"Въпреки че президентът неведнъж през последните седмици изрази несъгласието си настоящият ВСС да номинира и избере следващия главен прокурор на републиката, държавният глава не наложи вето на този текст от закона. Промяната предвижда процедурата за избор на председатели на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор да започва 6 месеца преди изтичането на мандата им."

Това е само част от съобщението на президентския сайт, с което обществото беше информирано, че държавният глава налага вето единствено на една промяна в закона за съдебната власт - тази, която предвиди кариерни бонуси за членовете на сегашния Висш съдебен съвет.

Президентът обаче много държеше да обясни защо точно за главния прокурор не се възползва от правото си на отлагателно вето. "Държавният глава винаги е считал публичността и прозрачността на процедурите като основна предпоставка за това изборът да бъде аргументиран и основан на професионалните качества на кандидатите. По-дългият срок дава на номинираните възможност да представят пред обществеността концепциите си за работа като ръководители на най-висшите съдилища и на прокуратурата. Според президента Росен Плевнелиев има достатъчно гаранции и механизми, които му дават увереност, че новият главен прокурор ще бъде избран от следващия ВСС", написа още неговият прессекретариат.

На практика обаче e очевидно, че никой няма да чака изобщо дори 6-месечния срок преди изтичането на мандата на сегашния главен прокурор в средата на февруари следващата година,



за да започне битката за нов главен прокурор



Тя вече започна. И старт за нея дадоха президентът, управляващото мнозинство от ГЕРБ и не на последно място премиерът Бойко Борисов. Защото именно той - ден след като нареди на президента да наложи вето върху Закона за съдебната власт - намекна кой ще е новият главен прокурор. В прав текст премиерът, който би трябвало да няма никаква роля в избора на главен прокурор, обяви, че според него е добре новият шеф на прокуратурата да е съдия. И се аргументира дори: "За да познава по-детайлно работата на съда и съответно да може да накара прокурорите, които пък са началниците на полицаите в досъдебното производство, да събират по-качествено и по-точно доказателствата". Така той пусна в обращение отдавна спряганата кандидатура на председателя на окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров, който Борисов и вътрешният министър Цветан Цветанов не спират от години да хвалят. Наскоро при него на крака отиде дори американският посланик Джеймс Уорлик и го посочи като добър пример в съдебната система.

Още един - зам.-председателят на парламента Анастас Анастасов, отговаря на този профил. Преди да влезе в парламента, той беше шеф на районния съд в Ямбол. Ако се следва практиката от последната година ГЕРБ да слага навсякъде верни партийни хора, то нищо чудно и от "този храст да изскочи" главен прокурор.

Междувременно главният прокурор Борис Велчев изрази своята позиция, че е по-добре все пак неговият приемник и бъдещ шеф на държавното обвинение да е прокурор.

И той също се аргументира - ако това стане, то "ще е признание, че ще има



някаква нормалност в прокуратурата,



че никой не се налага да я спасява". Велчев моментално бе подкрепен от своя заместник Бойко Найденов, който всъщност е и един от основните кандидати за поста заедно със софийския градски прокурор Николай Кокинов.

Найденов дори си позволи да влезе в задочен спор не с кого да е, а с премиера. "Не знам, защо се смята, че прокурорите са по-неподготвени правно от съдиите, не е така, уверявам ви", обяви Найденов. "Просто професионалното отношение на съдията е такова, че неговото определение или решение влиза в сила. Колегите, които работят в прокуратурата, са не по-малко добре подготвени и със сигурност не по-малко морални и не по-малко със стремеж да докажат себе си в работата", добави той. Затова и той мислел, че нямало нищо по-нормално за първи път в новата история човек от прокуратурата да стане главен прокурор. Разбира се, кой ще бъде нов главен прокурор ще каже Висшият съдебен съвет, който ще го реши, застрахова се зам. главният прокурор. Всъщност, наистина от 1992 г. насам нито един от главните прокурори не е прокурор. Последователно бяха Иван Татарчев, който беше адвокат, Никола Филчев - съдия и преподавател по наказателно право, и Борис Велчев - преподавател по наказателно право и президентски съветник.

Всъщност, очевидно е, че



ГЕРБ правят всичко възможно да сложат свой



за шеф на държавното обвинение. Най-малкото защото са наясно какво ще им се случи, ако догодина през лятото паднат от власт. А новият главен прокурор ще бъде избран до февруари 2013 г. И ако не е верен човек, то тогава може да си изпатят, ако пробват изборна търговия, а пък ако загубят изборите, по стара българска традиция ще гледаме бивши министри на опашка към сградите за разпити и разследвания.

Първият опит да минат безобидно и бързо да изберат свой обаче се оказа неуспешен. Те направиха такава промяна в закона за съдебната власт, която позволяваше сегашният състав на ВСС, чийто мандат изтича в началото на октомври тази година, да избере новия главен прокурор. Именно през този състав минаха назначенията на фаворитите на ГЕРБ и на министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов - Георги Колев за шеф на Върховния административен съд и на Владимира Янева за председател на Софийски градски съд. Или иначе казано, тук се смята, че се разчита на поне 17 гласа от общо 25-членния състав на ВСС. Точно толкова най-малко са необходими за избор на главен прокурор.

Отговорните фактори от ГЕРБ обаче бързо усетиха колко повече ще загубят и започнаха да обясняват, че вота за бъдещ шеф на държавното обвинение ще даде бъдещият нов ВСС. Затова и може да се окаже, че



евентуален пряк избор на съдебната квота



за бъдещия нов съвет наистина може да се окаже важен.

Защото във ВСС има общо 25 човека. Трима са по право - главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища, а 11 се избират от парламента. Тук значи приемаме, че ГЕРБ си изберат всички техни 11, защото те контролират мнозинството в парламента. Плюс 1 шеф на Върховен съд. Станаха 12.

Други 11 от ВСС обаче се избират от прокурорите и съдиите. В момента не пряко, а от техни делегатски събрания. Неправителственият сектор и на няколко пъти Брюксел настояват изборът на тази квота да стане директно, съответно от всичките 1600 прокурори и около 2000 съдии. Управляващите обаче не се съобразиха с това искане и не приеха такава поправка в ЗСВ за предстоящия избор.

Те обещаха пряк избор, но от 2017 г.

Аргументите им са, че сега щяло да е скъпо, много трудно и какви ли не подобни. Вероятно обаче те са наясно, че ако примерно в големия съдийски съюз, който беше всекидневно нападан от вътрешния министър, са две трети от съдиите, то те ще изберат хора за членове на ВСС, които едва ли ще гласуват за човек на ГЕРБ за главен прокурор. Същото се отнася и до прокурорската част от съдебната квота. Особено ако им се предложи съдия за шеф. Но дори да приемем, че примерно прокурорите биха гласували, то тогава пак няма да има 17 гласа, ако и съдиите не са "на ГЕРБ". Затова изобщо не изглежда лишен от смисъл инатът на ГЕРБ.

Може би във всички сметки управляващите пропускат едно - те може и да си изберат свой главен прокурор, но дали няма да загубят много по-голямата битка - доверието на хората и на Брюксел?





------

ЗА КАРЕ

Най-спряганите кандидати



Сотир Цацаров е роден в Пловдив през 1966 година. Завършил е английска гимназия и право в Софийския университет. През 1992 г. става съдия в Районен съд - Асеновград, а след четири години и негов шеф. През 1998 г. е избран за зам.-председател на Окръжния съд в Пловдив, наказателно отделение, а след година става и председател. Два пъти е бил на обучение по съдебна администрация в САЩ. Участвал е като експерт в мисии по проекти на Европейския съюз за реформа на съдебната система в Черна гора, Хърватска, Албания и Македония. Женен е и има дъщеря.



Бойко Найденов е зам. главен прокурор. Роден на 9 февруари 1965 г. в София. През 1990 г. завършва Академията на МВР - специалност право. Кариерата му започва през 1991 г. като военен следовател към Софийската военно-окръжна прокуратура. От 1992 г. е военен прокурор. От 26 юли 2005 до 26 април 2006 г. оглавява Софийската градска прокуратура. После е говорител на Върховната касационна прокуратура, а от 28 юни 2006 г. е шеф и на специализирания отдел "Противодействие на организираната престъпност и корупцията" към ВКП. На 9 ноември 2007 г. Висшият съдебен съвет го избира с 13 гласа за директор на Националната следствена служба. След това той става зам. главен прокурор и продължава да отговаря за следствието, което премина към прокуратурата.



Анастас Анастасов е роден в Ямбол на 10 октомври 1965 г. Завършил е висше образование - "Защита на националната сигурност на България" и право в Академията на МВР-София. От 1991 г. е в органите на съдебната власт. Първо е в прокуратурата, а от 1996 г. е районен съдия в РС-Ямбол. Анастасов става депутат от ГЕРБ от 31 МИР-Ямбол на парламентарните избори през 2009 г. В 41-вото НС е член на Комисията по правни въпроси, председател е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. На 14 юли 2010 г Анастасов става зам.-председател на 41-вото Народно събрание.



Николай Кокинов е градски прокурор на София. Роден е на 29 ноември 1969 г. в град Ямбол. През 1993 г. той се дипломира в Юридическия факултет на СУ и в началото на 1994 г. започва като младши прокурор в Софийската районна прокуратура. През 1996 г. е повишен в Софийската градска прокуратура, а през юни 2004 г. е избран за неин зам.-ръководител. В началото на октомври 2006 г. Николай Кокинов е назначен за и. д. ръководител на СГП. На 20 декември 2006 г., по предложение на главния прокурор Борис Велчев, Висшият съдебен съвет го назначава за титулярен шеф на Софийската градска прокуратура. Николай Кокинов е женен и има две деца.