Наскоро няколко студентски организации във Великобритания биха тревога, че все повече британски и най-вече шотландски университети се превръщат в "закрити клубове" за привилегированите младежи. Според Националния съюз на студентите (НСС) констатацията е направена въз основа на данни, получени при прилагането на Закона за свободата на информацията. Броят на студентите от т.нар. неблагополучна среда не надхвърлят 100 души във всеки от най-старите шотландски университети. Един от лидерите в това отношение е университетът "Сейнт Ендрюс", където от общо 7370 студенти "неблагополучните" са само 13. Впрочем този университет са завършили вторият наследник на британската корона принц Уилям и съпругата му Катрин, херцогинята на Кеймбридж. Малко по-добра, но все така далеч от "социалната справедливост" е ситуацията в университетите в Единбърг и Абърдийн, твърди още НСС. "Значително по-благополучно" е положението в колежите на Дънди и Глазгоу. "Представените статистически данни трябва да накарат университетите в Шотландия да вземат мерки за по-справедливо приемане на учащи се", твърди Робин Паркър, представител на шотландското отделение на студентския съюз.

Малко по-късно пък стана ясно, че във Великобритания почти половината от студентите от Евросъюза, които са ползвали кредити подобно на британските си колеги, не ги изплащат след обучението си. Общата сума, която те дължат на британските данъкоплатци към учебната 2009-2010 г., е 47.4 млн. лири (57.9 млн. евро) Експерти предупреждават, че ако не бъдат взети по-строги мерки, невъзстановените пари на данъкоплатците ще нараснат лавинообразно. Близо 42% от студентите на страните от ЕС, които дължат пари за обучението си в британски университети, или са изчезнали, или имат неизплатени вноски. В британските университети учащите се от Евросъюза са един на всеки 20 студенти и аспиранти. Най-много са от Ирландия, Германия, Франция, Гърция, Полша и Кипър. Те плащат същите такси, както и британските им колеги, докато студентите извън Евросъюза



плащат много по-високи такси



От 2006 г. студентите от ЕС получиха право на кредити за обучението си, субсидирани от британските данъкоплатци. И първите вноски по изплащането на кредитите трябваше да постъпят през 2009 г. Парите от випускниците, които живеят във Великобритания, се вземат автоматично чрез данъчната система. Извън Великобритания обаче няма механизъм за връщане на кредитите. По принцип чуждестранните випускници трябва сами да съобщават на властите къде живеят, работят, какви са им доходите и да си изплащат вноските. Но много от тях след завръщането в страните си не известяват британската компания.

Разделението на източните и западните провинции в Германия пък все повече си личи и във висшето образование. Университетите на Запада са препълнени от студенти, докато Изтокът трябва да убеждава младите хора в предимствата си, борейки се с предразсъдъци. Университетите в Западна Германия се пръскат по шевовете. Те са толкова препълнени, че студентите често са принудени да водят битки, за да си осигурят място в залите за лекции. Има и професори, които провеждат заниманията в киносалони, за да поберат всички желаещи. Проблемът се изостря от факта, че в Германия съкратиха с една година гимназиалното обучение, така че през т.г. има два випуска с абитуриенти, които сега напират към университетите.



Празните провинции на Германия



Съвсем различна е картината в Източна Германия. Тук общините се борят с демографския проблем, ражданията намаляват, младежите се изнасят на Запад, за да търсят по-добре платена работа. В източногерманските университети има място колкото искаш, а и наемите за жилищата там са по-ниски, както и останалите разходи. Катрин Капенбергер е израснала в град Хоххайм в провинция Хесен, но следва история на изкуството в Лайпциг. "Тук ми харесва, защото градът се развива динамично. Има младежки дух. В другите студентски градове, които познавам, не е същото. Освен това Лайпциг предлага културно многообразие, а и самият университет е супер. Много съм доволна от следването. Всичко тук отговаря на моите представи за добро образование", казва Катрин, цитирана от "Дойче веле". Думите й се потвърждават от едно допитване сред абсолвентите. Преобладаващата част от тях смятат, че източногерманските университети са по-добри от западните, и то във всяко отношение.

Въпреки това има все още много предубеждения, които отблъскват западногерманските абитуриенти от следване в източната част на страната. За тях германският Изток е сив и скучен ландшафт, който е по-добре да се заобикаля. Източногерманските университети решиха да положат повече усилия за подобряване на имиджа си. Пред пет години те проведоха кампания под провокативния надслов "Следване в Далечния изток". Инициативата трябваше да предложи на младото поколение аргументи за предимствата на следването в Източна Германия. Източните федерални провинции похарчиха



общо 16 милиона евро за реклама



на университетите. Умно инвестирани пари, смята Герхард Вюншер от Министерството на културата на провинция Саксония-Анхалт. "По този начин събудихме интереса на Запада. През последните пет години значително се увеличи броят на студентите от Запад, които учат при нас", казва той. Сега почти половината от западногерманските ученици не изключват следване на Изток. А преди три години само една трета от учениците в западната част на страната намираха източните университети за привлекателни. Междувременно всеки трети студент в Саксония е от някоя западна федерална провинция. Въпреки това източногерманските провинции продължават активната си рекламна дейност. За това ще бъдат инвестирани още 6 милиона евро за привличането на повече западногермански студенти. Освен това университетите не искат да изпускат най-добрите младежи, а да ги задържат в източната част на Германия и на работа след следването.

Като цяло обаче в Европа се забелязва тревожната тенденция, че благодарение на новите такси, предизвикани най-вече от глобалната криза и масовата образователна реформа на Стария континент в рамките на т.нар. реформа от Болоня, младите умове започват да изтичат в друга посоки. Реформата раздели обучението на бакалаври и магистри, при което висшите учебни заведения все повече губят своята автономия и държавна подкрепа. През 2009 г. това обаче бе посрещнато на нож в страни като Франция, Италия, Гърция, Германия, Австрия, Швейцария, Холандия и Полша, където десетки хиляди студенти протестираха няколко месеца и нещата привидно са утихнали. Но при нов опит да се вдигнат таксите и да се намалят още повече държавните пари за образованието неминуемо ще се стигне до социални сблъсъци, което окончателно ще раздели студентите на елитни богаташи и огромно море от ощетени младежи.