Да наблюдаваш себе си и хората е едно от най-евтините и интересни удоволствия в този земетръсен свят. Поне за мен е така. Затова си позволих заглавие като горното. Разбира се, в земетресение като отминалото едва ли има нещо хубаво за застрахователите и за хората с пострадала собственост, но ние, човеците, се познаваме по-добре в гранични обстоятелства, поне така твърди Сартър и други екзистенциалисти. Така че земетръсът е като едно огледало - можем да се видим съвсем отблизо, с разните му рискове и хубости, свързани с тази познавателност.

За себе си разделих впечатленията си на две, едните озаглавих ИЗНЕНАДА, а вторите - СПОРЕД ОЧАКВАНИЯТА. Ще ги споделя и с вас, като ще повторя, че това ми е личното деление.

ИЗНЕНАДА: Земетресението доказа, че стабилността на сградния фонд е добра - така заяви регионалният министър Лиляна Павлова.

Наистина е учудващо, че старите и грозни панелки, с които социализмът обезпечаваше скромни жилища на победилия пролетариат,



удържаха на изпитанието на 100%



Тук, разбира се, някой ще каже, че те са предвидени за 7 степени по скалата на Рихтер, пък земетресението беше под 6. Но аз ще кажа, че изискванията са едно, а строителни практики преди и сега - съвсем друго. И за това имаме немалко примери от земетресения, които разрушиха сгради с произтичащите от това многобройни жертви, предвидени да издържат по-силни трусове. Достатъчно е да припомним хилядите жертви в Измит, Турция, през 1999 г. Достатъчно е да се сетим за Ван, пак там, през 2011 г., та дори в Италия преди две седмици. Или - с две думи - строителната култура на дефицита и унификацията, наречена соц. сецесион, заслужи нашия малък поклон. Може панелките да изглеждат грозно, но всички сме живи. Достатъчен сюрприз, като се знаем.

СПОРЕД ОЧАКВАНИЯТА: И - като се знаем - имахме съвсем нормални реакции. Бедствието по принцип радикализира моралните полюси - това, да не дава Господ, са установили стотици и хиляди свидетелства по време на война, епидемия или катаклизъм. Едната част от човечеството, за щастие по-голямата, проявява повече състрадание, солидарност, дори най-обикновена любезност. У другата част се будят първични импулси. Може би втората част други и няма, само че в спокойно време те дремят и мимикрират. Видях неща, които се коментират и по форумите - коли се изчакват и си дават предимство, хора си държат вратите и си услужват с едно-друго, дори с одеяла по паркингите, комшии помагат с труд, материали или поне със съвет на пострадали от разрушенията по-сетне.

Видяхме и друго -



не мина без мародерство -



в Перник и Дивотино. Освен това веднага творчески използваха ситуацията и телефонните измамници - почнаха да лъжат бабите и да се правят на пострадали при земетръса ридаещи роднини.

Мародерството не е български патент, нека не се охулваме повече от необходимото. То е общочовешки феномен. Него обаче и във военно, и в мирно време са го борели може би с несъответстваща, но разбираема жестокост - повече, отколкото с Божи заповеди. Уловените мародери най-често са били избивани на място. Което не е изкоренило явлението, но е пуснало дълбок корен в масовото съзнание по света. Така че на мародера се гледа като на доста гнусна човешка девиация. Няма причина да си променяме погледа с оглед нашенските негодници.

ИЗНЕНАДА: Сакрални речовитости. "Господ ни пожали...", "Господ ни предупреждава..." "Природата (Бог) ви завъртя пръст" - това чувах както от устите на тълмачи от клира, така и от политици, и от най-обикновени хора. Нещо повече, самият аз с учудване установих у себе си, докато държах рамката на вратата, а една недобре закрепена картина ме цапардоса по главата, че отправям нещо като молитва друсането да спре.

"Посейдон-земетресец" наричали повелителя на океаните древните гърци. Той - могъщият брат на Зевс - вдигал морските бури, но и тресял Земята, когато се гневял. Те, онези елини, нямали и хабер за сеизмичните закономерности в устройството на Гея. Ние, божем, имаме - донейде и отчасти. Това не ни пречи в момент на масово или индивидуално изпитание да се чувстваме все така - ефимерни насекоми по тялото й, обладани от свещен трепет и смут.

СПОРЕД ОЧАКВАНИЯТА: Повечето коментари. Как не сме готови, как медиите информирали неточно, институциите, действали неадекватно, а гражданите щъкали некомпетентно.

Не вярвам, че има бедствие,



което да посрещнем адекватно.



И Богдан Филов се чуди колко неподготвена се оказала страната ни за бомбардировките на съюзниците преди шейсет и кусур години. Всичко, което вади делника ни от релсите, ще демонстрира и сега, и утре това - множеството човеци сме различни и непредсказуеми в подобни ситуации. Единственото, което можем да правим овреме, е - да гледаме релсите да са по стандарта, когато ги полагаме.

ИЗНЕНАДА: Нещата, които ни карат да усетим Смъртта по-близо, ни карат да усетим по-близо и Живота.

СПОРЕД ОЧАКВАНИЯТА: Хубавото на земетръса в случая е, че ни се размина.