Алиосман Имамов е роден през 1953 г. По професия е преподавател със специалност статистика и иконометрия. Вече трети мандат е депутат от ДПС, като в момента е за зам.-председател на партията.

---------



- Г-н Имамов, ще дойде ли ден, в който възродителният процес ще престане да бъде част от българската политика и ще остане единствено в българската история?

- Когато се говори за възродителния процес, това невинаги е конюнктурно. В повечето случаи има основания за това. Например опитите да се сменят имена на населени места и местности е такова основание. Мисля, че ще дойде ден, в който този процес ще остане в историята. По-важно е кога ще дойде този ден. Може би когато българското общество узрее достатъчно и се доближи до онези европейски и световни стандарти, според които изцяло се зачитат правата и свободите на гражданите в страната. Съгласен съм, че възродителният процес не бива да се използва като единствена аргументация по време на избори. Това не е правилно. Ще бъде голяма грешка, ако някой в ДПС си мисли, че възродителният процес е достатъчно условие да се печелят избори. Сигурен съм, че повечето членове и политици от ДПС осъзнават това. Но ние не можем да си затваряме устата при явни политически и други прояви, които напомнят на една част от българското гражданство, че е имало такъв процес. И им дават основание да мислят, че рано или късно подобни мероприятия ще се повторят.

- Според вас реално ли е да се мисли, че в близко бъдеще би се случило нещо подобно?

- Няма да бъде пресилено, ако се каже, че дори в момента има пълзящ подобен процес. Вече споменахме смяната на имена на местности и улици, които са се наложили исторически. Нормалната логика трудно може да приеме, че от това ще има някаква полза за обществото. Подобни явления не са изключени в бъдеще.

- Инцидентни явления може би винаги ще има. Но като наближат избори и започват да се говорят твърде силни думи - как ако не се гласува за ДПС, е възможно пак да се сменят имена, да се събарят джамии и т.н. Ако се вярва на информации от смесените райони, местни активисти на ДПС често експлоатират тази тема.

- Сигурно има случаи на такова говорене, но аз бих ги нарекъл изключение. Това са инцидентни случаи, пресилено е да се говори така. Обикновено тази тема се преекспонира по време на избори от хора, които не могат да предложат нещо друго като аргументация. Тази тема е елементарна и лесна, възприема се без особени усилия от голяма част от симпатизантите на ДПС, особено от онези, които са били жертви на този процес.

- Медалът обаче винаги има обратна страна. Съвсем наскоро се разбра, че в турски учебници половината от територията на България е била картографирана като част от Турция. Подобни явления също провокират и тук да има говорене, което да напомня за възродителния процес.

- Националистическото говорене е присъщо за всички държави на Балканския полуостров. Съвсем нормално е подобен тип говорене да провокира определени националистически действия и в съседните държави. Ние трябва да положим взаимни усилия да ограничим подобни действия. Колкото и парадоксално да звучи, вероятно ви е направило впечатление, че почти всички държави на Балканския полуостров са били велики в своето минало - Велика България, Османска империя, Византия, Велика Албания, Велика Сърбия и т.н. За съжаление заради подобни исторически дадености всяка една от държавите има претенции към своите съседи, включително териториални. Балканският полуостров е твърде малък за толкова много велики държави.

- Каква е оценката на ДПС за трите години управление на ГЕРБ?

- Безспорно оценката за управлението на ГЕРБ е по-скоро негативна по отношение на икономическото и социалното развитие на държавата. Това се вижда и от оценките на европейските структури.

- Смятате ли, че емитирането на новите еврооблигации от страна на финансовото министерство закъсня?

- Всеобща е оценката, че сделката закъсня от гледна точка на нейната ефективност. България може би щеше да реализира тази сделка с по-малко разходи, ако тя се беше случила по-рано. Вероятно има политически причини за това. Обикновено опозицията не подкрепя увеличаването на дълга, независимо дали това е необходимо.

- Защо да не се разреши и на Сребърния фонд да купува от тези облигации?

- Когато държавата се явява едновременно купувач и продавач на ценни книги, тя във всички случаи ще загуби. Ако спечели продавачът, ще загуби купувачът и обратно. Аз мисля, че с говоренето около Сребърния фонд министърът на финансите имаше за цел пазарна дезинформация с намерение да реализира по-добри условия за тази сделка. Убеден съм, че той искаше да създаде впечатление, че държавата ще прояви някаква финансова интервенция, за да може да даде знак на евентуалните купувачи на нашите ценни книжа да се съгласят на по-благоприятни условия. Финансовият министър искаше да повлияе положително. Според мен той не е имал сериозни намерения да пипа Сребърния фонд. Може да се каже, че това е било маневра с положителни намерения.

- За месец май правителството за пръв път отчете стопяване на дефицита в бюджета.

- Според данните дефицитът за първото тримесечие изчерпва около 62% от годишно планирания дефицит. Това е изключително тревожна тенденция. Обясненията на Министерството на финансите са, че става дума за сезонни колебания, които ще бъдат компенсирани във втората половина на годината. Но аз се съмнявам в това. Вярно е, че през април и май има лек спад на дефицита. Данните за май не са публикувани, не мога да ги коментирам, но не вярвам да имаме положителен баланс в края на този месец.

- Каква е вашата икономическа прогноза за близките година-две?

- Основният проблем остават ниските доходи и жизненият стандарт. На следващите избори това ще бъде основната тема, по която ще бъдат атакувани управляващите. Те не направиха почти нищо за подобряване на тази ситуация. Те съхраниха замразените доходи прекалено дълго, което влоши изключително много условията за живот на обикновените хора.

- Вероятно те ще отвърнат, че са повишили стандарта на живот, като са построили магистрала, метро и т.н.

- Магистралите имат отношение към стандарта, но ефектът от тях ще дойде след десетилетия. Основният проблем си остават ниските доходи.

- Какво може да се направи според вас?

- Според моето собствено мнение България като най-бедна страна в ЕС може да рискува част от фискалната си стабилност, с която толкова много се гордеем, в името на повишаването на жизнения си стандарт. Смятам, че за една бедна държава е лукс да поддържа такава висока степен на финансова стабилност. Повечето държави в ЕС са в процедура на дефицити. България като бедна държава трябва да направи всичко възможно, дори с цената на това да наруши фискалната си стабилност, да стимулира заетостта и растежа, които ще доведат неизбежно до повишаване на жизнения стандарт и доходите на хората. Относителният дял на българския дълг в момента 16-17%, като до края на годината ще стигне 20%. Ние имаме свободата да увеличим тази задлъжнялост до 40-50%, като горната допустима граница в рамките на ЕС е 60 процента.