Бойко Борисов и Ахмед Доган напоследък си разменят остри реплики. Нищо особено не следва, освен ефект на двойно друсане. Раздрусан е леко електоратът, за да си спомни, че двамата бяха врагове. Друсан е и клонът на етническото противопоставяне, по краищата на който не падат листа, а бюлетини. Няма съмнение, че предизборно плашилата Доган и Борисов ще бъдат развети пред етническите българи и турци.

И все пак, в някои аспекти приближаващата предизборна кампания ще се различава доста от изминалите. Един от тях е по-ниският заряд на националпопулизма. Термините са винаги ужасни, ще уточня какво разбирам под "националпопулизъм". Това е идеята за тържество на българщината, която никога не е ясно как ще се осъществи, но задължително на битово ниво се материализира в лозунг



"Долу ДПС" и"Турците ни завлядаха"



През 2005 г. този лозунг бе издигнат от "Атака", а в 2009 г. по тънката струна фино заигра и Бойко Борисов (Спомняте ли си, че бе оправдал целите на Възродителния процес?). Сега е по-различно. "Атака" върви към заник, ДПС е в опозиция. Борисов няма как да триумфира с "Доган ще си го получи", след като 4 години управлява и Доган не си го получи. Вероятно тази реторика няма да бъде изоставена, отломките от "Атака" ще наследят пропагандата на партията майка. Но за разгръщане на популизма са нужни не само лозунги, а и талантливи популисти, плюс хора, които да им вярват. Ни капка, ни дъжд могат да заместят развенчания Сидеров, а дори изключителен концерт-майстор като Борисов може постоянно да музицира орфееви напеви.

Криза се очертава и в сюжета "Да вземем парите на богатите", "Мъст за олигархията", "Крадците - в затвора". Направо не знам кой ще викне това. Станишев ли, Кунева, Борисов, Слави Бинев?



Тази маркетингова стръв



е провокирана от желанието на българите за справедливост. Избуява в нагласи за събаряне на цялата система. Преди години в другия край на въдицата се бе наредил и Симеон Сакскобургготски, който не обещаваше нищо антисистемно, но бе възприет от рибките като антисистемен политик. Днес класовото противопоставяне е демоде, също и събарянето на политико-икономическото статукво. Не защото няма обществени настроения за тях. А защото манекените, които досега носеха тези одежди, оплешивяват и надебеляват. Нови на близкия хоризонт няма.

Ситуацията в Гърция все повече предизвиква паралели в България. Големият въпрос, който ще бъде задаван, е може ли ние да имаме своя СИРИЗА. БСП е в криза, разни инженери, предимно любители, вече се упражняват в създаването на нова крайна левица.

От този храст обаче трудно може да изскочи заек. В България със сигурност има много хора, които искат същото, каквото избирателите на СИРИЗА. Имат сходни настроения с почервенелите от протести площади в Испания. Но питайте същите тия българи като какви се определят - те ще ви кажат, че са десни, не обичат социализма. В този смисъл лявото нищо съществено не може да роди. Българският Ципрас, ако и десетократно да е по-обаятелен от първообраза, е провален в зародиш с червено знаме в ръка. Но Ципрас го няма и извън левицата. Там е Кунева.

Не знам дали всичко това е хубаво. В близките години българската политика ще бъде разтоварена от най-крайните си страсти, мнозина наричат процеса "връщане към нормалността". От друга страна, политиката не търпи вакуум и старите лозунги, имитиращи политика, ще бъдат заместени от



още по-безсъдържателни етюди



на добре познатите герои. В ситуацията има и нещо положително. Чудовищният популизъм пониква винаги от руините на социално-икономическата разруха. Вярно е, че преходът у нас съсипа доста от построеното, настоящата криза също е тежка. Но ние нямахме чак толкова високи стандарт и материална база, че пропадането ни да се превърне в крах, който да роди злодеи.

Накрая ще направя две уточнения. Първото е, че визирането по-горе на Борисов, Сидеров и бившия цар не значи, че само те си служат с популизъм. Утре и Първанов може да викне "Доган в затвора!", а Станишев да го срещне със "Здравей, циркаджия!". Но натюрелът им е такъв, че никой няма да им повярва. На Борисов, както на Сидеров и царя, хората вярваха, макар и без причина.

Второто уточнение е по-скоро въпрос. По-горе стана дума за СИРИЗА, а пострадалият от кризата свят говори, че банките и акционерите са я докарали. Чудя се дали, ако дойде на власт, СИРИЗА би увеличила бюджетните разходи, би върнала на работа съкратените, ще наложи ли "пряк контрол" върху банките. Интересно е да видим и дали френският президент Оланд ще изпълни предизборните обещания. Отговорите вероятно биха оправдали "наивността на българския избирател". Наивността не е национална черта.