От средата на 2010 г. Министерството на финансите публикува данни за финансовото състояние на държавните компании. Те остават някак встрани от общественото внимание - незаслужено, защото тези отчети дават ценна информация за това кои държавни дружества са печеливши и кои трупат загуби с години. А губещите предприятия са опасно бреме за държавния бюджет. От една страна, те лишават от дивидент своя собственик - държавата, а от друга страна, трупат дългове, които често са държавно гарантирани и рано или късно може да се наложи гарантът да ги плаща. Точно така се получи наскоро със заема за БДЖ - МФ беше принудено да плати вместо длъжника поредната вноска от близо 3 млн. евро към МБВР.

Данните за 118-те държавни компании на сайта на МФ за периода от 2009 г. до първото тримесечие на 2012 г. показват, че печалбата на печелившите компании превишава значително загубата на губещите. Това се отнася както за всяка от последните 3 години и за първите три месеца на 2012 г., така и като цяло за периода. Печалбата е общо около 1.94 млрд. лева за целия разглеждан период, а загубата на зле представящите се е около 1/3 от това, или 637 млн. лева.

Бърз поглед по данните показва, че



основните печеливши компании са в енергетиката,



като се започне от почти всички дружества в Българския енергиен холдинг - НЕК, атомната централа "Козлодуй", "Булгартрансгаз", "Енергийният системен оператор", "Мини Марица-изток" и топлоцентралата "Марица-изток 2", мине се през самия БЕХ и се приключи с почти всички ВЕЦ, които са под шапката на МРРБ (без ВЕЦ - Шумен, ВЕЦ - Сливен, и ВЕЦ -Хасково). Единствените изключения от компаниите в БЕХ, които не са печеливши, са "Булгаргаз" и "Булгартел", които са натрупали обща загуба от около 180 млн. лева за периода. Очевидно контролираните цени (т.е. социалната функция на "Булгаргаз") и проблемната събираемост на вземанията от топлофикации са основна причина за лошия резултат на "Булгаргаз". Не е ясно обаче защо "Булгартел", който работи в един много динамичен и бързо развиващ се отрасъл - телекомуникациите, също не може да се отърве от загуби.

Интересно е кои са най-губещите държавни компании. Не е изненада, че най-големите "пробойни" са "Булгаргаз", БДЖ и НК "Железопътна инфраструктура". Тяхната загуба за периода от 2009 г. насам е около 378 млн. лева - над половината загуба на всички губещи предприятия за същия период (637 млн. лева). Това прави и техните принципали - министерствата на транспорта и на икономиката, с най-голяма загуба от своите предприятия. Докато "Булгаргаз" би могъл принципно да бъде печелившо предприятие (ако цените му се "отвържат" и ако спира доставките към неизрядните си клиенти), проблемите с НКЖИ и БДЖ са изключително сериозни и не биха могли да се решат за ден или два. Т.е. тези две компании ще продължават да поглъщат огромни бюджетни средства и в обозримо бъдеще, тъй като очевидно фалитът им не е (социално и политически) приемлив.

Другите предприятия с относително голяма загуба през последните години традиционно са "Напоителни системи", ДП "Строителство и възстановяване", "Български пощи", Морски квалификационен център, пристанище Бургас (въпреки печалбата си миналата година) и летище Пловдив плюс няколко болници ("Пирогов", ИСУЛ, МБАЛ - Бургас, и т.н.). Любопитно е, че докато част от болниците бележат загуби, други приключват последните няколко години с печалба. Сред печелившите държавни болници са МБАЛ "Света Анна" в София, МБАЛ "Света Марина" във Варна, УМБАЛ Плевен (без 2009 г.), УМБАЛ "Александровска" в София (без 2011 г.) и др. Без претенция за разбиране на проблемите в здравеопазването данните очевидно показват, че



е възможно и държавна болница да бъде на печалба.



Друго традиционно губещо предприятие е "Слънчев бряг". То е единственото държавно предприятие, което се явява собственик на инфраструктурата в определен курорт. От години между него и общината хвърчат искри. Местната власт иска да й се прехвърли стопанисването на курортната инфраструктура, но до момента няма развитие на казуса. Очевидно е обаче, че тази фирма е сериозна тежест за държавата и не се управлява добре - загубата й за последните 3 години и първите 3 месеца на 2012 г. превишава 18 млн. лева.

Ситуацията с "Български пощи" е сходна с тази на БДЖ предвид социалната функция на пощите, която се използва за оправдание на техните загуби. Интересно е, че пред 2010 г. след рязко съкращаване на разходите пощите успяват да отбележат печалба, макар и минимална - 446 000 лева. През 2011 г. обаче след ново увеличение на разходите и залагането на нереалистични очаквания за приходите пощите отново са на няколко милионна загуба. Като цяло за периода от 2009 насам пощите са натрупали загуби от над 15 млн. лева.

Освен по-горе изброените "големи губещи" има и доста предприятия с по-малки, но стабилни загуби, за които не е много ясно защо държавата трябва да има участие в такива дейности. Такива са и няколкото строителни и инженерингови компании в списъка: ДП "Строителство и възстановяване" със загуба от 20.9 млн. лева за периода, "Техноекспортстрой" със загуба от 4,1 млн. лева, "Промишлено строителство - холдинг" със загуба от 1.6 млн. лева, "Транспортно строителство и възстановяване" със загуба от 1.2 млн. лева.



Защо държавата трябва да има свои строителни компании



при огромния брой местни и чужди строителни компании, които могат да бъдат наемани като изпълнители на държавни проекти, остава мистерия.

Друга също толкова голяма мистерия са повечето предприятия под шапката на Министерството на културата като Филмова студия "Време", "Аудио-видео Орфей", държавното предприятие "Музика", "Алианс" (който провежда езикови курсове). Наистина повечето от тези предприятия са печеливши, но принципният въпрос е дали държавата трябва да се занимава с производство на музика, филми и аудио материали и провеждане на езикови курсове.

Няколко други държавни предприятия също правят впечатление. Сред тях са Националната спортна база, която отчита сериозна загуба от над 7 млн. лева за периода, и Националният институт за изследване на виното и спиртните напитки, който също е губещ с отрицателния си резултат от над 1 млн. лева. В страната има не една или две частни спортни бази, които се развиват успешно, така че няма обяснение защо държавната Национална спортна база трупа такива огромни загуби. Между другото, друга държавна спортна база - "Академика спорт", е на печалба (макар и малка) за последните 3 години, а "Академика 2000" е на печалба през 2009 г. и на загуба през следващите 2 години. Т.е. явно дори и държавна спортна база би могла да излезе на печалба при добро управление - ако, разбира се, приемем, че държавата трябва да поддържа собствени бази, а не примерно да наема частни. При Националния институт за виното и спиртните напитки също е необяснимо защо държавата трябва да поддържа такава структура, при положение че такива изследвания могат да се правят и в структурата на БАН и университетите.

Като цяло прегледът на финансовите резултати на държавните компании от 2009-а до първото тримесечие на 2012 г. показва, че основните "черни дупки" сред тях са, очаквано, "Булгаргаз" и двете жп компании. И докато при "Булгаргаз" загубите биха могли относително лесно да се преодолеят, ако се прекрати практиката на задържане на цените на газа и по-стриктно отношение към неизрядните клиенти, положението при железниците изглежда, общо взето, безнадеждно. В същото време, както може да се очаква, в енергетиката се генерират и най-големите печалби, което не трябва да учудва никого предвид де факто монопола на държавата в производството и преноса на електричество. Т.е. както и при най-мащабните губещи, така и при най-големите печеливши предприятия причината за техните резултати до голяма степен се крие в липсата на пазар и конкуренция. Друг е въпросът с редицата държавни предприятия, които са наследство от социалистическите времена и при които държавата се занимава с неприсъщи дейности. Тук решението е ясно и относително лесно - изтегляне на държавата чрез приватизация или ликвидация.