От години внасяме пари по сметка на детето. Наскоро ни се наложи да теглим пари и чак сега разбрахме, че не можем да направим това свободно. Така било и с разпореждането с каквото и да е имуществото на детето. Каква е процедурата, за да теглим пари и да разполагаме с имуществото, което ние през цялото време сме придобивали?

Ж.Ч., София



Действащият от 1 октомври 2009 г. изцяло нов Семеен кодекс (СК) е сравнително лаконичен по тези иначе често срещани казуси и често третирана материя. Всъщност и предишният СК не беше кой знае колко по-словоохотлив. Години наред тълкуване и съдебна практика обаче са подредили алгоритъм на поведение в такива случаи. Нека преди това видим какво предвижда нормативната база.

Според чл.130 от сегашния СК "родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин". По-нататък законодателят е записал, че доходите от имуществото на детето, които не са необходими за негови нужди, могат да се използват за задоволяване потребности на семейството.

Веднага след това обаче, в ал.3 на същият този чл.130 е записано, че "извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето". Това на практика наистина означава, че родителите не могат сами да се разпореждат нито с имоти, нито с влогове, ако те са на името на детето. Дори и имотите да са купени само с техни пари или пък влоговете да са правени и пълнени само от техните възнаграждения. Просто задължително трябва да се мине през районен съд и да се иска разрешение оттам. Има съдилища, които са определили примерните документи, които са необходими, за да разгледат магистратите съответния случай. Затова е добре да се знаят някои от тези схеми, които, ако се спазват, родителите могат да си спестят главоболия, време и нерви.

Така трябва да има писмено искане до съда - по образец или свободен текст. В него задължително трябва да се опише и обоснове нуждата и очевидната полза за детето от тегленето на парите. Искането се подава от родителите, когато детето е малолетно. При непълнолетно дете - деца между 14 -18 г., искането се подава лично в присъствието и със съгласието на родителите.

Към искането се прилагат още квитанция за платена държавна такса за образуване на дело и за съдебно удостоверение. Трябва да се дадат личните карти на родителите, а ако детето има 14 години - съответно и неговата. Необходимо е да се приложат и актът за раждане на детето, влоговата книжка или съответно договорът за влог. Може и само номерът на банковата сметка. Има съдилища, които отбелязват, че при искане за теглене на суми над 500 лв. искат и разрешение от Дирекция "Социално подпомагане".

Възможно е родителите на детето да са разведени. Тогава се прилага съдебно решение за разтрогване на брака или удостоверение за родителски права. При смърт на някой от родителите се прилага акт за смърт или пък удостоверение за наследници.

Това е само примерен набор от документи, който може да бъде поискан. Възможно е отделни съдилища да настояват за повече или пък да се произнасят и върху по-малко от тях.

Всичко това пред районния съд като процедура се прилага и ако родителите искат по някакъв начин да се разпоредят с имот, който е на името на детето, или пък с ценни книжа. Пак искане, пак обосноваване на необходимостта и наложителността, прилагане на съответните документи.

Необходимо е да се знае и че дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши пак чрез разрешаване от районния съд при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.