Ако никога не сте влизали в Българската народна банка и смятате, че ако нямате работа там, няма смисъл да ходите - грешите, защото това е мястото, на което ще разберете какво е общото между Димчо Дебелянов, Света Петка и "История славянобългарска". А отговорът е, че те са включени в тазгодишната програма на банката за отсичане на възпоменателни монети.

Историята разказва, че след създаването през 1952 г. на Монетния двор започва и сеченето на разменни, а след 1965 г. и на възпоменателни монети. Всички те могат да се видят в музея на народната банка, който се намира в централната сграда на трезора на столичния булевард "Цар Освободител".

Сградата на Народната банка е едно от емблематичните места, запазило духа на стара София, което си заслужава да се види отвътре. Самата сграда е строена между 1934 и 1939 г. и в нея може да се проследи историята на българските монети и банкноти. На първия етаж са гишетата за работа с клиентите, а на втория са кабинетите на ръководството на банката и заседателните зали. Музеят на БНБ се намира на същия етаж и е разположен в близост до кабинета на управителя. Ключовете за експозицията символично се пазят от уредника на музея - Инес Лазарова, а главният касиер на банката - Стефан Цветков, с охота разказва за експозицията.

Любопитна подробност е, че в началото народната банка "произвежда" монетите в големи тиражи само и само да превърне колекционирането в масово хоби. В периода от края на шейсетте до началото на деведесетте години са пуснати само две златни възпоменателни монети, докато за другите са използвани медно-никелова сплав или сребро, но с по-ниски проби, за да може да бъдат по-евтини и по-достъпни за хората. Както и става - с годините българите все по-често търсят монетите, които стават както за засищане на колекционерската страст, така и за подходящ подарък за близък човек.

"Годината 1981 трябва да бъде отбелязана като връх на видовете и количествата монети, пуснати в обръщение по случай тържествата за 1300-годишнината на българската държава", отбелязва Стефан Цветков. През тази година са били създадени цели 29 различни монети, като работата по тях никак не е лека. По думите му само за изработката на инструментите за двете страни на дадена монета са необходими около 360 часа работа, което е повече от месец труд.

Всъщност същинската работа започва много по-рано - в ателието на художника, решил да кандидатства за дизайнер на монетите. Ръководството на народната банка избира с конкурс начина, по който ще изглежда всяка една от тях. Одобрените проекти се предават в Монетния двор, където започва направата на инструментите. По макета се правят гипсови отливки, които се изпипват от гравьор, за да се придаде изящност на моделите, които се пресоват.

Самите монети трябва да бъдат съхранявани в пластмасови капсули, в които са поставени предварително. "В краен случай те могат да се пипат, но със специални ръкавици или стипци, за да се опази повърхността, без да се наранява или окислява", съветва главният касиер на БНБ.

Злато, сребро или мед е другият въпрос, който също се решава от ръководството на банката, която задава материала, от който ще бъде изработена дадена монета. Все пак обаче най-често се отсичат сребърни монети с различни проби. За да се разнообрази дизайна пък, някои от тях са позлатени или пък са оцветени.

А сред търсените монети попадат "Сурвакари", "Цветница", "Мое детство", "Баба Марта", "Килимарство", "Грънчарство" и др. "Интересна е и монетата, посветена на 130-годишнината на БНБ, която е с ръчно нанесен върху едната й страна силикатен емайл. Не по-малко търсени са златните монети и тези, които са посветени на годишнини от важни за страната ни събития, както и тези с християнски мотиви", казва Стефан Цветков.

Идеи за отсичането на възпоменателни монети пък може да даде всеки. След като се съберат, предложенията минават второ сито - те се публикуват на интернет страницата на БНБ, където хората гласуват и избират най-атрактивните от тях. Накрая тежката дума остава за ръководството на банката, което с помощта на общественици прави плановете си за три години напред.

Подобна е и ситуацията при възпоменателните банкноти, с тази разлика, че в цялата история на банката до момента е била отпечатана една-единствена. През 2005 г. е била изработена 20-левова банкнота по случай 120-годишнина от отпечатването и пускането в обръщение на първата българска монета, със същата номинална стойност. Лилавата банкнота може да се види в музея, а ако любопитството към нея и към възпоменателните монети не е достатъчно, за да задържи вниманието ви задълго, то има още какво да се види.

В постоянната експозиция е включено и автентично бюро на банков служител от 30-те години на миналия век, а върху него могат да се видят пишеща и сметачна машини, телефон, касови дневници и какво ли още не.

В близост до него пък всеки посетител може сам да опита да отсече медна монета с чук в ръка, като технологията е използвана още в античността. А това не е никак лесно напук на мекия метал. В крайна сметка пресата си е преса и накрая се сдобиваш с монета - на лицевата й страна е изобразена сградата на Българската народна банка, а на гърба й - българският герб.

Специално място е отделено и на златото, а на тръгване всеки може да измери височината си, но в благороден метал. Разбира се, метърът от него съвсем не е истински, което обаче дори за минута не поставя под съмнение удоволствието от това да се похвалиш, че си висок 50 кюлчета злато.