В много европейски страни като Германия живеят милиони мюсюлмани. Те без съмнение принадлежат към обществото в дадена страна. Но дали религията им също участва във формирането на манталитета, на светогледа и нагласите в страната? Дискусията се води понякога почти истерично, а разделението между политическите лагери често се размива. Едни призовават към мюсюлманите и тяхната религия да се проявяват разбиране и толерантност, защото смятат, че така най-лесно ще се пренесат "западните ценности" и ще се задълбочи интеграцията им в обществото. Други предупреждават, че особено радикалният ислям изкривява традиционната култура в европейските страни и заплашва именно целостта на обществото (за тероризма да не говорим).



Насилието над жени не е "културна особеност"



Дискусията има и нелепо измерение, но като цяло трябва да я вземем насериозно. Изявлението "Ислямът принадлежи към Германия" не внася особена яснота. Още по-мътна става работата покрай публичните разсъждения дали пък да не облагородим правовата държава с елементи от Шариата и да заклеймим "ислямофобията". Да не говорим пък за онези, които омаловажават насилието над съпруги, сестри и дъщери като някаква културна специфика, свързана с произхода. Председателят на Комисията по външна политика в Бундестага Рупрехт Поленц от християндемократите наскоро също се включи в дебата. "Ислямът участва във формирането на това, което наричаме германска идентичност", написа Поленц във "Фейсбук"." Но как ли точно ислямът въздейства върху германската идентичност? Дали подобни фрази не целят просто да успокоят някои подплашени мюсюлмани. Или християндемократът само призовава "биологичните германци" към повече чувствителност и толерантност. А може би пък подава сигнал към войнствените ислямисти, че всъщност ние сме добрите, че трябва да ни пощадят, след като вземат властта. За всички, които са убедени в надмощието на исляма и на мюсюлманския мъж, подобна германска добросърдечност звучи като примирение и покорство - без нищо насреща. И те са прави - онези, които гледат на собствената си идентичност като на някакъв смесен магазин и проповядват произволността, привиждаща им се като отвореност към света, не могат да очакват от другите уважение към своите собствени постижения.

Ето защо трябва да защитим бившия германски президент Кристиян Вулф. Той произнесе не само цитираното изречение, че ислямът принадлежи към Германия. Той каза още: "Християнството несъмнено принадлежи към Турция." И то точно в турския парламент. Даже в комбинация с искането на християните в Турция да се предоставят същите права и свободи, каквито имат мюсюлманите в Германия. "Това е шансът на Турция да покаже, че ислямът и правовата държава не си противоречат", каза Вулф. Така и не научихме дали християните в Турция са реагирали с възторжени овации. Да, сред мюсюлманите в Германия са малцинство онези, които свързват патриархалните си представи с консервативна интерпретация на исляма. Но те са



едно твърде гръмогласно малцинство



На едни рамо им дава Саудитска Арабия, на други - Ердоган, който смята турците в Германия за Пета колона, а интеграцията им за сатанинска работа.

За салафитите, а и не само за тях, европейската толерантност не е израз на суверенност и сила, а по-скоро симптом за слабостта на нашата култура. Там, където претенцията на исляма за доминация се съчетава с патриархално обагрена културна гордост, мекушавите германци се натъкват единствено на презрение. Презрение, защото са се отказали от собствената си култура, защото идентичността им е като разграден двор. Презрение, защото "биологичните европейци" дори не разбират, че са обект на презрение. Ние обаче сме слаби не заради западните ценности, а заради всички онези, които не ги защитават. Свободата на словото. Равноправието. Правовата държава. Човешките права. С една дума - свободата.

Що за хора са младите мюсюлмани в Германия и други страни в Европа, наистина ли са религиозни фанатици, "резистентни" към демокрацията? Научно изследване, което трябваше да отговори на тези въпроси, неволно "подпали" нови пожари. Взривоопасната смес този път беше забъркана от един министър и от едно булевардно издание във ФРГ, които обявиха младите мюсюлмани за противници на интеграцията, позовавайки се на проучване, правено по поръчение на германското МВР. "Не приемаме вноса на авторитарни, антидемократични и религиозно-фанатични възгледи. Който се бори срещу свободата и демокрацията, няма да има бъдеще тук", заяви борбено министърът на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих, коментирайки изследването. В. "Билд" пък говори за "шоково изследване", а политици от християндемократическия лагер - за "стряскащи цифри".



Враждебността към исляма не е измислица



Това вероятно е изненадало авторите на проучването. От февруари 2009 до юни 2011 г. те са интервюирали стотици имигранти, а картината, обрисувана въз основа на тези интервюта, всъщност далеч не е така драматична, както я изкарва Фридрих. Какво сочат резултатите? Повечето мюсюлмани в Германия желаят да се интегрират. Малцинство са онези, които считат собствения си произход и култура за приоритетни. Става дума предимно за млади хора на възраст между 14 и 32 години, които са строго религиозни и изпитват силна неприязън към Запада, изпълнени са с предубеждения спрямо евреите и нямат интерес да се интегрират в обществото. Предписанията на Корана са за тях по-важни от законите на държавата, в която живеят. Демокрацията също не е нещо положително в очите на тези младежи. Те смятат, че държавата трябва да контролира вестниците и телевизията, за да гарантира спазването на обществения морал и реда.

Приблизително такъв е образът на 24% от онези мюсюлмани, които не притежават германски паспорт, но само на 15% от онези, които са получили германско гражданство. Затова пък повечето мюсюлмани, живеещи в Германия, нямат усещането, че са добре приети в страната. Нещо повече, те се виждат като обект на колективна дискриминация. Според авторите на изследването тъкмо усещането за враждебност спрямо исляма поставя най-голямата бариера пред интеграцията на тези хора. А враждебността на германците към исляма далеч не е измислица. 52.5% от анкетираните германци са съгласни с изречението: "Ислямът е религия на нетолерантността". На фона на този резултат дори е учудващо, че 78% от мюсюлманите в Германия изпитват желание да се интегрират в подобна враждебна за тях среда.



Кой радикализира мюсюлманите?



Разбира се, наличието на една силно проблемна група сред младите мюсюлмани не може да се оспори. Проучването обаче дава и друго доказателство за това колко неблагоприятно се отразява отношението на страната домакин върху нагласите на имигрантите. Част от анкетите на учените са правени преди публикацията на оспорваната книга на скандалния банкер и политик Тило Сарацин, в която той обяви турците в Германия за примитивни и неспособни да се интегрират. Друга част - след нея. Анкетите, правени след дебата около книгата на Сарацин, сочат значително "втвърдяване" на радикалните възгледи у младите мюсюлмани. Те започват да изпитват значително по-силен стремеж да запазят културата на родната си страна, изпитват повече предразсъдъци спрямо Запада и са по-склонни към религиозен фундаментализъм. Представители на социалдемократите, зелените и левицата разкритикуваха остро изявленията на вътрешния министър Фридрих - коментарите му във връзка с данните били контрапродуктивни. В крайна сметка основният извод на учените гласи, че мюсюлманите се радикализират главно когато започнат да губят връзката със собствената си култура, а новата им родина отказва да ги приеме.