Знаете ли какво се случва с Евросъюза и с България в него? Ако се съди по дебатите в страната - нищо особено. Ако надникнете в интернет - в Европа кипи дискусия дали да се превърне в подобие на Съединените американски щати, за да се измъкне от кризата. Въпросът, който винаги е витаел в ЕС, но вечно е бил заглушаван, сега излиза без никакво неудобство: Ще има ли Съединени европейски щати (СЕЩ) като резултат на федерализация? На Европейския съвет на 28 и 29 юни ще проличи коя държава каква готовност има да направи решителна крачка към засилена интеграция в ЕС. Там ще бъде и българският премиер Бойко Борисов, който завчера се подсигури с препоръки за позицията на нашата държава.

В документа, приет от Съвета по европейска интеграция към МС, прави впечатление определението "умерен иноватор", дадено на България от нейните партньори по стратегията "Европа 2020". Текстът се отнася до насърчаването на т. нар. интелигентен растеж, който в момента е шлагер на ЕС, но не и в държава, където премиерът публично афишира политическия си образ чрез фразата:



"Вие сте прости и аз съм прост"



В качеството си на "умерен иноватор" Бойко Борисов ще отиде на срещата на върха за бъдещето на ЕС по-скоро като наблюдател, т.е. като минувач в Брюксел, отколкото като участник, който мисли с по-далечна перспектива от наближаващия край на мандата му.

Както обикновено, двигатели на промените са Франция и Германия. През последните две седмици Париж и Берлин си размениха концепции за евентуалната федерализация на ЕС, които се покриват частично и които ще поставят на изпитание другите държави на срещата в четвъртък и петък. Тогава президентът Франсоа Оланд и канцлерката Ангела Меркел ще изслушат много внимателно партньорите си, за да разберат на кого колко могат да разчитат. Интригата се свежда до следното: проблемите в еврозоната не само не свършват, но стават още по-драматични поради перспективата на опашката за помощи да се наредят и големи държави. Неволите на Гърция, Ирландия и Португалия вече изглеждат дребни пред задаващите се главоболия с Испания и Италия. Всички знаят, че няма откъде да дойде достатъчно помощ освен от Германия. Меркел предупреди да не се надценяват нейните възможности, но стъпка по стъпка се изправя пред отговорност, от която няма как да избяга - дълговете в еврозоната все пак ще се колективизират чрез пускането на еврооблигации.

Единственият полезен ход на канцлерката е да забави този процес, като постави условие, което би го разсрочило поне с година за след изборите в Германия през есента на 2013 г. Освен това германците би трябвало да получат достоен бонус за парите си. Затова тя настоява първо да се изгради политически съюз, което означава



да се федерализира ЕС,



и едва тогава да се обединят финансовите отговорности чрез фискален и банков съюз. По принцип Германия винаги е била за федерална Европа, вземайки за модел собственото си федерално устройство. Също по принцип Франция винаги е била противник на тази идея, като е настоявала да се изгражда Европа на нациите. Сега обаче положението е толкова драматично, че подлежат на преразглеждане даже най-старите политически постулати. За първи път от създаването на ЕС Париж не отхвърля категорично разговора за федерализация, а го приема с условие, че ще се води поне десет години, като за начало Германия ще трябва да се съгласи с пускането на еврооблигациите. Накратко европейският спор заприличва на спора за яйцето и кокошката - кое да е първо: федерализацията или колективизацията на дълговете. Пред Берлин се отваря историческа възможност да си купи европейско лидерство, каквото по-рано се е опитвал да си извоюва със сила. Пред Париж стои въпросът как да запази политическото си лидерство, но с парите на Германия.

България не е готова за такъв голям дебат и затова търси в него по-дребни аспекти, които отговарят на текущите й грижи. Например Борисов ще заяви според изготвената "позиция" за Европейския съвет, че е "изключително важно да продължим подкрепата си за обединителните процеси в сирийската опозиция посредством оказване на политическа, финансова и хуманитарна помощ", но няма да се произнесе ясно за обединителните процеси в ЕС. "Желанието на страната за постигане на по-силна координация на икономическите политики и засилване на икономическия растеж в ЕС бе потвърдено от присъединяването ни към пакта "Евро плюс" през 2011 г.", ще напомни той, връщайки се към една от най-големите си недомислици миналата година, която се опитва да поправи на почти всяка следваща среща с "колегите" в ЕС. Такава грешка бе съгласието му за хармонизация на данъчните основи, за която в одобрената вчера "позиция" се отбелязва сухо, че "България не би подкрепила и не би поела ангажименти за хармонизиране на данъчната политика в рамките на ЕС". Във връзка с това се подчертава, че "за нас е изключително важно да се гарантира запазване на правото на държавите членки да следват самостоятелна данъчна политика" и се отхвърля въвеждането на общ данък върху финансовите транзакции, макар че на извънредния Европейски съвет на 23 май Борисов твърдеше точно обратното.

Тук има нещо много важно, което един "умерен иноватор" няма как да схване. България, колкото и да е малка на фона на европейските проблеми, може по стечение на обстоятелствата



да играе възлова роля



Така е по въпроса за данъка върху транзакциите. Той не я засяга пряко, защото през нея не текат европейските и световните финансови потоци. Но за въвеждането му при отсъствието на консенсус чрез т. нар. процедура на засилено сътрудничество в ЕС бе необходима подкрепа поне от 9 държави. Осем държави, сред които Германия и Франция, бяха сигурни. Търсеше се девета. България можеше да изиграе тази роля, но внезапно се дръпна и провали важен проект на най-важните държави в ЕС. Сега главната тревога на българския премиер е, че големите в ЕС готвят орязване на Кохезионния фонд и директните плащания за селските стопани, защото им трябват пари за решаване на собствените финансови неволи в еврозоната и защото солидарността им с изостаналите държави намалява. "България е настроена скептично към предложения таван на средствата по Кохезионния фонд от 2.5% от БВП"; "Не подкрепяме намаление на бюджета за директни плащания, (...) защото противоречи на принципа за конвергенция", се казва в подготвената правителствена "позиция". Перспективата е европарите за магистрали да намалеят и да започнат да пресъхват последните източници на свежи пари за българското земеделие. Когато сам не си готов да покажеш солидарност, недей да хленчиш, че не срещаш разбиране у другите!

Тук се връщаме към въпроса от заглавието: Ще се запише ли Борисов в СЕЩ? Ще се запише, но ще чака одобрение от имигрантските власти. Европа се отдалечава. През последните години България все повече се усамотява като далечна периферия на ЕС и показва неспособност да реагира бързо на интеграционните процеси. Самохвалството на Борисов, че в Брюксел му свалят шапка за успехите, с които България едва ли не се откроява като отличник в ЕС, е само за вътрешна консумация - не по-далеч от Калотина в западна посока.