Визитка

Любомир Христов е председател на Института на дипломираните финансови консултанти. Той е член на Консултативната група към Европейския банков регулатор (EBA), Лондон. Заемал е позиции като главен икономист на БНБ, съветник на изпълнителния директор на Световната банка във Вашингтон и изпълнителен директор на Централния депозитар. Бил е член на експертната група по финансово образование към Европейската комисия в Брюксел (2008-2011 г.). Работил е като проектен и програмен ръководител в публични компании в САЩ. Христов е доктор по икономика от УНСС (1990 г.) и дипломиран финансов консултант (ChFC) от Американския колеж в щата Пенсилвания, САЩ (2005 г.).



- Г-н Христов, българите много се оплакват от скъпите заеми. Законите ли са лоши, банките ли са криви?

- В нашите закони, свързани с кредитирането на граждани, няма пропуски. Те съзнателно са направени така, че потребителят на финансови услуги да не получава защита, а да я получават банките кредитори. Това е постигнато чрез формално прилагане на европейските директиви и закони и тяхното побългаряване. Такъв пример е директивата за потребителския кредит, която цели да предостави предварително на потребителя цялата необходима и важна информация, на база на която той да прецени дали може да си позволи кредита при условията, които му предлага банката. У нас това е уредено чрез Закона за потребителския кредит. Но освен това се прибавя специфично българско определение на референтен лихвен процент, а именно - това е променливата част на лихвата по потребителски и ипотечни кредити. Специфична българска особеност в целия ЕС е, че този референтен процент банката на практика сама го определя, след като е отпуснала кредита. Това значи, че колкото и да проучвате предварително предоставената ви информация, не може да знаете кога, как и защо ще се промени лихвата по вашия кредит - защото тази промяна зависи изцяло и единствено от волята, решението и произвола на банката.

- Как биха могли да бъдат защитени интересите на гражданите?

- Още преди две години предложих на депутатите от икономическата комисия да се прилага онази дефиниция за референтен лихвен процент, която съществува в Закона за платежните системи и платежните инструменти. Смисълът й е, че референтният лихвен процент може да бъде само пазарен индикатор, който не зависи от нито една от двете страни по договора за кредит и стойността му може да бъде проверена, защото е достъпен публично. Казано с прости думи, след като една банка е отпуснала кредита при определена лихва, тя не може да преценява какъв да е лихвеният процент, а само може да го изчислява. И вие като кредитополучател, ако имате специализираните познания, ще може да повторите изчисленията и да стигнете до същия лихвен процент, до който е стигнала банката, независимо дали той се е повишил или понижил. Тук не говорим за ниво на лихвения процент, а за база на промяната му.

- Доколко конкурентен може да е нашият пазар за потребителски кредити обаче, като се имат предвид високите такси, в случай че кредитополучателят реши да се прехвърли от една банка към друга?

- Естествено, че не е конкурентен. У нас банковият пазар е силно концентриран, господстват 3-4 банки и, общо взето, имаме монополизиран пазар, който е по модела "водещ и последователи". Това значи, че водещи са въпросните 3-4 банки и другите се съобразяват с тяхното пазарно поведение, т.е. длъжни са по една или друга причина да ги следват. А таксите при прехвърляне на кредитополучателя от една банка към друга са високи, естествено, е "ключалката" на "капана" кредит. Защото заради високите разходи по рефинансиране на кредита вие сте обезкуражен да смените банката.

Всъщност вие на практика не можете да избирате най-изгодния за вас лихвен процент, защото той се определя от банката, след като вече е отпуснала кредита. Ще дам пример, за да стане по-ясно. След като сте решили да търсите кредит, сравнявате оферти на две банки и да допуснем, че те са аналогични по различните видове такси, но се различават по първоначалния лихвен процент - например едната банка ви предлага 7%, а другата - 8%. Естествено вие избирате банката с по-ниския лихвен процент. Но само няколко месеца по-късно банката, която ви е предложила по-ниския лихвен процент и от която съответно сте взели кредит, вдига лихвата от 7% на 10%, да кажем. А пък банката, която първоначално е предложила лихва от 8%, я увеличава на 9%. Така за останалата част от срока на изплащане на кредита вие имате два начина на процедиране. Единият е да плащате по-висок, отколкото сте си представяли, лихвен процент. Другият вариант е да се прехвърлите в другата банка, при което ще дължите такса за предсрочно погасяване и още веднъж да платите всички такси по отпускане на нов кредит. Ето така нагледно се илюстрира монополът на банковия пазар - той се състои в това, че вие фактически нямате избор.

- Имате ли информация докъде са стигнали обещаните от вицепремиера Симеон Дянков мерки, според които лихвите по кредити за граждани ще се определят на основата на пазарни индекси като EURIBOR или SOFIBOR, а таксата за оценка на имущество при отпускане на кредити ще се понижи или отпадне?

- Те продължават да са актуални и аз смятам, че би трябвало да се приложат на практика. Само че тези предложения към момента са заседнали в една работна група, в която освен представители на държавата участват представители на банки, но не и на национално признати потребителски организации, които въпреки желанието им не бяха включени в работната група. Така предложенията бяха "задушени".

В цялата тази история всъщност прозира слабостта на правителството, оглавявано от премиера Бойко Борисов. Банките, естествено, имат своите интереси, кредитополучателите също, и тези интереси би трябвало да съвпадат в дългосрочен план. Но банките биха могли да разширяват бизнеса си на базата на доверие, а те тормозят клиентите си и предизвикват недоверие. А работа на правителството е в крайна сметка да определи правилата на играта на пазара. А не е работа на банките. Ще дам пример. Тази работна група, която се формира с цел да реши проблема, е все едно, когато играят мач "Левски" и "ЦСКА", само единият отбор да определя правилата - кое се счита за засада и кое не се счита. Ето това имаме у нас в сферата на финансовото законодателство.

- Банките обясняват, че у нас лихвеният процент е висок, защото рискът също е по-висок, отколкото в други страни от ЕС?

- Това, че в нашата страна е по-рисково да се отпускат кредити, е вярно. И причината за това е, че страната се управлява зле, особено икономически. Това, че страната е по-рискова, влияе върху нивото на лихвения процент, който реално е по-висок, отколкото е в други страни от ЕС. Но чувам, че служители на банки се опитват да манипулират потенциалните си клиенти, че при въвеждане на действително пазарен, а не произволен лихвен процент лихвите ще се вдигнат. Това, разбира се, не е вярно. В момента лихвите в България се формират на "битпазарен" принцип, защото не само че всяка банка определя цената на кредита, както й скимне, но след това започва да го повишава. А когато един доставчик може да си позволи произволно да определя цената, тогава няма пазар, а има монопол - и такава е ситуацията в банковия сектор у нас.