Контрапродуктивен: така с една дума можем да определим отклика на властта на сеизмичното предупреждение свише. Говорим за бедствие, хълцаме, стенем. Време е да се каже, че бедствие у нас няма. Има в Италия. Но разтърсването на недрата е сигнал колко малко правим за предпазване от стихиите. Дано вземем поука. Обнадеждаващ е изводът на първата парламентарна дама, че "безнадеждно закъснява" задължителното застраховане на недвижимостите. Вярно е, че законът отдавна трябваше да наложи на собствениците на недвижими имоти да полагат дължимата грижа за тях. Рискът е част от грижите и бремето на собствеността. Още от римско време законодателят приема, че



собствеността е отговорност,



а не само набор права. Собственикът отговаря за вредите, които небрежно обгриженият му имот причинява на другите. Ако се срути например и погуби някого или съсипе нещо. В София се срива сграда, убива хора, мачка коли, ощетява съседи, общината. И няма възмездие: собственикът - ООД, фалира, земята остава, но е ипотекирана в банката. А застраховка няма. Схващането на собствеността като отговорност е правен фундамент на пазарното общество ("капитализъм"). То е част от мирогледа, който обществото гради в гражданина от люлката. И налага всеки ден. Затова симпатичните иначе набези на министри по места, засегнати от природни стихии, са контрапродуктивни (имат обратен на нужния ефект). Не се съмнявам, че имат искреното и обяснимо човешко желание "да помогнат" на изпадналите в беда. Но когато държавата прекрачи отвъд спешните мерки за овладяване на стихията и се ангажирана с финансова помощ не само за спасяване и оцеляване на хората, но и за възстановяване на погиналата собственост, тя разбива принципа на гражданската отговорност. Излиза, че



държавата носи отговорността



за опазване на собствеността на гражданите, дори е длъжна да им възстанови погубеното от стихиите. В земетръсната олелия чухме фрапиращи изяви на порочната увереност у нашенеца, че държавата му дължи грижи за него и дома му. Един юнак на сутринта след труса негодуваше, че властите не му осигурили вода, закуска и не му сервирали сутрешното кафе. Да се подклажда представата, че държавата отговаря за собствеността на всеки, носи (временни) симпатии, обаче подкопава основите на пазарното общество. Затова трябва



застраховката да е задължителна



по закон за всеки собственик на недвижим имот. Вярно, че при днешната депресия новата тегоба може да банкрутира хиляди фирми и домакинства. Но това не е нов разход. Сега треперим от бедствия. Капитализмът се предпазва от страх (риск), като натрупва капитал за възстановяване на щетите. Избягването на този съществен разход деформира не само цената на собствеността (оттам - на наемите, на земята, на всички имуществени права), но и всички цени. То е и важен фактор за запазване на изродената и неефективна структура на собствеността. (Ако трябва да носят в пълен размер ден за ден пълните разходи за своите имоти, много български домакинства ще осъзнаят, че им е по-изгодно да живеят под наем, вместо в собствен имот. Разпокъсаната жилищна собственост е неефективна, по-скъпа е за поддръжка.) Въпросът за задължителната застраховка не е дали, а как. При въвеждане на задължителната застраховка е важно



тежестта да не се стоварва изведнъж



Законодателят трябва деликатно, постепенно, но решително и твърдо, да натоварва собственика с пълното бреме на собствеността. Първата логична крачка е задължителното застраховане на гражданската отговорност, което законът трябва да ограничи по размер, та застрахователната премия да не надскочи промил-два от цената на имота. Но всеки да свикне, че и за колата, и за къщата ще прави застраховка. Хубаво е законът отнапред да посочи как покритието ще расте година по година, поне 10-15 г. напред. Общата издръжка на недвижимия имот риалторите изчисляват между 10 и 15% от цената му. Според качеството на имота и поддръжката. От тях рисковете, минималните ремонти и отчисленията за възстановяване са близо половината. А задължителното застраховане трябва да се ограничи до основните рискове и до минималните застрахователни суми. Който иска пълно покритие, да купи допълнителна застраховка. И друго: нужен е национален презастрахователен фонд, където да се събира част от премията: той пази от фалит на застрахователи, но и намалява разходите за презастраховане. Това са тънкости. Главното днес е да се обясни защо държавата не само може, но и трябва час по-скоро да задължи собствениците на имоти да поемат (постепенно и плавно) бремето на собствеността и своята отговорност. Застраховател всеки ще избере сам, но застраховка задължително трябва да има.