|
| Техническата грамотност, която изисква е-гласуването, може реално да лиши някои групи в обществото, като възрастните, малцинствата и слабо образованите от избирателно право. |
Всъщност, гласуването посредством интернет е само една от формите на електронното гласуване. То включва както електронните средства за подаване на гласа, така и такива за разпределянето му, съгласно направения избор. Така че в категорията на електронния вот попадат много методи за гласуване, някои от които се прилагат широко от десетилетия, особено в САЩ.
Така например в система с хартиени бюлетини електронният компонент обикновено е устройство за разпределение. Това означава, че гласовете се броят не ръчно, а от машина. В най-ранната форма на тази система се използват бюлетини, на които избирателят перфорира избрания кандидат (т.нар. punched cards), а след това компютър отчита перфорацията и разпределя гласа. До края на 20 век около 37% от американските избиратели използват някакъв вариант на тази система. Днес перфокартите се изместват от устройства със сензорен екран (touchscreen), на които гласуващият прави избора си. След това принтер, прикачен към устройството, разпечатва бюлетината, тя се транспортира в център за броене и там друга машина оптически я сканира. Именно тази система беше отчасти приложена на местните избори през 2009 г. в 9 софийски секции, но тогава нововъведението не събра особен интерес. Цялата процедура е много по-бърза, отколкото при ръчното броене. В същото време така се запазва основното предимство на системата, базирана на хартия - гласът на избирателя е съхранен на физически носител.
Но тези варианти на електронно гласуване имат многобройни, и то съществени недостатъци. На президентските избори през 2000 г. в САЩ недобре перфорирани бюлетини доведоха до огромен брой невалидни гласове в щата Флорида и това изигра решаваща роля за победата на републиканския кандидат Джордж У. Буш над демократа Ал Гор в ключовия щат. Отпечатването на бюлетини също може да доведе до неудачен резултат, ако принтерът ги изкара с непълни или нечетливи знаци, тъй като тогава не могат да бъдат сканирани.
За да се превъзмогнат тези недостатъци, все по-широко се вкарват в употреба т.нар. електронни системи за директен запис (Direct Recording Electronic Systems). Това е компютър, на който гласуващият прави избора си чрез бутони или сензорен екран. Изборът му се записва на електронен носител и се изпраща в преброителния център, или се прехвърля там направо по електронен път. Противниците на DRE системите се опасяват, че при липсата на каквато и да било материална следа от подадения глас евентуални злоупотреби биха били изключително трудни, ако не и невъзможни за разкриване. Изискването все пак да има някакъв хартиен носител, който да удостоверява подадения глас, не е решение - машината може да изкара парче хартия без очевидна грешка на него и пак да запише друго на електронната си памет.
Затягането на контрола пък, от друга страна, носи със себе си риска от разкриване самоличността на избирателя. Оказва се и че DRE системи трябва да се купуват само от един производител, тъй като различните марки не са съвместими помежду си и свързването им може да компрометира сигурността на цялата мрежа от машини. А и за да могат властите да направят оценка дали машината изпълнява зададената й програма без грешка, те трябва да разполагат с изходния й код, който производителите на софтуер не разкриват, защото е търговска тайна. Не на последно място, производителите на DRE системи са частни компании и това повдига принципния въпрос може ли да им се повери подобен критично важен за цялото общество процес. Не трябва да се забравя и високата цена за инсталирането и поддръжката на тези системи, която може да нарасне още повече при вкарването им в повсеместна употреба и при наличието на производител монополист.
Последният писък на модата е интернет гласуването - система, използваща криптиране (шифриране), което позволява на избирателите да пуснат гласа си тайно онлайн. Има две форми. При едната избирателите влизат в мрежата на места, които са под прякото наблюдение на изборната администрация (т.нар. Poll Site Voting). При другата форма, известна като "дистанционно гласуване" (Remote Internet Voting), избирателят може да гласува чрез всяка интернет връзка, включително от дома си.
Аргументите на поддръжниците на този тип гласуване са добре известни. Най-напред, защо във време, когато има незабавен онлайн достъп до безброй публични и частни услуги, милиони хора са принудени да хабят времето и нервите си на опашки, за да гласуват, питат те. И сочат неприемливо високите разходи за избори във време на криза. Както и удобството, което интернет гласуването би представлявало за работещите хора, за тези с намалена подвижност като възрастни и инвалиди, за живеещите в чужбина и най-вече за младите, които често са онлайн 24 часа в денонощието. Мнозина вярват, че това ще увеличи избирателната активност. И смятат, че е сигурно, след като чрез интернет си плащаме данъците и пазаруваме.
В около 20-ина държави по света вече има действащи системи за онлайн гласуване или се тестват такива. Сред тях са САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Единствената страна, която е въвела тази система за парламентарни избори и служи за пример на всички, е Естония. У нас, освен не особено успешният експеримент в София, в началото на май 2011 г. се обсъждаше експериментално въвеждане на интернет гласуване за президентските избори същата година. Идеята се провали, след като КС обяви, че въведените за целта текстове в Изборния кодекс нарушавали тайната на вота.
Противниците на интернет гласуването се тревожат най-вече от липсата на сигурност. Застрашени са преди всичко домашните компютри, които изключително лесно могат да бъдат овладени отвън и използвани, без потребителят дори да го осъзнава. Самата мрежа е пренаселена от хакери, които обсаждат държавните компютърни системи и с лекота нарушават интернет трафика с вируси или като претоварват сървърите, докато изключат (както се случи в Естония през май 2007 г.). И за разлика от интернет търговията, пред гласуването стои проблемът, че то трябва да бъде едновременно сигурно, тайно и прозрачно, също като при конвенционалните избори. Във връзка с това през 2010 г. окръг Колумбия в САЩ създаде система за онлайн гласуване за живеещи в чужбина. Малко след това екип учени от Университета в Мичиган успешно я пробива и разбърква резултатите както си поиска. Прословутата система на Естония пък беше обект на проучване от ОССЕ по време на изборите в страната през март 2011 г. Тогава наблюдателите констатираха сериозни проблеми, компрометиращи нейната сигурност.
Съществува и проблемът с т.нар. дигитално разделение (digital divide). С този неясен термин експертите ни казват, че различните групи в обществото имат различен достъп до цифрови технологии. Това е технологична и де факто социална неравнопоставеност. Проблемът може да се окаже особено остър в страни като България с прогресивно нарастваща неграмотност, особено сред бедните и малцинствата. Ползването на компютър би било голямо затруднение и за по-възрастните хора. И един социологически аргумент - съществува опасността усамотяването на гласоподавателя, който участва в политиката само посредством компютъра вкъщи, да задълбочи упадъка на обществения и политическия живот.
Докато не се открият решения на тези проблеми, онлайн гласуването ще си остане блян за мечтатели.
|
| DRE системите са новата надежда на поддръжниците на електронното гласуване. Въвличането на частни компании, които ги произвеждат, в изборния процес обаче поражда съмнения за конфликт на интереси. |
)
или ДДОС и може ли да сметне колко требе да е голяма тръбата която ще поеме 5 млн едновременни клика 
, в програмния код на софтуера. А той ще направи каквото му каже управляващия елит, кукловодите.