Използването на помощи за укротяване на социалното напрежение се превърна в запазена марка на ГЕРБ. С тях управляващите си пазаруват спокойствие въпреки законите както при природни бедствия, така и след бедствия, предизвикани от собственото им безхаберие. Като в село Бисер, залято от един язовир, за който от години се знае, че стената му е пред скъсване, но изясняването на собствеността и отговорността за поддръжката му ще се окажат по-трудни от възстановяването на щетите.

Според закона за социално подпомагане "социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс." (От родители, бивши съпрузи, внуци и правнуци, баби и дядовци, б.а.)

Това означава, че каквото и да са преживели българските граждани, те не могат безусловно и без правила да получават подпомагане от държавата. Ако имат по-високи доходи от определените за достъп до социална помощ, ако има кой да им помогне от семейството, те просто нямат право на подпомагане. Дори еднократно за покриване на инцидентни нужди, които иначе са по преценка на директорите на дирекции "Социално подпомагане", но задължително след социален доклад.

Така е по закон. Но не и според ГЕРБ. На 22 юни приключи срокът, в който пострадалите от земетресението, разлюляло Пернишко на 22 май, можеха да кандидатстват за обещаната от правителството на всички еднократна помощ от 325 лв. След като преди това



раздаваха наред



помощи на пострадалите от наводненията в Харманлийско и Старозагорско и на затварящите пътища металурзи от Кърджали, за Перник правителството реши да даде парите законно, като заобиколи закона и си гласува специално постановление. През него се увеличи с 1 млн. лв. и бюджетът на социалното министерство, но впоследствие се оказа, че след дъжда от молби ще трябват поне още 2 млн. лв.

След като Агенцията за социално подпомагане пусна съобщение, че само хората без доходи могат да подават молби, социалният министър Тотю Младенов "поправи" новината с обещанието подкрепа да получат всички пострадали. Постановлението беше гласувано от правителството на 30 май, когато молбите вече се приемаха, а раздаването на помощите започна от 31 май, но едва на 8 юни при публикуването му в "Държавен вестник" стана ясна уловката - получилите обезщетение от междуведомствената комисия за възстановяване ще трябва да възстановят и помощта за покриване на неотложни нужди. Обяснението на финансовия министър Симеон Дянков е: "Не може за едно и също нещо да се получава помощ от две места."

Голямата разлика обаче между помощта от АСП и тази от междуведомствената комисия е безотчетността на първата. Няма никаква гаранция, че част от хората, които са я получили, няма да я изразходят за задоволяване на прищевки и да останат да си живеят сред напуканите стени. Но за да се получат средства от комисията, разходите трябва да се докажат. Пари от нея няма да се дават и на застрахованите пак за да не се покриват едни и същи щети от две места. Излиза, че пиар акцията на ГЕРБ да помага без правила може да се окаже



награда само за най-безотговорните



В Бисер, Лешниково, Оброчище и Свиленград също около 350 семейства със залети от водата домове получиха подкрепа от 325 лв. за задоволяване на неотложни нужди по напълно неясни критерии. Обясненията на властта тогава бяха, че са останали без дрехи, одеяла, посуда, храна, дори четките за зъби са им отнесени от водата. Но първоначалната материална помощ, която те получиха от БЧК и дарителски акции, беше точно за задоволяване на тези потребности. Откъдето и да се погледне, това също е дублиране на подпомагането. За пострадалите от водната стихия няма постановление с изричното условие да възстановят помощта, ако бъдат обезщетени от междуведомствената комисия. Отново двойна подкрепа за едно и също нещо.

На 31 март насред протестите на металурзите от ОЦК "Кърджали" за неизплатени с месеци заплати премиерът Бойко Борисов реши да ги успокои с обещанието, че всички около 500 работници в комбината ще получат еднократна помощ от 325 лв., за да покрият неотложните си нужди за около седмица. Очакваше се за това време държавата да използва всичките си лостове за намеса в частния бизнес и притискане на работодатели, за да намери нов собственик на ОЦК. Така ГЕРБ наистина си купи малко спокойствие, металурзите спряха да блокират пътища - единствената форма на протест, която премиерът забелязва.

Никой не успя да обясни логично защо при десетки хиляди български работници в стотици фирми, които не получават с месеци заплати, само на металурзите беше раздадена помощ. Социалният министър Тотю Младенов постоянно разяснява на останалите, че могат да си търсят парите по съдебен път, а трудовите инспектори ще им съдействат да си получат извлечения от ведомостите за неплатени възнаграждения. Последните протести са на хората от "Родопи" - Шумен, някои от които са без заплати вече година. Те са на улицата вече над десетина дни, но никой не ги забелязва вероятно защото не блокират пътища. Или защото предприятието не е апетитно за близки до властта бизнесмени и не си струва да се спасява. Между другото проблемът на металурзите от Кърджали и досега не е решен и те обявиха възстановяване на протестите си.



Чака се поредното обгрижване



от страна на властта.

Но подпомагането без правила се превръща в не по-малко бедствие и от самото бедствие. Предизвиква завист, скандали и междусъседски омрази. Щом с едно постановление могат да се заобиколят куп закони, правилници за прилагането им, наредби, не е чудно, че никой не иска да застрахова дома и реколтата си, след като щедрият бюджет е готов да покрие щетите. Време е управляващите да спрат да се стискат за превенция и да развързват щедро торбите, след като някоя трагедия е съсипала живота на десетки. И да вложат малко повече енергия в писането на действащо законодателство и в контрол по спазването му. Тогава драмата в Бисер нямаше да се случи, защото институциите нямаше да си прехвърлят 7 години отговорността по стягането на спуканата стена на язовир "Иваново". Тя щеше да е здрава и нямаше да се скъса. Между другото в цивилизована държава с добри закони и работеща правораздавателна система същата тази държава щеше да плаща обезщетения до живот на пострадалите, а не да си купува спокойствие с 325 лв. на човек и 1 млн. лв. дарение за нови къщи, при това дадени с куп условия.