В отговор на протестите на природозащитниците привържениците на ски пистите спретнаха контрамитинг в центъра на столицата. |
Демокрацията е процедура, която установява волята на мнозинството. Тя се стреми към равноправие, свобода и взаимно зачитане на обществените прослойки, но същевременно намалява силата на държавата. САЩ например, стремейки се да стават все по-силна държава, жертват демокрацията.
Има обаче и хитри държави
или поне политици. Хиляди унгарци поискаха оставката на Орбан, защото газел демокрацията. Хиляди унгарци се надигнаха и в защита на Орбан. Капанът щрака. И двата митинга трябва да бъдат чути според принципите на плурализма. Но какво да е решението, действието? Демокрацията дава отговор - избори, референдум. Но ако Орбан наистина гази демокрацията, а мнозинството е склонно да си затвори очите? Демократичната процедура, бранейки своите принципи, се обръща срещу демокрацията.
Този парадокс датира от древността. Ние, нали сме новопокръстени демократи, не смеем да го изречем. Само че той излиза от теорията и причинява щети на практика. Ето, защитниците на застрояването излязоха на митинг. Направиха серия от протести. Хулени са, че им плащат или са закарани на насила, но това е повърхностно. Никой не може да бъде сигурен, че младежите на Орлов мост изразяват мнението на мнозинството. Точно обратното - обсъжданията при приемането на "Натура 2000" показаха, че "дървета, костенурки и птички" са ценностна маловажност. Екомрежата е необходимост, но нима щеше да бъде въведена, ако демократично хората се бяха произнесли дали я желаят?
Разговорът за демократичната процедура е нужен, защото е принципен. Касае Бойко Борисов, но и десетките управници след него. Големият въпрос е
как една власт взема решенията си
Като брои протестиращите, мери шума им, непрекъснато се оглежда "какво мислят хората"? Или разполага с политическа визия и отговорност да я отстоява, дори визията да не е популярна? В този ред на мисли - ами ако дървосекачите се окажат повече? Референдум ще спаси ли гората? Искаме ли демокрация точно по този въпрос?
Бойко Борисов може да бъде поздравен, че отговаря на една стара потребност - да се съобразява с общественото мнение. Но той не може да бъде поздравен, че провежда силна политика, макар, следвайки обществения вятър, да е еманацията на самата демократичност (в наш вариант). Точно при него изпъкват още по-големите рискове на демократичната процедура.
Властта изглежда слаба. Но става и хитра
Днес излизат дървосекачи, утре ще го направят защитници на "законните подслушвания в борбата срещу престъпността". В други ден тълпа, "омерзена от лъжите на медиите", ще викне "Долу!" с искане за цензура. Сега огледалният протест не иска цензура, но също вика "Долу!". Крачката е малка, капанът щрака. А след като и агитка митингува в подкрепа на Радостин Стойчев, значи е настанала лумпенизация. Стойчев може да е великолепен специалист, но редно ли е митинг да определя кой да е треньор? Ами ако утре след загуба пак митинг поиска той да бъде отстранен? Или пък множеството почне да избира името на централния нападател в националния отбор по футбол? За какво са ни органи, институции, след като всичко почва да се решава на площада?
Лумпенизацията е най-доброто средство за изкривяване на демократичната процедура. "Не може да ме свалите, хората ме искат", казва например уличен в злоупотреби кмет. И наистина, хората го искат. "Местната организация ги гласува, съобразих се с нея", казват Сергей Станишев и Иван Костов, издигайки за депутати корупционери. Така е - корупционерите са гласувани. Благородната демократична процедура става оръжие срещу истината и честността. Тя може да блокира и добри за бъдещето действия, несъзнавани от съвременниците. Тези рискове са универсални, затова е измислен буферът с представителната демокрация. Чрез нея суверенът упълномощава хора, които счита за умни, честни и прозорливи, да вземат решения от негово име,
като им поверява отговорност
Излъчва управленски елит. Този елит трябва да управлява добре, макар и невинаги "добре" да значи демократично.
Днес политическият елит в целия свят е дискредитиран, хората все по-масово настояват за различни форми на пряка демокрация. Виждат проблемите в отсъствието й. Но щрака поредният капан. Аристотел смята, че демокрацията вирее в малки полиси, Монтескьо също счита, че републиката може да успее върху малка територия. И това не е, защото върху голямо пространство не могат да се наложат демократични процедури, а защото, за да бъдат ефективни, са нужни взаимно познаване и контрол - преки, не чрез посредничеството на слухове и легенди (в днешно време - медии). Днес светът е гигантска анонимност, а специално в България царува лумпенизацията. "Да чуем мнението на мнозинството" значи да чуем мнението на чалгата (говоря не за музика, а за ценностна система). Сопата, с която властта (все още) спира благородното инакомислие, става ненужна. На нейно място идва контрамитингът. И не е задължително бъде платен.
Чалгата сее глупост в умовете,
с което става безплатен приятел на уж омразния политически елит. Ние си мислим, че с повече демокрация ще го проветрим. Или пък ще му наложим определена хубава кауза. Той обаче съвсем демократично ще попита в митинг или референдум чалгизираното мнозинство какво мисли по въпроса.
Вече се случва не само в България. Ще става по-често и в бъдеще - на вид е хуманно, демократично, доброжелателно. Нелумпенизираното малцинство ще иска авторитарност при прокарването на идеи, което ще го дискредитира. Мантрата "да чуем мнението на хората" все по-често ще означава злоупотреба. Тя на пръв поглед саботира политическия елит, но на практика му дава още повече права, защото той може да се скрие зад масовата безотговорност. Моята критика не е дали Бойко Борисов чува или не думата на народа, а защо като овластен от суверена политик не взема правилните решения.