Дали виното може да се превърне в център на обща балканска политика и обща маркетингова стратегия за по-сериозно присъствие на световните пазари? Дали то може да се стане модел за единомислие и осъзнати общи интереси и цели? На тези въпроси ще се опита да отговори най-големият винен форум на Балканите (The Balkans International Wine Competition - BIWC), който започва в четвъртък в Гранд хотел "София" и ще продължи до неделя . Около сто винарски изби от всички балкански страни плюс Унгария ще покажат своите вина. Това е първото издание на форума и амбицията на организаторите е той да се провежда всяка година.

В първите два дни много авторитетно международно жури от изявени винени журналисти и експерти от цял свят, между които четирима Masters of Wine, ще оценят около 300 проби, включени в състезанието, и ще присъдят награди в пет категории - бели, червени, розе, пенливи и десертни вина. (В скоби ще отбележим, че лондонският институт Masters of Wine, създаден през 1955 г., е всепризнатата най-престижна организация за винено обучение в света. Носители на титлата MW са общо 297 души от 23 страни в света.) Създадената миналото лято Българска винена академия също ще връчи своя награда на най-доброто от показаните вина след собствена селекция.



В събота и неделя програмата на форума предвижда открити дегустации,



а също лекции и майсторски класове на теми, свързани с технологии, характерни местни сортове и търговски стратегии. Пол Ливърсидж, MW от Швейцария, ще обясни какво кара азиатците от Китай и Хонг Конг да купуват скъпи вина от известни марки и какви са разликите между тези два пазара. Ивана Симяновска от Македония ще представи местния сорт вранец, Иса Бал, най-добър сомелиер на Европа за 2008, ще разкаже за турските вина, а Константинос Лазаракис, MW, ще говори за настоящата и бъдещата слава на гръцките вина. Предмет на отделни лекции ще бъдат също вината от Словения, Хърватия и Сърбия, както и интригуващи всеки винен търговец и производител теми като "Дефектите във виното и техните причинители", "Значението на винената листа за успеха на ресторанта", "Как се прави успешна сделка с голяма верига супермаркети", "Ролята на етикета за успеха на виното", "Винените блогъри", "Винена дипломация чрез социалните мрежи", "Как се пробива на нов ключов пазар", "Как се прави успешен винен туризъм" и т.н. С жив интерес се очаква и майсторският клас на д-р Карълайн Гилби, MW от Великобритания, на тема "Изгряващи звезди от Балканите".

"Балканските вина нямат имиджа, който заслужават, на световните винени пазари. Там всяка страна поотделно се стреми да се наложи, но това е много трудно и затова преценихме, че ако обединим усилията си, за да насочим вниманието към региона като цяло, към местни производители и местни сортове, ще имаме повече шансове за успех", обяснява Галина Нифору, винен консултант от България и директор на BIWC. Според нея балканските винарни със своите 1.8 млн. тона годишно производство обединени биха представлявали петата велика винена сила в света след Франция, Италия, Испания и САЩ. В същото време трябва да се припомни, че въпреки древната си винарска история балканските страни никога не са диктували световната мода в тази сфера. Дори и най-добрите местни образци са си оставали част от екзотичната периферия на винарска Европа. Явно амбицията на винарския форум е да ги извади от анонимност.

"Съвременният винен пазар е жаден за нови усещания, за малко познати вкусове, за непознати сортове и аромати", коментира Константинос Лазаракис, единственият MW от Балканите и председател на журито на BIWC. Според него при динамиката на пазара растящото присъствие на балканските вина в стандартните винени листи в глобален мащаб е неизбежно. Явно амбициозният балкански винен форум е част от общото усилие на бранша да бъде подготвен за този така дълго очакван и желан момент.

Между другото преди шест години американецът Робърт Паркър, смятан от мнозина за най-влиятелния винен анализатор в света в момента, беше направил прогноза за състоянието на световния винен пазар през 2015 година. В неговите очаквания тогава изрично беше посочена появата на качествени вина от страни като България, Румъния, Русия, Мексико, Турция и Япония. За Русия и Япония може би е рано да се дават оценки, но другите споменати страни все по-често привличат интерес и поднасят приятни изненади на различни международни винарски изложения. Истината е, че през последните 10-15 години винарският бранш се развива много интензивно не само в България, но и в останалите балкански страни.



Дори Турция, където по понятни причини виното никога не е било част от бита



и традиционната култура, показва интересно развитие. Вината от местни сортове като султана, емир, наринче, богазкере и окузгьозю вероятно биха се харесали само на отделна категория ценители с изострено влечение към екзотиката, но миналата година имах шанса да опитам впечатляващи кабернета, мерла и сира от малка и много модерна изба в Урла, близо до Измир. Технологът беше французин, оборудването италианско, бъчвите френски и американски, а сортовете интернационални, но почвите и климатът са си турски. Всяка от балканските страни има по няколко типични местни сорта, които при разумна маркетингова стратегия могат да привлекат траен интерес на международните пазари.

Гърция отдавна не предлага само рецина, а много добри бели и червени вина от типични местни сортове като асиртико, малагузия, ксиномавро и агиоргитико. Интересни сортове са румънската фетяска, сръбският прокопац и македонският вранец. България би могла да разчита на мавруд, мелник, гъмза и рубин, а отчасти и на бели сортове като мискет и димят. Любопитството към тях би могло да разшири и интереса към някои твърде добри местни вина от магистрални сортове като каберне, мерло, сира, пино ноар и др.

Впрочем това, което балканските винари се опитват да направят чрез софийския винен форум, вече се е случвало в други страни. Преди двайсетина години малко хора в Австрия са вярвали, че местният сорт грюнер велтлинер някога ще постигне известността и търсенето, на които се радва днес, а още по-малко са вярвали, че австрийски вина от Блауфренкиш и Санкт Лаурент някога ще получат над 90 т. в класацията на Wine advocate от вече споменатия Робърт Паркър. Нужни са били само някакви си петнайсетина години умно организиран и системен труд. Същото е валидно за Южна Италия, Португалия и за всяка от страните, които през последните 25 години успяха да привлекат интереса на винолюбивата публика по света. Предстои да се разбере дали и балканците ще успеят да го направят.