На 10 май се случи нещо почти сензационно - антимафиоти нахлуха в "Литекс тауър" и започнаха обиски. Потърпевшият крупен бизнесмен Гриша Ганчев нарече акцията рутинна проверка, но тя завърши нетрадиционно - с белезници за сина му Данаил и за още петима ангажирани в сделки със захар. Полицията обясни, че групата е водила двойно счетоводство и е укривала данъци. Така хазната е била ощетена с 200 000 лв. за два месеца. Министър Дянков каза да очакваме още рутинни обиски. Премиерът Бойко Борисов, който неотдавна лично преряза лентата на автозавода на "Литекс" в Ловеч и пръв подкара китайски джип, показа твърдост пред bTV: "Аз само мога да уверя г-н Ганчев, че никой няма да бъде пожален по веригата и че се работи много активно. Той сега да гледа и да докаже своята невинност".

Ще успее ли Ганчев да докаже? Сигурно. Този театър вече сме го гледали. Помним какво се случи миналото лято с "ЛУКойл" - уж отнеха лицензите на нефтохима и пристанището му, после въпреки липсата на задължителните измерващи съдът отсъди, че митничарите са се престарали, а накрая правителството прекрои цяла наредба, за да извади "ЛУКойл" от статута "нарушител". Гриша Ганчев не е чужд на премиера, също както и Валентин Златев, а захарните неволи на "Литекс" силно напомнят на драмите около "ЛУКойл". С такива епизоди премиерът показва на публиката, че няма недосегаеми и чадъри за приятели. Но защо ли не му вярваме?

От години



едри и дребни захарни акули изпитват волята на държавата



да пази интересите на бюджета. Става дума за колосални суми и за най-различни трикове.

През 90-те години, когато "Мултигруп" командваше бранша, митничарите откриха, че от складовете й в Камено, Бургаско, са отпътували към пазара 12 000 тона захар, без да са платени данъци. В последвалия съдебен процес уличените се опитаха да доказват, че България е на екватора - оправданието бе, че 12 000 тона захар се били стопили от обилни дъждове. Оттогава играта с фирата е редовен номер - и не само в този бизнес. Фирмите обявяват, че част от стоката се е изпарила поради атмосферни или други причини и така плащат по-ниски данъци и мита.

Преди време се разчу за хитроумен внос на "смеси на захар с екстракт от чай". Защо не чиста захар, а "смеси"? Заради разликата в митата - за микса ставката е много по-ниска. Бе разкрита схема за импорт на 50 000 тона (представете си товара на 100 тира), а спестените мита се оказаха около 1.8 млн. лева. При пробите се разбра, че в сместа има само 2.2% чай и декстроза, останалото си е кристална захар.

Обичаен трик на данъчните тарикати е нанизването на верига от фирми. Стоката се препродава все по-скъпо (така се вдига и стойността на ДДС за възстановяване), а накрая се оказва, че последните брънки са фантоми, които притежават само борчове.

През февруари миналата година например пак имаше шумни арести. При акция "Вносителите" бяха задържани 11 души, 9 получиха обвинение за участие в престъпна група. От октомври 2010 до януари 2011 г. групата ощетила хазната със 7.5 млн. лв., а преди това загубите били за 18 млн. лв. Полицията обяви, че са замесени над 50 фирми и ще бъдат разпитани над 200 свидетели. Като диригент на схемата бе посочен Хованес Манукян-Ончо, човек на братя Маргини според МВР. От Гърция у нас всеки ден пристигали камиони със захар с неплатени мита и данъци. "Попълвани са документи с невярно съдържание. Част от захарта е разхвърляна по големи търговски вериги", обясни тогава шефът на пловдивската полиция Тодор Чонов.

Разбитата наскоро схема е само една от многото, пробиващи бюджета. А "разбита" може да се окаже силно преувеличено, защото арестите са едно, присъдите - друго. Според МВР в конкретната схема са се накачулили двайсетина фирми. Това е важен "детайл". Накрая сигурно ще излезе, че Ганчеви - баща и син, са съвсем невинни, а ще изгърмят поредните бушони - фирми на "бизнесмени" - голи сиромаси. Самият Гриша Ганчев вече издаде, че ще заложи на тази защитна тактика. След арестите той разясни: "Всички бандюги могат да си купят захар от нас, ние не сме разследващ орган. Ние сме производители. По офисите на "Литекс Комерс" постъпват милиони. Най-удобното е да купят от нас десетина-двайсет камиона, за да имат стока, произведена в България. Такива фирми съществуват по 20-30 дни."

Захарният бизнес е сред най-рисковите за бюджетните приходи наред със зърното, горивата, цигарите. Според вицепремиера Дянков това се знае от няколко петилетки, а шекерените измами



отварят пробойни в бюджета за около 200 млн. лева годишно



Интересното е, че всички известни играчи в бранша редовно "алармират" за нелоялна конкуренция, укриване на данъци и мита и здраво източване на ДДС. Само че всеки твърди: "Кучето не е заровено при нас". А никой не е съвсем на светло. Ганчев нарече всички обвинения кьорфишеци, но не обясни защо в база на "Литекс" има 63 тона захар, за която не е внесен ДДС. Вместо това се присмя, че за 60 тона данъкът е 3000 лв., което не стигало за вечеря за трима.

Ловешкият бизнесмен се оплака, че белият му бизнес страда от сенчестите вносители: "Заводите ни са пред фалит, защото от нас купуват 5 тира легална захар, но внасят 15 от Гърция, 20 от Полша и на митницата не се събира ДДС. После тези големи количества захранват големите вериги." Излиза, че хипермаркети купуват бяла захар на черно, вероятно през бели посредници. Но според бившия шеф на Агенция "Митници" Емил Димитров по тази линия контрабандата едва ли има повече от 20% пазарен дял. По-рискови били други доставки - за производителите на локуми, вафли, бисквити, халва, дъвки и т.н., които имали повече начини да лавират с данъци и документи. А най-големите потребители на контрабандна стока са производителите на алкохол, обяви Димитров-Ревизоро по Нова ТВ. Самият Гриша Ганчев обяви, че бил сезирал многократно Дянков за схеми и фирми - врагове на бюджета - "пловдивски, карнобатски и софийски".

Но с епизодични набези веднъж-дваж годишно властта едва ли ще разгроми напористите и изобретателни шекерени шмекери. Акцията в "Литекс тауърс" може да е начало на серия истински удари срещу данъчните безобразия, но може да е и просто поредно мероприятия от плана за набиране на червени точки пред Брюксел за новия доклад за България. Други тълкуват, че ловешкият бизнесмен е



станал жертва на преразпределение на "порциите" в държавата



Кристалният бизнес на Гриша Ганчев се е сблъскал челно с тайнствения кръг "Апостолите", твърди Ревизоро. Според него "Апостолите" са алчни, всеядни, близки до върховете на властта, кръгът им си мени състава при всяко правителство, а сега се опитвали с държавни лостове да изтласкат Гриша Ганчев от пазара.

Ганчев едва ли ще бъде изваден от играта, но със сигурност вече е респектиран. И няма да пречи на апетита на "Апостолите". Освен това покрай последните арести премиерът Борисов обясни, че при захарта се е получил данъчен абсурд - налагало се бюджетът да възстановява повече ДДС, отколкото е събрал. Дори това да е хипербола, ясно е, че сладките измами отварят много тежки рани на хазната. И явно е дошло време да бъде даден урок, че който преяжда и застрашава бюджета, ще си има неприятности.

А операцията "Захар", която разтърси империята на "Литекс", най-вероятно ще си заслужи друго име - "Захарен памук". Видяхме ефектна демонстрация, че държавата има воля за справяне с данъчните тарикати, но накрая ще се окаже, че са ни сервирали захарен памук ("лапаш нещо, гълташ нищо) - след консумирането на зрелищния екшън ще остане само лепкав вкус.



-----------------------------------------------------------

СЛАДКИ МАНЕВРИ

Поради особености на захарната политика на ЕС България се отказа да произвежда захарно цвекло. Шестте рафинерии у нас внасят суровина за преработка - основно тръстикова. Рафинираната захар отива в магазините или в заводи и цехове за сладки изделия и за алкохол. Отделно много фирми внасят готова стока - бяла захар. Докато суровата, тръстиковата, идва най-вече от други континенти, бялата пристига основно от други членки на ЕС. В първия случай става дума за класически внос, който се обмитява на границата. Във втория случай стоката влиза без бариери в България - брои се за "вътрешнообщностна доставка" и следва принципа за свободно движение в рамките на ЕС. И заводите за рафиниране, и търговците пробват различни хитрини, за да плащат по-малко в хазната - наред с откровената и нагла контрабанда.

Ако човек се разрови в съдебната практика, ще намери много захарни казуси, в които митниците са разкрили щети за бюджета и са начислили допълнителни мита и ДДС, а вносителят оспорва. И най-често съдът отменя актовете. Това може да значи, че прекалено много митничари имитират дейност и не изпипват документално нещата - умишлено или от безхаберие, или пък че доста съдии са странно благосклонни към представителите на сладкия бизнес. И в двата варианта се носи неприятен мирис на поквара и непрофесионализъм.