Едно време лятото бе сезонът, който обединяваше Европа. Хората ставаха някак сантиментални и тръгваха да преследват копнежа си по топлия юг. Сега пак е лято, но не можем да се отпуснем, не можем да се отдадем на синьото небе и топлото море. Слънчевият чадър бе заменен от спасителен чадър. Лятото стана не само драматично, а направо истерично. То толкова рязко разделя Европа на Север и Юг, както обичайно се случва само през зимата. На Север са справедливите и усърдните, на Юг - грешниците и просяците. На Север са печелившите, на Юг - губещите. Накратко, нашето европейско лято страшно застудя.

Вероятно би помогнало, ако срещите на върха бъдат прехвърлени от климатизираните зали към белите плажове на остров Миконос или градините на Алхамбра в Гранада. За да могат управляващите да усетят и лятото, и Юга. Тъй като сме под заплахата да изгубим и двете. А се държим така, като че ли не се случва нищо лошо. Като че ли така е дори по-добре. Югът трябва да се остави да бъде ръководен от Севера, в противен случай ще изхвърчи. Трябва да пести колкото Севера, да е модерен колкото Севера, да функционира като него - с неговия здрав и хладен разум. И то много, много бързо. Шефката на Международния валутен фонд Кристин Лагард дава на еврото само три месеца - три месеца, в които Югът трябва да се стегне. Три летни месеца, в които Югът няма да лежи на плажа. Не и този път. Икономии, икономии, икономии. И реформи. При това колкото може по-бързо, иначе - слаб 2.

За Юга се твърди, че не бил достатъчно сериозен за Европа. Неговите характеристики, които доскоро подслаждаха ваканциите на северняците, вече не струват пукната пара - дори и лятно време. Тъй като вече и лятото е станало сериозно, и през лятото се работи - с планове, документи и законопроекти срещу кризата. Доскоро Югът прилежно участваше в този спектакъл, но вече започва да се отбранява. Да, наистина - на изборите в Гърция в крайна сметка мнозинство получиха консерваторите. Но младите хора дадоха своя глас за крайнолевия Алексис Ципрас, който обяви намеренията си да се еманципира от Севера. Неслучайно вече казват за него, че е "човекът, от когото се бои Европа". А италианският вестник "24 часа" се обърна към германската канцлерка Ангела Меркел по следния начин: "Няма да стигнете далеч, ако продължавате да управлявате, проявявайки равнодушие към яростта на гърците, наранената гордост на испанците и страха на италианците". Ярост, гордост, страх. Югът проявява чувства, които принципно не би трябвало да играят роля - все пак става дума за напълно неутрално поставяне в шах. Северът иска от Юга едно - сам да изсърба попарата, която си е надробил.



Югът, поел към Голгота



Без съмнение много от проблемите на Юга са издялани собственоръчно - например корупцията в Гърция или слабостта на испанските банки. Но колкото повече се разраства кризата, толкова по-бързо Северът забравя, че Югът всъщност никога не е бил рай на сладкия живот. На Юг заплатите са по-ниски, ваканциите - по-кратки, социалната държава - по-слаба. Югът предоставяше в продължение на десетилетия евтина работна ръка на Севера. И докато Северът се радваше на своя просперитет, Югът трябваше да преживее драмата на масовата емиграция. Нея я има и днес, само дето емигрират хората с висше образование. "Звездите на европейското знаме са нашият трънен венец", писа наскоро италианският журналист Масимо Нава. Това звучи драматично, но много точно отразява актуалното лятно настроение: Югът се чувства така, сякаш е поел към Голгота, пратен от Севера.

От друга страна цяла Южна Европа се е разкрещяла, че не иска да пести и че Меркел е чудовище. Германия няма защо да се вслушва в тези плачливи гласове, за да не даде картбланш на онези, които искат да живеят на гърба на останалите. А какво е възможно, видяхме: табутата взеха да падат едно по едно. Последното - падна само преди седмица. Испания получава до 100 милиарда евро, за да се справи със закъсалите си банки. Еврозоната обаче не иска нищо в замяна. Никакви реформи, нито право на глас. Пазарите, за чието успокояване беше предвидена тази маневра, бяха впечатлени за около половин ден. Гърция също проявява силен интерес към подобни решения, защото те означават само едно: иде нова помощ, но не и нови икономии. Това всъщност е покана за членство в европейския Клуб на самосъжаляващите се и трябва да се вземе насериозно от останалата част от валутния съюз.

Европа има нужда от сериозност и отговорност, а не от падането на нови табута. "Ревльовците" се държат така, сякаш Германия окончателно се е предала и вече позволява, а дори и насърчава ненаситната лакомия за свежи пари, която ще ускори окончателния край на еврозоната. "Германия най-сетне трябва да отпусне спирачката", жалват се те. Италианският премиер Марио Монто замрази започнатата с надежди реформаторска политика. "Стига толкова. Сега германците са на ход", казва той. Франция пък реагира напук на нарастващата средна продължителност на живота с намаляване на пенсионната възраст. Гърците вече изобщо не искат да провеждат реформи, а испанците са твърде "горди" за такива работи.



Германия не може да спасява всички



Към повика за повече германски пари се присъединяват британци и американци, които винаги имат готови съвети, стига да не им се налага да носят последиците от тях. Сега те съзират шанс да се наложат, защото всичко е заложено на карта и гърците решават кому да поверят управлението на съсипаната си държава. Настъпва решаващ момент за еврозоната. Ще оцелее ли валутният съюз, или ще трябва да изключи един от членовете си? Член, който непрекъснато и съзнателно нарушаваше общите правила. Иска ли еврозоната да покаже на света, че един валутен съюз има нужда не само от добрата воля на силните си членове? Или ще демонстрира издръжливост на всяка цена?

Ангела Меркел не бива да оставя инициативата в ръцете на европейския "хор на оплаквачките". Време е Европа да усети така често приписваните на Меркел хладина и твърдост. Категоричното "не" може да се окаже по-освежаващо за разгорещилите се емоции. Да, сигурно Европа има нужда от нова визия. Но ЕС няма да оздравее само със смели планове за бъдещето. Първо трябва да отстояваме това, което е постигнато, изстрадано и платено с висока цена. Който иска спасение, трябва да стори нещо в замяна. Ако Меркел се огъне, визията за това колко красива и силна би могла да бъде един ден Европа ще се превърне в илюзия. Най-добре е ответните действия да дойдат веднага. За да не се дава картбланш на всички, които си живеят в безгрижие и прехвърлят отговорността за драматичното си положение на другите.

Какво ли очаква европейците на края на този път, питат се все повече експертите, а и обикновените хора. Европа, която съответства на представите и волята на Севера. А какво очаква Севера? Една Европа без ядро. Или една формация, на която Югът е продал душата си. И двете представи засега са ужасяващи.