Четири години доброволен труд и дарения коства на офицерите и подофицерите градежът на военния клуб в Ботевград. След двете балкански войни и Първата световна война завърналите се от фронта имат нужда от дом и си го построяват. Зданието в центъра на Ботевград е завършено през 1938 г. и впечатлен, цар Борис III издава закон, с който дарява държавния терен от 1635,8 кв. м под сградата. "Членъ единственъ: Отстъпва се даромъ на Ботевградското гарнизонно офицерско събрание държавното праздно место отъ 1635,80 кв. м, находящо се вь градъ Ботевградъ, кварталъ 65, съгласно приложената скица", пише в указа, публикуван в "Държавен вестник", бр. 88 от 22 април 1939 г.
Днес Домът на армията в Ботевград е в епицентъра на друг, съвременен сюжет. Апетитното място в центъра на града е поредното парченце, привлякло вниманието на кмета Георги Георгиев. Според ботевградчани това е равнозначно на присъда. Тук се случват абсурдни неща. Но докато Братя Галеви бяха превърнати в чучела, единствените феодали на България, за този закрепостен район - в близост са Правец и Етрополе, рядко се говори. Тишината буквално има цена и може да се откупува - като целия тираж на вестник с неудобна публикация.
В Ботевград управлява семейството на кмета и това няма нищо общо с местното самоуправление. Кмет трети мандат, минал през покровителството на различни партии, Георги Георгиев вече е от ГЕРБ. Синът му Даниел Георгиев също е гербер, при това добрал се до депутатското място. Политическото добруване на семейството върви ръка за ръка с икономическото, за което Ботевград в края на миналата година осъмна с пръснати навсякъде листовки с твърдения за злоупотреби. Сигнали са пращани и до официални институции, засега без резултат.
Военният клуб е поредният пример за имот,
попаднал в хаоса "актуване на публична собственост"
През 1939 г. имотът може да си е имал и скица, и нотариален акт, и всичко, но през демокрацията това се оказва мисия невъзможна. Военните не са актували терена навреме и през 2001 г. той се оказва с акт за общинска собственост. Наред с това имотът е включен в общ парцел с други имоти - младежки дом, ритуален дом, бизнес център и т.н., с обща площ 18 850 кв. м. За окрупнения парцел през 2005 г. се появява и инвестиционен интерес.
Има куп доказателства, че тази земя изобщо не е на общината. За разположени на нея търговски обекти през годините е плащан наем на ветераните от войните, а в издадена през 2005 г. скица изрично е отбелязано, че за имота има стар нотариален акт от 1934 г. През 2006 г. военните също се сещат за него и в момента община и министерство се съдят. За кмета Георги Георгиев обаче всичко това вече няма значение. Той признава, че имотите са на военните, но пък е измислил друга схема. Кметът настоява правителството да прехвърли сградата и земята безвъзмездно на общината, защото били част от архитектурния облик на града и трябвало да се поддържат в изряден вид.
Това твърдение рязко
контрастира с публичните коментари на кмета за бъдещето на военния клуб
На заседание на общинския съвет през март по повод искането за прехвърляне на имота Георгиев не изключва Домът на армията да се събори, ако жителите на Ботевград настояват за това. "Обществеността на Ботевград не би се възпротивила и на една модерна инфраструктура с подземни гаражи", предположил кметът.
В град като Ботевград това с обществеността звучи като циничен виц. Тук цари страхът и затова е достатъчно да се появите с фотоапарат в близост до някой от имотите на кмета и приближените му. Инвестиционният интерес към Дома на армията обаче не е виц. Военният клуб опира до имот, собственост на жената на кмета - Деспина. Стане ли общински, пътят му е предначертан - продажба, коментират ботевградчани.
Показателна за това е съдбата на друг огромен военен имот на територията на Ботевград, прехвърлен безвъзмездно от правителството през 2005 г. - 192 декара поделение с купища складове и сгради. Днес бившият военен терен е разпродаден, а парченца от него са си напазарували неслучайни хора барабар с кметското семейство. От 2007 г. в схемата с покупките на общински терени се включва и синът на кмета, сега депутат, Даниел.
Проследяването на тези имотни сделки изисква известна вещина, защото имотите, продавани от общината, тоест от кмета, минават задължително през поне един междинен купувач, за да стигнат до съпругата му Деспина или сина му Даниел. В случая с парчето земя в съседство на военния клуб междинният купувач е Стефан Андонов. На 8 август 2007 г. той купува терен от 110 кв. м от общината, който е присъединен към негов парцел, за 8800 лв. На 6 ноември 2007 г. Стефан продава целия имот от 445 кв. м на жената на кмета Деспина. Цената магически пада надолу, като за 4 пъти по-голям имот Деспина плаща скромната сума от 6300 лв. Деспина си купува от Стефан и друг терен - 3767 кв. м, на територията на бившето военно поделение, като и тук цената е в ущърб на Стефан.
Още по-любопитни са сделките за други два имота
в рамките на поделението. През ноември 2007 г. кметската съпруга купува имот от 4565 кв. м за 29 500 лв. от лицето Милен Марков, който на свой ред е купил терена от общината година по-рано за 82 170 лв. Милен Марков е известна фигура в Ботевград - той е съдружник в "Престиж такси" с още по-известни бизнесмени - Семко Семков и Тихомир Нинов. Двамата са неотклонно абонирани за поръчки на общината в сферата на строителството и се сочат като най-известните бизнесмени в града. Имот на територията на бившите казарми продава на Деспина и лицето Гачо Гачев - шеф на общинското "ВиК Бебреш". За терена от 3240 кв. м той плаща на общината 136 080 лв., а после харизва на Деспина половината от него на цена от 15 580 лв. Деспина е купувала имот и от фирмата на Семко Семов и Тихомир Нинов - "Европа 7". Не е ясно реални ли са тези ниски цени и как са изготвяни преди това общинските оценки за имотите. Ниската цена обаче е ключова по линия на доказване на произход на средствата за закупуване на имотите. Всички покупки на жената на кмета фигурират в декларациите му пред Сметната палата и не изглеждат подозрително заради ниските цени по сделките.
На територията на военното поделение 4 имота с обща площ от 5 декара си е накупил и братът на Деспина - Васил Късметски, и други видни бизнесмени в отношения с общината. Тук, непосредствено пред входа на казармата, е разположено и имението на строителя Семко Семков. Покрай него преминава прясно асфалтиран път, опиращ до руините на бившите военни сгради. Поделението е буренясало, но пък в частни ръце. За честта на пагона напомнят само паметна плоча и камък - за избитите навремето в подземията антифашисти.
Синът депутат е съсобственик в 16 бивши общински имота
Народният избраник от ГЕРБ Даниел Георгиев е забравил да декларира пред Сметната палата закупените парченца от куп имоти за жилищно строителство
Подобно на майка си Деспина, синът на кмета и депутат от ГЕРБ Даниел Георгиев е установил, че най-благите имотни сделки се вършат с хора, които са се сдобили със собственост точно от общината. От лятото на 2007 г. до края на 2008 г. Даниел сключва 16 сделки за придобиване на части от поземлени имоти от хора, които преди това са ги закупили от общината. Закупените дялове всъщност са повече, защото по някои сделки са продавани части от повече от един парцел. Почти всички терени са с предназначение за жилищно строителство.
Само продавачите по тези сделки знаят каква космическа сила ги е принудила да продадат идеални части от току-що купените бивши общински имоти на сина на кмета. Съсобствеността в имотните дела е тягостна работа и освен право на мнение по всеки въпрос съсобственикът - в случая Даниел, има право на обезщетение и при евентуален строеж.
При повечето сделки Даниел е успявал да откупи парчетата от имотите почти веднага, след като хората са се сдобили с тях. Изумителни са и цените, на които се е случвало това. Така например Даниел успява да откупи на 4 март 2008 г. 100/1000 идеални части от имот с площ 1000 кв. м за цена 700 лв., при положение че теренът е купен два месеца по-рано от общината за 60 012 лв. Простата аритметика показва, че 1/10 от този имот би следвало да струва поне 6000 лв., ако собственикът не е твърдо решен да губи пари. 100/2122 идеални части от имот от 2122 кв. метра са купени от Даниел през 2008 г. за скромните 450 лв., а целият имот е получен от общината през 2006 г. за 53 070 лв. С подобна неизгодна сделка е изгоряло и общинското "ВиК Бебреш", с чийто шеф Гачо Гачев като частно лице е търгувала майката Деспина. Незнайно от какви нужди общинската фирма купува от общината през 2007 г. терен от 1003 кв. метра за 60 180 лв., продава го на частно лице за 54 166 лв., което на свой ред продава на Даниел 150/1003 идеални части за 1000 лв.
Пред "168 часа" бащата кмет коментира, че синът му не е извършил нищо незаконно и сделките са сключвани на свободния пазар.
От свобода ли, от що ли, синът на кмета е забравил да декларира всичките тези имоти във встъпителната си декларация като депутат пред Сметната палата, показва регистърът на институцията. В документа от 9 юли 2009 г. са обявени два апартамента - в Ботевград и в София (с впечатляваща площ от 160 кв. м разгърната застроена площ), и къща в родното село Новачене. Данни за закупените из Ботевград части от имоти липсват. Ботевградчани твърдят, че фамилията на кмета трудно може да обясни и скъпия автопарк, с който разполага, и течащия нов строеж на кмета в родното село Новачене. За него се твърди, че кметът ще се опита да конкурира големия хотелски комплекс в Правец, свързван с фамилия Златеви.
Само продавачите по тези сделки знаят каква космическа сила ги е принудила да продадат идеални части от току-що купените бивши общински имоти на сина на кмета. Съсобствеността в имотните дела е тягостна работа и освен право на мнение по всеки въпрос съсобственикът - в случая Даниел, има право на обезщетение и при евентуален строеж.
При повечето сделки Даниел е успявал да откупи парчетата от имотите почти веднага, след като хората са се сдобили с тях. Изумителни са и цените, на които се е случвало това. Така например Даниел успява да откупи на 4 март 2008 г. 100/1000 идеални части от имот с площ 1000 кв. м за цена 700 лв., при положение че теренът е купен два месеца по-рано от общината за 60 012 лв. Простата аритметика показва, че 1/10 от този имот би следвало да струва поне 6000 лв., ако собственикът не е твърдо решен да губи пари. 100/2122 идеални части от имот от 2122 кв. метра са купени от Даниел през 2008 г. за скромните 450 лв., а целият имот е получен от общината през 2006 г. за 53 070 лв. С подобна неизгодна сделка е изгоряло и общинското "ВиК Бебреш", с чийто шеф Гачо Гачев като частно лице е търгувала майката Деспина. Незнайно от какви нужди общинската фирма купува от общината през 2007 г. терен от 1003 кв. метра за 60 180 лв., продава го на частно лице за 54 166 лв., което на свой ред продава на Даниел 150/1003 идеални части за 1000 лв.
Пред "168 часа" бащата кмет коментира, че синът му не е извършил нищо незаконно и сделките са сключвани на свободния пазар.
От свобода ли, от що ли, синът на кмета е забравил да декларира всичките тези имоти във встъпителната си декларация като депутат пред Сметната палата, показва регистърът на институцията. В документа от 9 юли 2009 г. са обявени два апартамента - в Ботевград и в София (с впечатляваща площ от 160 кв. м разгърната застроена площ), и къща в родното село Новачене. Данни за закупените из Ботевград части от имоти липсват. Ботевградчани твърдят, че фамилията на кмета трудно може да обясни и скъпия автопарк, с който разполага, и течащия нов строеж на кмета в родното село Новачене. За него се твърди, че кметът ще се опита да конкурира големия хотелски комплекс в Правец, свързван с фамилия Златеви.
Как се печелят обществени поръчки в Ботевград
Подобно на сделките с общински имоти и тази сфера от живота на града се доминира от определени имена. В един от най-кешовите сектори - този на строителството, палмата на договорите държат трима души - Семко Семков, Тихомир Нинов и в по-стари времена - Красимир Христов. Те печелят огромна част от поръчките за строителство, като в повечето от конкурсите нямат никаква конкуренция. Свързани с тях фирми и лица са и в списъка на купувалите имоти от общината, продадени впоследствие на кметското семейство.
11 обществени поръчки на община Ботевград е спечелила от 2007 г. насам фирма "Европа-7", съсобственост на Семко Семков и Тихомир Нинов, с основен предмет на дейност дърводобив и търговия с обли и фасонирани дървени материали. Всичките контракти са в областта на строителството, а общата им стойност възлиза на 5 млн. лв. ("Европа-7" има спечелени поръчки и в рамките на обединение "Инфрастрой БГ", в което участва управляваната от Васил Златев "Обществено строителство-Агробилд"). С 14 контракта за 5,8 млн. лв., 10 от които в строителството, е и фирма "Барези 1", еднолична собственост на Тихомир Нинов.
При тези поръчки изпъкват серия от закономерности. Обявленията за огромна част от тях не съдържат минималните технически и икономически изисквания, на които трябва да отговарят кандидатите, нито посочени критерии за оценка на офертите (при показател икономически най-изгодна оферта, където се отчитат и други критерии извън цената). По тези въпроси обявленията, публикувани на сайта на Агенцията за обществени поръчки, препращат към конкурсната документация. Липсват и прогнозни цени на поръчките. Най-любопитно обаче е многократното прекратяване на конкурси, предизвикали интерес и сред други фирми и възложени в крайна сметка на обичайните победители.
Показателна в тази посока е обявената през януари 2010 г. обществена поръчка за извършване на довършителни строително-монтажни работи по Дома за възрастни хора. В обявлението не са посочени минимални финансови и технически изисквания за кандидатите, а за офертите е предвидено да се класират по показател най-ниска цена. На 11 февруари - 2 дни след изтичането на крайния срок за закупуване на документация, поръчката е прекратена с аргумент невъзможност за финансиране от страна на възложителя. На 23 февруари се оказва, че такава възможност все пак има, и поръчката е обявена наново. Този път в обявлението се появява едно ново изискване - за минимален оборот на кандидата за последните 3 години от 15 млн. лв. Сменя се и начинът за оценяване на офертите, като освен цената се предвиждат да се оценяват и други, непосочени в обявлението показатели. От информацията за сключен договор с "Барези 1" на стойност 1,2 млн. лв. става ясно, че два от показателите за оценка са свързани със срокове - 30% тежест за предложен срок на изпълнение и 20% тежест на показател гаранционен срок. С показателите за време редовно се злоупотребява при класиране на офертите. По този договор по-късно са възникнали извънредни разходи и фирмата е получила допълнително 195 000 лв. за извършването им с анекс.
По същата схема се развива и поръчката за преустройство на бившата съдебна палата в информационен център. Поръчката е обявена на 28 януари 2010 г., без посочени минимални изисквания в обявлението, с класиране на офертите спрямо най-ниска цена. На 22 февруари, ден преди изтичане на крайния срок за закупуване на документация, поръчката е прекратена с аргумент "невъзможност на възложителя да осигури финансиране". На 26 април парите се появяват, поръчката е обявена наново с две промени в обявлението - минимално изискване за 5 млн. лв. оборот от последните 3 години и промяна в класирането - спрямо икономически най-изгодна оферта. Договорът за 689 144 лв. печели "Европа-7" в конкуренция с 4 други фирми, а при оценяването отново са отчитани гаранционен срок и срок на изпълнение. И при тази дейност са възникнали извънредни разходи и в допълнително договаряне с общината фирмата е взела от нея още 99 134 лв.
През поредица от прекратявания минава и друга голяма обществена поръчка, спечелена от други играчи, този път столични - за изграждане на спортна зала. Обявената през юли 2010 г. поръчка с минимално изискване за оборот от 22 млн. лв. за последните 3 години е прекратена през октомври, след като офертите вече са отворени, с аргумент липса на пари. През декември е обявена наново и отново е прекратена след отваряне на офертите през февруари зарази липсата на пари. В това второ обявление изискванията за оборот са завишени на 24 млн. лв. от строителство за последните 3 години и 3 млн. лв. от проектиране. Оказва се, че през март спортната зала има повече късмет - поръчката за 7 млн. лв. е обявена отново и най-сетне e спечелена от единствения кандидат - обединение между софийските "Иса-2000" и "Р.С. Инженеринг". Посочените критерии за класиране са забележителни - 40% тежест цена, 20% срок за изпълнение, 10% гаранционен срок и 30% за нещо, наречено методология.
Някои поръчки на общината буквално се повтарят и ако се вярва на информацията в АОП, кметството е било готово да плати едни и същи дейности на два пъти. През 2008 г. например община Ботевград плаща 668 729 лв. на СД "Цеки - Захариев и СИЕ" за "Изграждане на улична канализационна мрежа от PVC тръби и дренажна мрежа от перфорирани PVC тръби с дължина 1750 м, ревизионни шахти от готови бетонови елементи, както и сградни канализационни отклонения с дължина 250 м". Поръчка с абсолютно същия предмет е спечелена година по-късно от общинската фирма "ВиК Бебреш" за 674 хиляди лева, но договорът е предсрочно прекратен. Конкурсът е обявен още два пъти в рамките на 2009 и двете процедури в крайна сметка са прекратени заради липса на пари. За ремонт, саниране и подмяна на дограмата на основно училище "Васил Левски" през 2009 г. са платени 1,5 млн. лв. на "Барези 1". През 2011 г. ОУ "Васил Левски" е включено в голяма поръчка с други училища за цялостно саниране, за което са платени 686 хил. лв. на "Р. С. Инженеринг".
Според жители на Ботевград проблемно е и битовото чистене на града, и други общински дейности. В Ботевград обаче не таят големи надежди официалните институции да се задействат. И тук, както и в куп други общини, управлявани като в Средновековието, надеждата е трудно нещо. Бог е високо, а царят е съпартиец.
11 обществени поръчки на община Ботевград е спечелила от 2007 г. насам фирма "Европа-7", съсобственост на Семко Семков и Тихомир Нинов, с основен предмет на дейност дърводобив и търговия с обли и фасонирани дървени материали. Всичките контракти са в областта на строителството, а общата им стойност възлиза на 5 млн. лв. ("Европа-7" има спечелени поръчки и в рамките на обединение "Инфрастрой БГ", в което участва управляваната от Васил Златев "Обществено строителство-Агробилд"). С 14 контракта за 5,8 млн. лв., 10 от които в строителството, е и фирма "Барези 1", еднолична собственост на Тихомир Нинов.
При тези поръчки изпъкват серия от закономерности. Обявленията за огромна част от тях не съдържат минималните технически и икономически изисквания, на които трябва да отговарят кандидатите, нито посочени критерии за оценка на офертите (при показател икономически най-изгодна оферта, където се отчитат и други критерии извън цената). По тези въпроси обявленията, публикувани на сайта на Агенцията за обществени поръчки, препращат към конкурсната документация. Липсват и прогнозни цени на поръчките. Най-любопитно обаче е многократното прекратяване на конкурси, предизвикали интерес и сред други фирми и възложени в крайна сметка на обичайните победители.
Показателна в тази посока е обявената през януари 2010 г. обществена поръчка за извършване на довършителни строително-монтажни работи по Дома за възрастни хора. В обявлението не са посочени минимални финансови и технически изисквания за кандидатите, а за офертите е предвидено да се класират по показател най-ниска цена. На 11 февруари - 2 дни след изтичането на крайния срок за закупуване на документация, поръчката е прекратена с аргумент невъзможност за финансиране от страна на възложителя. На 23 февруари се оказва, че такава възможност все пак има, и поръчката е обявена наново. Този път в обявлението се появява едно ново изискване - за минимален оборот на кандидата за последните 3 години от 15 млн. лв. Сменя се и начинът за оценяване на офертите, като освен цената се предвиждат да се оценяват и други, непосочени в обявлението показатели. От информацията за сключен договор с "Барези 1" на стойност 1,2 млн. лв. става ясно, че два от показателите за оценка са свързани със срокове - 30% тежест за предложен срок на изпълнение и 20% тежест на показател гаранционен срок. С показателите за време редовно се злоупотребява при класиране на офертите. По този договор по-късно са възникнали извънредни разходи и фирмата е получила допълнително 195 000 лв. за извършването им с анекс.
По същата схема се развива и поръчката за преустройство на бившата съдебна палата в информационен център. Поръчката е обявена на 28 януари 2010 г., без посочени минимални изисквания в обявлението, с класиране на офертите спрямо най-ниска цена. На 22 февруари, ден преди изтичане на крайния срок за закупуване на документация, поръчката е прекратена с аргумент "невъзможност на възложителя да осигури финансиране". На 26 април парите се появяват, поръчката е обявена наново с две промени в обявлението - минимално изискване за 5 млн. лв. оборот от последните 3 години и промяна в класирането - спрямо икономически най-изгодна оферта. Договорът за 689 144 лв. печели "Европа-7" в конкуренция с 4 други фирми, а при оценяването отново са отчитани гаранционен срок и срок на изпълнение. И при тази дейност са възникнали извънредни разходи и в допълнително договаряне с общината фирмата е взела от нея още 99 134 лв.
През поредица от прекратявания минава и друга голяма обществена поръчка, спечелена от други играчи, този път столични - за изграждане на спортна зала. Обявената през юли 2010 г. поръчка с минимално изискване за оборот от 22 млн. лв. за последните 3 години е прекратена през октомври, след като офертите вече са отворени, с аргумент липса на пари. През декември е обявена наново и отново е прекратена след отваряне на офертите през февруари зарази липсата на пари. В това второ обявление изискванията за оборот са завишени на 24 млн. лв. от строителство за последните 3 години и 3 млн. лв. от проектиране. Оказва се, че през март спортната зала има повече късмет - поръчката за 7 млн. лв. е обявена отново и най-сетне e спечелена от единствения кандидат - обединение между софийските "Иса-2000" и "Р.С. Инженеринг". Посочените критерии за класиране са забележителни - 40% тежест цена, 20% срок за изпълнение, 10% гаранционен срок и 30% за нещо, наречено методология.
Някои поръчки на общината буквално се повтарят и ако се вярва на информацията в АОП, кметството е било готово да плати едни и същи дейности на два пъти. През 2008 г. например община Ботевград плаща 668 729 лв. на СД "Цеки - Захариев и СИЕ" за "Изграждане на улична канализационна мрежа от PVC тръби и дренажна мрежа от перфорирани PVC тръби с дължина 1750 м, ревизионни шахти от готови бетонови елементи, както и сградни канализационни отклонения с дължина 250 м". Поръчка с абсолютно същия предмет е спечелена година по-късно от общинската фирма "ВиК Бебреш" за 674 хиляди лева, но договорът е предсрочно прекратен. Конкурсът е обявен още два пъти в рамките на 2009 и двете процедури в крайна сметка са прекратени заради липса на пари. За ремонт, саниране и подмяна на дограмата на основно училище "Васил Левски" през 2009 г. са платени 1,5 млн. лв. на "Барези 1". През 2011 г. ОУ "Васил Левски" е включено в голяма поръчка с други училища за цялостно саниране, за което са платени 686 хил. лв. на "Р. С. Инженеринг".
Според жители на Ботевград проблемно е и битовото чистене на града, и други общински дейности. В Ботевград обаче не таят големи надежди официалните институции да се задействат. И тук, както и в куп други общини, управлявани като в Средновековието, надеждата е трудно нещо. Бог е високо, а царят е съпартиец.