички бяха наясно с предизвестената победа на лидера. Зер, постът му е със застраховка "политическа безотговорност" в ПЕС. Но скришом партийният планктон тръпнеше в очакване на две събития. Финалът на Шампионската лига, който за зла врага съвпадна с форума. И шумно рекламираното през последните месеци "шоу на Първанов", чието национално турне се очакваше да приключи в зала 1. Дискутираше се само драматургията. Дали пък Първанов няма да се оттегли превантивно, "да даде път на промяната", да извади из цилиндъра новото си зайче Драго Стойнев и да постави инатливия Серж в изкуствена засада. Но за изкуствена засада трябва всичките 29 номинирани да направят крачка назад по сигнал от капитана, роля, достойна за достолепния Ламбо: кеф ти глас, кеф ти прошарена грива.

В късния следобед огромният пушком пред НДК се опразни и делегатите затаиха дъх в залата. Първанов излезе на трибуната. Леко фебрилен, малко тъжен, експрезидентът зачете обвинителния акт срещу протежето си. Запушил бил партията, не носел прибавена стойност като лидер, създал машина за конгреси... Неща всеизвестни, които журналистите повтарят от десетина години, но Първанов се залъгваше, че от него ще бъдат чути. Уви, "машината за конгреси" взе тук-там да ръкопляска с подкана да опразни трибуната. И Първанов разбра, че благоверната му партия не търпи хусарски набези. В ложето й има място само за официалния съпруг. Другите - вън. Ролята на "бивш" не гарантира пощада. Физиономията на експрезидента ставаше все по-обречена, а на главата му сякаш поникнаха архарски рогца.

И се започна грозното шоу. Първи наскачаха някогашните лакеи. Отхвърлиха "неправилните постановки" на др. Първанов. Машината за аплодиране включи на макс. Козината на Първанов се напълни със сачми, а неговите поддръжници сякаш минаха в нелегалност и не казаха гък. Камерите изключиха, вратите се захлопнаха. Настана време за удоволствия. Докато зяпаха на видеостената сините от "Челси" и червените от "Байерн", делегатите, захапали сандвичи, отмятаха именца на бюлетините за председател и висш съвет. Мераклиите за лидер се разбягаха. Какво им пука за старците, дето ги бяха номинирали?! Скри се декоративният бонзай-опозиционер Янаки Стоилов. Офейка и патетичният Драго Стойнев, който ден по-рано се кълнеше, че ще се бори за лидер. Както се разбра, в кулоарите бил приятелски посъветван "да се оттегли, за да не изгори". А беше време, когато партията славеше борческото си минало с филма "Изгори, за да светиш". Времена.

На финала остана само последният екшън герой Георги Кадиев. Междувременно на екрана сините от "Челси" победиха червените от "Байерн", но в залата едва ли някой разбра поличбата.

Резултатите са известни. Апаратно Ватерло за Първанов. Още година търпение за него до шестия изборен провал на Станишев, с надеждата после да пласира някой свой начело. Но това са теории.

Виж, диагнозата е ясна. БСП страда от хипнотичен конформизъм, съчетан с пълна атрофия на партийното тяло и неспособност за инициатива. Щом е понесла пет разгрома, ще се примири и с шести. Партията неотвратимо наказва всеки, изрекъл неудобни истини. Първанов го усети на свой гръб. Кадиев и Дончева го знаят отдавна. Масата разпознава лидерите с безпогрешната точност на радар. За да ги унищожи. И окуражава услужливата мекотелост. В ръководството намери място дори един от дупнишките адютанти на злополучните братя БеГалеви.

Клановата битка усложни положението на болника, подобно на инсулт, поразил едното й полукълбо. Структурите са разделени по вертикала и в идните месеци лявата ръка няма да е в синхрон с дясната. В партийните дела файдата е къде по-силна от идеята. Наивно е да се мисли, че прецаканите ще съдействат на победителите.

Конгресът все пак произведе новина в аванс. ГЕРБ се запътва към втори мандат, освен ако не се победи сама, което съвсем не е изключено. Приключва една славна седмица за Борисов: отдясно изчезнаха сините, а на "Позитано" си гласуваха евтаназия. Мечтал ли е за нещо повече?