Преместих се на работа в друга фирма и си поисках удостоверенията за стаж и доход от старата компания. Имам 16 години стаж преди 1997 г. Знам, че за размера на бъдещата ми пенсия роля играе доходът ми само през 3 последователни години от 15-те преди 1997 г. От фирмата настояват да си избера тези три години, за да ми издадат удостоверението за доход, т.нар. УП 2, само за тях. Имат ли право да ми отказват УП 2 за целия 15-годишен период и как да си избера трите най-добри години, като нямам документи за доходите?
В.И., София
Работодателите наистина не са длъжни да издават документи за дохода (УП 2) за целия период от 15 г., но пък са задължени да ви дадат извлечения от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатени трудови възнаграждения за тези години, обясняват от НОИ. Този ангажимент е регламентиран в Кодекса на труда, чл. 128 и чл. 128а. Според разпоредбите работодателят е длъжен при поискване да даде извлеченията в 14-дневен срок от подаването на заявлението. На базата на извлеченията от ведомостите за осигурителния доход, върху който са внесени осигурителни вноски през последните 15 години стаж преди 1 януари 1997 г., служителите сами трябва да определят трите най-благоприятни за тях, което зависи от съотношението на личния доход и средния за страната за същия период. За изчисленията могат да им помогнат и в НОИ, но обикновено се налага да се търсят специализирани фирми, които изчисляват срещу заплащане. Не е задължително годините да са календарни, на практика се гледат 36 последователни месеца.
Издаването на документи за пенсиониране - УП 2 за дохода и УП 3 за стажа, е регламентирано в Кодекса за социално осигуряване (чл. 5, ал. 7). Според разпоредбите в него осигурителят е длъжен да издава удостоверенията за пенсиониране безплатно в срок от 30 дни от прекратяване на правоотношението или в срок от 14 дни при подаване на искане за издаването им.
В случай на отказ от осигурителя лицето може да се обърне към контролните органи на териториалното поделение на НОИ по настоящ или постоянен адрес за извършване на проверка. Може да бъдат сезирани и трудовите инспектори, които санкционират нарушения по Кодекса на труда. Сред тях е отказ за издаване или забавяне на издаването на необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение. Такива са ведомостите за възнагражденията.
На практика органите на НОИ и на ГИТ могат да пишат предписания, да глобяват, но не и да принудят работодателя да издаде документите. Това може да стане единствено след жалба в съда от работника или служителя, където той може да търси обезщетение за всички вреди, претърпени от него, включително и неимуществените. Срокът за завеждане на иска в съда е тригодишен и започва да тече при мълчалив отказ от деня, в който са поискани документите, или от деня на отказа, ако има писмен такъв. Според чл. 226, ал. 1 на КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради отказ да се издадат документите и за вписване на неверни данни в тях.
Разпоредбите в КСО, които задължават осигурителите да издават удостоверения за пенсиониране още при прекратяване на правоотношенията, независимо дали на осигурените им предстои пенсиониране, са създадени, след като практиката показва, че не малко фалирали фирми или прекратили дейността си без правоприемник не изпълняват ангажимента си да предават в НОИ ведомостите си за заплати. Друг проблем за хората е липсата на регистър на фирмите правоприемници, заради което те не знаят кой точно осигурител да търсят след години, за да получат документи за пенсиониране за стари периоди. В бъдеще, когато от пазара на труда започнат да излизат хора само със стаж след 1997 г., от него по-лесно ще могат да се вземат данните.
|
|