Движение "Гергьовден" през 1999 г. вкара 48 общински съветници в 23 общини. На следващите парламентарни избори успя на два пъти в рамките на ОДС и СДС вкара по двама депутати. |
губят сладката държавна субсидия,
а излизането от НС води до загуба и на други финансови потоци отвън и отвътре, които се пренасочват другаде.
Формацията на Симеон Сакскобургготски засега се опитва да е едно малко изключение от общото правило, но успява само с темпа си на затихване на дейността. Участието в два последователни мандата в управлението само по себе си е изключение за българския политически живот от началото на прехода. Между другото не са малко хората, които не знаят, че царят вече не е формален шеф на партията. А тя пък в последните дни влезе в новините, което рядко се случва напоследък, с призива на председателя Христина Христова към СДС "да се вземат" и с напомняне как не го направили навремето през 2001 г. Всъщност НДСВ се опитва да извършва някаква политическа дейност, въпреки че търпи сериозни загуби от паралелната активност на един от видните й представители Меглена Кунева. Ако не бе личността на Сакскобургготски, вероятно вече щеше почти да е прекратила съществуването си. Друго, с което НДСВ преди време попадна в новините, е преместването на цели структури към ГЕРБ. Какво вършат? От сайта на формацията става ясно, че се опитват да коментират и да имат позиция по почти всички големи теми, но вече трудно достигат до избирателите, и то не само поради липсата на интерес от страна на медиите. Имат все пак свои представители в местната власт - десетина собствени общински кметове, малко повече коалиционни или подкрепени независими.
Друг бивш участник в управлението, който обаче днес за публиката е по-познат около скандалите с "Кремиковци" и ЦСКА, е Александър Томов. След като напусна БСП, през 1993 г. през ГОР той направи ДАР, която обаче не влезе в НС. През 1997 г. коалицията "Българска евролевица" (БЕЛ) има 14 депутати, които подкрепят ОДС, но по-късно напуснаха "реформаторското мнозинство", и... продължиха да подкрепят правителството по някои въпроси. И тук личи още един проблем на българските партии - те често се лутат из лявото и дясното пространство, а и в центъра, което не е обяснимо за редовия избирател. Подкрепят ту десницата, ту левицата, коалират се последователно с непримирими противници и т.н. Това няма как да не се отрази на политическото им битие в даден момент, защото и най-ревностният привърженик има нуждата да разчита ясно кой е противникът.
Малко по-късно Евролевицата става партия, секретари на която са Ивайло Калфин и Филип Боков, а Цветелин Кънчев отговаря за връзките с малцинствата. Говорител е Росен Карадимов, който отскоро пак е член на НС на БСП. Ето и поредното противоречие, което също играе роля за залеза на формациите - в тях се въртят едни и същи хора, които менят формациите непрекъснато. Мнозина основатели на СДС в началото на прехода днес са видни фигури на какви ли не други партии. През 1999-а от опозиция на БСП Евролевицата стана партньор на соцпартията и те имаха общи листи на местните избори. БЕЛ спечели 16 кметски места и над 300 съветници, 37 зам.-кметове и 16 председатели на общински съвети. През 2000 г. на втория конгрес на БЕЛ идва и разцеплението, а пет години по-късно участва в парламентарните избори в "Коалиция на розата" вече под името "Българска социалдемокрация", както се казва и днес, но не премина 4-процентния праг. През 2009 преди изборите Томов е цитиран по медиите да говори за "широка подкрепа за ГЕРБ", но дейността му се отразява най-вече заради съдебната сага около него. През януари 2011 той беше осъден на девет години затвор заради присвояване на имущество от "Кремиковци", на което беше изпълнителен директор.
Скандал създаде и участието му в ръководството на ЦСКА
Поредно гръмко и многообещаващо начало и тъжен край може да се илюстрира и с "Гергьовден" на Любен Дилов-син. Началото е просъществувалата едва около половин година партия "Народно движение Ку-ку" през 1994-1995 г., когато е заличена с решение на Върховния съд. През февруари 1997 г. беше създадено Движение "Гергьовден", но не участва в изборите за парламент същата година. През 1999 г. печелят 48 общински съветници в 23 общини. Тогава Дилов-син стана общински съветник в София. На парламентарния вот през 2001 участваха в коалицията ОДС и той стана депутат. Между другото през 2002 "Гергьовден" напусна един от идеолозите му - Петър Курумбашев, който е втори мандат депутат от БСП. През 2005 отново влизат в парламента със СДС. В края на мандата двамата депутати гергьовци напуснаха, за да се присъединят към групата на коалиция "Напред" на ЛИДЕР, ВМРО и др. През 2009 на вота движението не участва във вота за парламент, но Дилов призовава да се подкрепи "Синята коалиция". Само година по-рано той предлага на ГЕРБ да бъдат носители на законодателната инициатива от тяхна страна, тъй като хората на Бойко Борисов нямат своя ПГ. Междувременно през годините Дилов ту се оттегля от председателския пост, ту се връща. На местните избори през 2007 г. пък е с "Новото време". През 2011 направи Общност на демократичните сили, в която влизат отново ДП, БДС "Радикали", ССД на Софиянски и др., с които през годините ту са в един отбор, ту в противникови лагери в десницата. Последната активност на Дилов-син е учредител на ГОРД на Слави Бинев.
Емблематичен е залезът и на друга формация с претенциите навремето да е младежка и свежа - "Новото време". През 2004 г. депутати от НДСВ се отцепиха и направиха ПГ на "Новото време", а няколко месеца по-късно беше учредена и партията. Те дори имаха свои представители в правителството на Сакскобургготски. Провалиха се обаче в изборите през 2005 г. След това в историята на сайта им пише, че са се концентрирали върху различни видове обучения, а основните фигури са се отдали на телевизионна дейност, каквато продължава и днес Емил Кошлуков. Юлиана Дончева пък беше последно неуспял кандидат за кмет на Велико Търново, след като през 2007 г. се опитва за същата позиция, но в столицата, а областната структура на "Новото време" във Велико Търново се вля в ГОРД.
Има още една колоритна фигура от близкото и по-далечно минало, която преди броени дни обяви, че се завръща в политиката - Жорж Ганчев. Той се кани
"да отстоява българската памет"
На изборите догодина ще участва с формацията си "Национално патриотично движение", която е третата поред след неговия Български бизнес блок (БББ) и Блока на Жорж Ганчев, и то самостоятелно. Програмата му предвижда още да се бори с нихилизма и чуждопоклонничеството. Ганчев също е пример за номадството в българската политика - участва в учредяването на СДС след 10 ноември 1989 година, през 1990 година основава БББ и остава председател до 1996 година, когато съпартийците му устройват комплот. Стига до третата позиция на президентските избори през 1992 г. Депутат е в 37-ото и 38-ото Народно събрание. През 2005 г. влиза в споменатата вече "Коалиция на розата". Пет години е водещ на предаване до 2005, а през последните години липсват данни за дейността му.
Съдбата на тези формации е най-добрата илюстрация за това, че е трудно да спечелиш, но още по-трудно е да задържиш позициите си след това. До голяма степен проблемът на тези партии е и в това, че те са лидерски - тук спокойно може да се изредят и партиите на Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев, най-различни видове земеделци и т.н. Случващото се в десницата от последните месеци и социологическите прогнози пък на практика вещаят същата съдба и за СДС и ДСБ. Има голям шанс след следващите избори в подобен текст да попаднат също РЗС и "Атака".